Решение № 4522 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4522 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110210645 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Н. Г. М. чрез процесуалния му представител- адвокат Н., срещу законността на задържането и Заповед за задържане на лице № 1266зз-94/26.06.2025 година, издадена от разузнавач в сектор 02 отдел 06 на ГДБОП-МВР.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, немотивирана, и издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. В конкретика най-напред се излагат оплаквания свързани със съдържанието на атакувания административен акт, в частност се твърди, че липсва изложение на обстоятелствата, които са основание за задържането, като отсъстват конкретни обстоятелства или действия на задържаното лице, които да го свързват с извършено от него престъпление, в частност такова, съответстващо на посочената в заповедта правна квалификация. Тази празнота в съдържанието на атакувания акт се обвързва с нарушаване правото на защита срещу произволно задържане, съгласно практиката на ЕСПЧ, както и с липса на достатъчно данни за прилагане на принудителна административна мярка, каквато се явява задържането по смисъла на националното законодателство. Изрично се акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателят е открит в дома си, като оказал пълно съдействие на органите на МВР при извършените действия по разследването, а по време на самото задържане със същия не са извършвани каквито и да е действия, предвид на което се сочи, че не са налице посочените в заповедта съображения за издаването й. С оглед на изложеното в жалбата се твърди, че атакуваната заповед е немотивирана, а задържането противоречи на принципа за съразмерност и не е съобразено с целта на закона. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява, представлява се от адвокат Н.а, която поддържа искането за отмяна на атакуваната заповед по съображения, аналогични на изложените в жалбата.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно 1 разузнавач при ГДБОП-МВР, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата като намира издадената заповед за законосъобразна. По делото са депозирани писмени бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР, предвид заеманата от същия длъжност към момента на издаване на заповедта, при спазване на установената форма и реквизити, като се акцентира върху факта, че в заповедта са изложени фактически данни за извършено престъпление, както и целта на задържането. При това ответникът по жалбата намира, че са спазени изискванията на материалния закон за налагане на съответната принудителна административна мярка- наличие на данни, от които да се направи предположението, че задържанията е извършител на престъпление, без да е необходимо да е известна точна правна квалификация на деянието или пък да са събрани доказателства за същото, като се акцентира върху значително по-ниския стандарт за приложение на задържането по ЗМВР в сравнение с наказателното обвинение по НПК. В заключение се излагат аргументи за целесъобразност на задържането, като същото е продължило по-малко от 24 часа, а по време на същото активно са извършвани действия по разследването.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение при потвърждаване на заповедта, респективно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Тук е мястото да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедта- "разузнавач при ГДБОП-МВР", без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2025 година, сутринта в обитаваното от жалбоподателя Н. М. жилище било предприето извършване на претърсване и изземване по досъдебно производство № ЗМ 525/2024г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 17315/2024г. по описа на СГП, както и обиск и изземване на същия. При това в 06.30 часа на посочената дата, била издадена заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-94/26.06.2025 година, издадена от хх- разузнавач при ГДБОП-МВР, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която жалбоподателя Н. Г. М. бил задържан, а като основание за издаване на заповедта в същата са цитирани разпоредбите на чл.255, ал.3 НК и чл.321, ал.1 и ал.3 НК. След задържането на жалбоподателя за времето от 06.30 до 06.45 часа бил извършен обиск и изземване на същия по време, на който не са открити вещи и предмети от значение за воденото разследване, а за след това за времето от 06.55 до 08.35 часа се извършило и претърсване, и изземване на жилището, по време, на което е иззет мобилния телефон на жалбоподателя, за който същият е предоставил парола за отключване, отразена в протокола.

Жалбоподателят Н. М. обаче бил освободен едва на следващия ден 27.06.2025г. в 05.40 часа.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-94/26.06.2025 година, декларация от Н. М., протокол за личен обиск на 2 задържано лице, протокол за обиск и изземване с разрешение на съдия, протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия, удостоверение от ГДБОП-МВР. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Н. М., а именно- инспектор хх, е служител на ГДБОП-МВР и заема длъжност разузнавач. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в изрично посочена структура на МВР- ГДБОП, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т.3 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 1266зз-94/26.06.2025г., въз основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Н. М. обаче не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се цитират два текста от Наказателния кодекс, а именно чл.255, ал.3 НК и чл. 321, ал.3, вр. ал.1 НК, като дословно се пресъздава тяхното съдържание. Това вписване обаче по никакъв начин, не може да изпълни изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към правното основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР(свързано с извършване на престъпление) означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление, времето, мястото на същото и в какво се е изразило деянието на задържаното лице. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до цитиране на разпоредби от НК, като това съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация относно обстоятелствата провокирали задържането. В атакуваната заповед липсва дори номера на досъдебно производство, цитиран от процесуалния представител на органа издал заповедта, или каквато и да е друга връзка с конкретно разследвано престъпление.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се 3 постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ липсва, въпреки, че видно от начина на изготвяне на заповедта, а именно- машинен текст, както и факта, че действия по разследването са били извършване на база предварително разрешение може да се заключи, че същите са били предварително планирани, а не се касае за задържане в ситуация на заварено престъпление.

Подобен подход на бланкетно и формално мотивиране на актовете водещи до ограничаване правото на свободно придвижване на лицата се определя и като несъответен на изискванията на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в наказателното производство, съгласно изричното тълкуване дадено в Решение на СЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21г.

Предвид на това настоящия съдебен състав намира, че Заповед рег. № 1266зз94/26.06.2025г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържа каквото и да е конкретно основание за издаването й. Не са надлежно формулирани фактическите основания за задържането, като такива въобще липсват както в заповедта, така и в административната преписка, доколкото дори в приложените документи не се съдържат данни за конкретно извършено престъпление против данъчната система, респективно участие в престъпно сдружение. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. Последната категорично не допуска едно лице да бъде лишено от свобода, независимо за какъв срок, на неизвестни за него основания, като е недопустимо фактите, обосноваващи подозрението за извършено престъпление, въобще да отсъстват от акта въз основа, на който се извършва задържането- атакуваната заповед. Без съмнение обема и детайлността на тази информация не е необходимо да съответстват на стандарта за формулиране и предявяване на обвинение по НПК, но това не означава, че фактическите основания на задържането могат да се изчерпят с цитиране на нормативни актове, и без да се изложат абсолютно никакви данни относно конкретните обстоятелства, действия, бездействия на задържаното лице, които го свързват с извършване на престъпление от посочения вид. Тази информация е била в още по-голяма степен нужно да бъде представена на жалбоподателя М. предвид конкретната ситуация по задържането му, а именно в ранно утро, в дома му, а не на местопроизшествие или по време на извършване на престъпно деяния. (изрично в този смисъл и актуалната практика на АССГ- Решение № 2890 от 25.01.2025г. по адм.д. № 8479/2024г. на АССГ и цитираната в същото практика на ЕСПЧ, Решение № 38822 от 21.11.2025г. по адм.д. № 9404/2025г., Решение № 39700 от 25.11.2025г. по адм.д. № 8652/2025г. на АССГ).