Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 689 от 25.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9360/2021
Вид
Решение № 689
Подписан
25.11.2021
В сила
29.11.2022
Състав
Станимира Иванова, Теодора Ангелова Карабашева, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20139720/15.06.2021г. по гр.д. № 4688 по описа за 2021г. н а Софийски районен съд, 164-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. №22001752/27.01.2021г. искове на В. Т. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „****”, бл. **** срещу Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** с адрес на управление: гр. София, ул. **** искове по чл.

344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 45-56-1/13.01.2021г. на Директора на Главна Дирекция „Г.В.А.” , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ главен инспектор” в отдел „Авиационна сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА”; за заплащане на сумата от 16595,40лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от 21.01.2021г. до 21.07.2021г. поради незаконното уволнение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25112813/05.07.2021г. по регистъра на СРС от ищеца В. Т. Т. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на на 1 материалния закон. Посочил е, че по делото нямало спор за фактите и било установено, че страните са били обвързани от трудов договор от 22.11.2018г. за длъжността „главен инспектор” със срок до завръщане на титуляра на длъжността В.Н.Д. , че правоотношението било прекратено на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ-поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца преди възникване на трудовото правоотношение, че това право е придобито от ищеца през ноември 2002г. Спорно по делото било дали това уволнително основание е приложимо за трудов договор със срок „до завръщане на титуляра на длъжността -В.Д.”. Посочил е, че соченото уволнително основание било приложимо само за безсрочни трудови договори, но не и при договор по чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ . Последният бил договор, при който двете страни са се съгласили със срока му, за прекратяването му била предвидена специалната хипотеза на чл. 325, ал.1, т. 3 и т. 5 от КТ –със завръщането на титуляра на длъжността. В този смисъл било Решение № 1547/2006г. по дело № 3239/2003г. на ВКС. Твърденията на ищеца, че няма мотивировка в заповедта , обстоятелството че ищецът е оспорил уволнителната заповед с исковата молба изразявали несъгласието на ищеца с действията на работодателя и с липсата на причина за освобождаването му, с незачитане на взаимното споразумение за срочността на договора, тоест ищецът бил навел твърдения, че работодателят не се съобразява с добрите нрави и неправилно СРС приел, че ищецът не оборва презумпцията за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения от работодателя. По делото не се спорело, че ищецът изпълнявал добросъвестно задълженията си по договора. Не му било предложено прекратяване срещу обезщетение. Работодателят знаел при сключване на договора, че ищецът е пенсионер. Районният съд се бил позовал на решения на ВКС, които не били изцяло приложими за процесния случай. В подкрепа на доводите му било Решение 1547/2006г. по дело 3239/2003г. на ВКС.

Основателността на иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ обосновавал основателност на исковете по чл. 344, ал.1,т. 2 и т.3 от КТ.

Въззиваемият- ответник по исковете Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Разпоредбата на чл. 328, ал.1,т.

10б от КТ давала възможност работодателят да прекрати едностранно договора , ако правоотношението е възникнало след придобиване и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя. Това основание в случая било осъществено. Тази норма била приложима и за срочните трудови договори. Този извод се налагал при съобразяване на съотношението между нормите на чл. 328 и чл. 325 от КТ, както и от препращането от чл. 328, ал.1 към чл. 326, ал.2 от КТ., предвиждащ срок на предизвестие при срочни трудови договори. В този смисъл било Определение № 481/28.05.2018г. по дело № 30/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., Решение № 197/20.06.2013г. по гр.д. № 706/2012г. на ІV-то Г.О. на ВКС.

С исковата молба ищецът не сочел злоупотреба с права от 2 работодателя, при прекратяване на правоотношението работодателят спазил разпоредбите на КТ, в срока на предизвестието ищецът можел пред работодателя да възрази срещу уволнението, но това не било направено, едва с исковата молба ищецът изразявал несъгласие с уволнението и това поведение на страните не можело да обоснове извод, че работодателят е бил недобросъвестен. Решенията на ВКС, на които СРС се бил позовал били относими към процесния случай. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22001752/27.01.2021г. на В. Т. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

„****”, бл. **** срещу Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** с адрес на управление: гр. София, ул. **** , с която е поискал от съда на основание на чл. 344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед № 45-56-1/13.01.2021г. на Директора на Главна Дирекция „Г.В.А.”; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор” в отдел „Авиационна сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА”; да осъди ответника да му заплати сумата от 16595,40лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от

21.01.2021г. до 21.07.2021г. поради незаконното уволнение. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор от 22.11.2018г. на длъжността „главен инспектор” в отдел „Авиационна сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА” със срок на договора по чл.

