Решение № 283 от 15.04.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 2086/2019
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 15.04.2020
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА, ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 144 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
№……/…...04.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
Ц. ХЕКИМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията Хекимова въззивно търговско дело № 2086 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.
№52509/17.07.2019г. от „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д.
№18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която е осъдена „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 278, 35 лв. /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./, представляваща платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и неудобства за времето от 07.10.2014г. до 13.09.2017г., вследствие на едностранното увеличения на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за нищожност на т.12 от договора за кредит, мотивирайки се с признание на банката, че не са индивидуално договорени, при липса на установяване на тяхната неравноправност. Твърди се, че в настоящото производство съдът не е сезиран за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит, като и при предходно воденото производство между страните кл.12 не е прогласена за нищожна. Излага се в жалбата, че съдът е формирал неправилен извод за основателност на иска за обезщетение на неимуществени вреди, основавайки се изцяло на свидетелските показания на заинтересовани от изхода на делото лица.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ц.Г.В. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че поради служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи е без значение дали е налице конкретно сезиране за нищожност на договорни клаузи в настоящото производство, както и че не са налице обстоятелства, от които да се предполага твърдяната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Постъпила е и въззивна жалба №54248/24.07.2019г. от Ц.Г.В., чрез пълн. адв. В., САК срещу решение №2914/28.06.2019г. по гр.д.
№18452/2018г. на ВРС, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София искове за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв. /шест хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и три ст./, представляваща платена за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 494, 25 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е формирал неправилен извод за осъществено извънсъдебно прихващане при липса на предпоставките по чл.103 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че прихващането на насрещни еднородни задължения е извършено при наличие на всички законоустановени предпоставки, като кредитополучателя е уведомен надлежно.
Постъпила е и частна жалба №66850/16.09.2018г. срещу определение от 29.08.2019г., с което съдът е оставил без уважение молбата на Ц.Г.В., чрез пълн. адв. В., САК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Твърди се, че изводът на съда за ниска фактическа и правна сложност на делото е необоснован с оглед на продължителността на производството и извършените проц.действия.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени oт Ц.В. срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна в условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, както следва:
1./ за заплащане на сумата от 6 114, 53 лв., претендирана като платена за периода от 07.10.2014г. до 08.02.2018г. при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г. и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 494, 25 лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата от 6 114, 53 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./ след допуснато изменение на исковете по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК;
2./ за заплащане на сумата от 3 278, 35 лв., претендирана като платена на 13.06.2017г. при начална липса на основание такса/данък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 240 лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата от 3 278, 35 лв., съизмеримо със законната лихва за периода от деня на изпращане на поканата - 03.11.2017г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 20.08.2018г. /вкл./;
3./ за заплащане на сумата от 7 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за претърпени притеснения, стрес и неудобства за времето от 07.10.2014г. до деня предхождащ на предявяване на настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, вследствие на едностранното увеличения на лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба Ц.В. твърди, че на
27.02.2008г. е сключила с БАНКА ДСК ЕАД договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който банката е поела задължение да предостави сумата от 171 000 лв. срещу задължение на потребителя да върне заетата сума на равни месечни анюитетни вноски, общо 276 с падеж – двадесет и девето число на месеца, всяка включваща главница и възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка. Между страните е уговорено, че през първите три години кредитополучателят ще заплаща първоначална лихва от 5,59 %, включваща БЛП за този вид кредит и надбавка в размер на 1,4 процентни пункта. След изтичане на първите три години до края на срока на договора, лихвеният процент по кредита се формира от БЛП, определен периодично от кредитора за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“. Към датата на сключване на договора лихвеният процент по кредита е 8,29 %, формиран от БЛП от 4,19 % и стандартна надбавка от 4,10 процентни пункта.
Твърди се, че с влязло в законна сила решение № 3866/01.06.2017г. по в.гр.д. № 3320/2017г. на СГС, е потвърдено решение по гр.д. № 53903/2014г. на Районен съд – София, с което БАНКА ДСК ЕАД е осъдена да заплати на Ц.В. сумата от 16 840,56 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен на 27.02.2008г. за времето от 27.02.2008г. до 07.10.2014г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от притеснения, стрес и неудобства за периода от първото увеличение на анюитетната вноска през месец април 2008г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.10.2014г.
По възражение на ищеца в производството по гр.д. № 53903/2014г. на СРС, съдът приел за нищожни, на осн. чл. 143 ЗПК следните разпоредби от договора: чл. 7, в частта относно правомощието на кредитора да определя периодично БЛП; чл. 11, чл. 12 и чл. 14 и от Общите условия: т.9.1, т.9.4, т. 25.3, б.“а“ и б.“ж“. Нищожността им била прогласена и от Комисията за защита на потребителите.
Ищецът сочи, че въпреки влязлото в сила решение, с което е установена със сила на пресъдено нещо нищожността на посочените клаузи от договора и Общите условия, БАНКА ДСК ЕАД е продължила да събира възнаградителна лихва от всяка месечна анюитетна вноска в размер на 1 531, 35 лв., определена при по-висок процент след едностранно увеличение през 2011г. за времето от датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 53903/2014г. на СРС - 07.10.2014г. до деня на предсрочното му погасяване - 08.02.2018г., вместо при първоначално уговорения от 7,79 % по чл. 7 от договора или месечно сумата от 1 359, 22 лв. /8,29 % - % отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по Програма „ДСК Уют“, на които кредитополучателят е отговарял през целия посочен период/.
По предявения в обективно съединение иск се твърди, че на 13.06.2017г. банката е удържала от сметката на кредитополучателя сумата от 3 278,35 лв. с основание „Такси/Данъци към
RAL-0000000015198221“. Ищецът твърди, че няма задължение за заплащане на такива суми, поради което удържаната сума подлежи на връщане като дадена при начална липса на основание.
По иска за заплащане на обезщетение за неимущестеевни вреди се твърди, че в резултат на едностранното увеличение на лихвения процент, запазен и след влизане в сила на съдебния акт, ищецът е заплащал по-висок размер на месечните анюитетни вноски за периода от 07.10.2014г. до деня предхождащ предявяване на настоящата искова молба – 20.08.2018г. /вкл./, от което е претърпял стрес, неудобства и притеснения, които вреди следва да бъдат овъзмездени чрез присъждане на обезщетение от 7 000 лв.
През посочения период от време ищецът е заемал парични средства от близки и познати и отдавал закупеното с кредита жилище под наем и фактически живеел при родители и приятели.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника БАНКА ДСК ЕАД, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва, че страните са били обвързани от договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.02.2008г., който е погасен предсрочно на 08.02.2018г., както и че банката е осъдена да заплати на Ц.В. сумите, посочени в диспозитива на двете съдебни решения.
След влизане в сила на решение по в.гр.д.
3320/2017г. на СГС – 28.08.2017г., банката е преизчислила дълга за периода от 28.02.2008г. до 13.09.2017г., със следния лихвен процент:
- 5,
59 % за времето през първите три години от сключването му;
Разпечатката съдържа 45 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72864e73-c019-40b7-ae77-983e94f9f3d2