68, ал.1, т. 3 от КТ - „до завръщане на титуляра на длъжността В.Н.Д.” , правоотношението било прекратено на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТпоради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца преди възникване на трудовото правоотношение, което било придобито от ищеца през ноември 2002г. Посочил е, че при сключване на договора работодателят знаел, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това работодателят бил преценил, че ищецът следва да бъде назначен на длъжността до завръщане на титуляра й. Такъв срочен трудов договор можело да се прекрати на специално предвидените основания по чл. 325, ал.1,т. 5 от КТ. В заповедта фактически липсвали мотиви , явно липсвала яснота за основанието, на което се прекратява правоотношението, което било нарушение на материалния закон. Липсата на мотиви и неправилно посочената правна квалификация на уволнителното основание по чл. 328, ал.1,т. 10б от КТ водело до неяснота на причините, довели до прекратяване на правоотношението и до нарушаване на правото му на защита. В о.с.з. от 09.04.2021г. пред СРС ищецът изрично е заявил, че не оспорва работодателската компетентност на Х.Щ., подписал 3 уволнителната заповед.

Ответникът Главна Дирекция „Г.В.А.” , Булстат **** в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че разпоредбата на чл. 328, ал.1,т. 10 б от КТ изрично предвиждала възможността работодателят едностранно да прекрати трудово правоотношение , когато то е възникнало след придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя в клучая това основание било осъществено и извършеното уволнение било законно. За да е законно това уволнение не било необходимо да са налице други условия, не било нужно титуляр на длъжността да се е завърнал, нито условията по чл. 70 от КТ. Разпоредбите на чл. 328, ал.1 от КТ били приложими за срочните трудови договори. На ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на договора, което сочело редът, по който работодателят възнамерява да прекрати договора и това не било основанието по чл. 325, ал.1,т.5 от КТ, за което не било нужно предизвестие. Уволнението било извършено на по ред, съответстващ на основанието за прекратяването на договора. Не оспорвали високата квалификация на ищеца, преценката за прекратяване на правоотношението било по целесъобразност – необходими командировки за проверки на място от инспекторите, което било прието от работодателят като затруднение за ищеца, тази преценка на работодателя не подлежала на проверка от съда. В о.с.з. от 28.05.2021г. е заявил, че към момента титуряр на длъжността все още не се завърнал.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № 45-57107/22.11.2018г., носещ подпис за страните по него, фиш за заплати, съгласно който на 22.11.2018г. страните са сключили писмен трудов договор, по който ищецът се е съгласил считано от 26.11.2018г. да работи при ответника на длъжността „главен инспектор” в отдел „Авиационна сигурност”, Дирекция „ „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване” към ГД”ГВА” при основно трудово месечно възнаграждение от 2000лв. при условията на чл. 68, ал.1,т. 3 и чл. 70 от КТ със срок до завръщане на титуляра В.Н.Д. и с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, с уговорен срок на предизвестие за прекратяване на договора от 30 дни, във фиш за заплати от 26.01.2021г. за декември 2020г. му е начислено основно трудово възнаграждение от 2040лв., социални от 725,90лв.

По делото е прието неоспорено от страните писмо изх. № 1046-40-3477 Н1/18.09.2019г. от НОИ, Разпореждане от 02.07.2007г. на НОИ, съгласно което В.Т. е получава пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 01.11.2002г. , пенсията му от 02.07.2007г. е в месечен размер от 490лв.

По делото е прието предизвестие изх. № 45-00-169/14.10.2020г. носещо подпис за Главен директор на Главна дирекция „Г.В.А.”, съгласно което ответникът на 14.10.2020г. е съставил изявление до ищеца, с което е посочил, че го предизвестява на основание на чл. 326, ал.2 от КТ , че с изтичане на 3 месечен срок от получаване на предизвестието трудовата правоотношение 4 между страните се прекратява на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ , поради това, че трудовата правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На лицевата страна на документа срещу текст „получил” е положен подпис и дата 19.10.2020г.

По делото е приета Заповед № 45-56-1/13.01.2021г. носеща подпис за Главен Директор на Главна Дирекция „Г.В.А.”, съгласно която считано от 20.01.2021г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание на чл. 328, ал.1,т.10б от КТ , поради това, че трудовата правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с чл. 6, ал.3, т.7 от Устройствен правилник на ГД”ГВА” и с връчено на 19.10.2021г. на ищеца 3-месечно писмено предизвестие № 45-00-169/14.10.2020г.

На лицевата страна на документа срещу текст „получил” е положен подпис и дата 18.01.2021г.

Приета е трудова книжка на ищеца в препис, съгласно записванията по която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание на чл. 328, ал.1,т. 10б от КТ на 20.01.2021г., след това няма записвания за трудово правоотношение на ищеца, при ответника основното трудово възнаграждение на ищеца било 2000лв. до 01.01.2020г., а след това – 2040лв.