Решение № 145 от 05.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Благоевград, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20231200900208 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове от М. Р. П., лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и от И. Р. П., чрез своята баба и настойник М. Н. П., срещу „З.Д.Ж.З.“ АД за заплащане на всеки един от тях на обезщетение от по 300 000 лв., за претърпяните неимуществени вреди от смъртта на майка им, загинала при ПТП, станало но 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г. до окончателното им плащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.

477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ Ищците сочат, че са деца на починалата при ПТП тяхна майка, като за причинените им неимоверни болки и страдания претендират обезщетения. Сочат, че тя е пътувавала в автомобила, застрахован при ответното застрахователно дружество.

Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита претендираните от ищците размери за необосновано и прекомерно завишени и несъответстващи на принципа на „справедливост“.Твърди, че починалата М.

П. е живяла трайно извън територията на РБ, като по този начин се е загубила 1 близката връзка между родител и деца, така както повелява закона и морала при подобни роднински връзки

Прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата М.Г. П., тъй като е пътувала без поставен, респ. правилно поставен предпазен колан.

Оспорва датата, от която се иска присъждане на законна лихва. Счита, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497. ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл. 496. ал.1 КЗ. Дружеството с Уведомление от 02.08.2023г. е изискало от правоимащите лица представянето на допълнителни доказателства относими към основанието на претенциите им и относно определяне на размера и изплащането на обезщетения за твърдените от тях вреди. На 17.10.2023г. сизх. № 5225 ответното дружество е постановило отказ ог изплащане на обезщетения поради непредставяне от страна на правоимащите лица на нужните и изискани от застраховагеля документи. С оглед горното счита, че началния момент, от който следва да се присъди лихва е датата на изтичане на регламентирания в КЗ петнадесет дневен срок, респ. тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция за изплащане на обезщетени.

За производството е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, която изразява становище, че с постановено от съда решение ще бъдат гарантирани по най-добрия начин правата и интересите на децата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл.

498, ал. 3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо само при отказ на застрахователя.

Според цитираните норми, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното 2 застрахователно събитие.

От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за установено следното:

На 08.07.2023 г. настъпва ПТП на околовръстен път Е 79 преди Дунав мост 2 между влекач В., теглещ прикачено полуремарке Ш. per. № * и лек автомобил „М., теглещ прикачено към него двуосно ремарке Н. с per. № *.

В остъкления фургон на лекия автомобил „М." са пътували шестима пътници, а в задната част на автомобила е имало багаж.

Микробусът е управляван от Р. П., баща на ищците с пътник в МПС-то - тяхната майка М.Г. П..

Двамата загиват, както и останалите пътници в микробуса.

Няма данни разследването по образуваното досъдебно производство № 129/2023г. по описа на ОД на МВР В., да е приключило.

За механизма на ПТП-то от назначената по настоящото дело комплексна медицинска автехническа експертиза /КСМАТЕ/, неоспорена от страните, се установява следното:

Кр. Г. - водач на влекача В., теглещ прикачено полуремарке Ш. per. № *, е паркирал за изчакване зад последната товарна композиция неподвижно, като товарната композиция по широчина е била разположена възможно най-вдясно по широчина, в дясната от двете ленти от основното трасе за двиЖ.е по път Е79.

В прав участък от пътя Р. П. - водач на лек автомобил „М., теглещ прикачено към него двуосно ремарке Н. с per. № *, се е движил със скорост от около 94,9 км/ч, като въпреки пряката видимост от над 150,00 метра към полуремаркето Ш. и наличието на техническа възможност за намаляване на скоростта, при налична указателна светлинна табела указваща 3 колона от ТИР-композиции, водачът е продължил да управлява автомобила със същата скорост. В момента, когато лекият автомобил „М." се е намирал по дължина на разстояние от около 39,40 метра спрямо задните габарите на полуремарке Ш., Р. П., управлявайки със скорост от 94,9 км/ч, взима решение и задейства кормилната уредба на автомобила за завИ.е в посока наляво. Към момента когато автомобилът вече се е намирал по дължина на разстояние от около 7,61 метра спрямо полуремаркето, той се отклонява в посока наляво, като от техническа гледна точка най-вероятно едновременно с наляво водачът е предприел и действия за задействане на спирачната уредба. След блокиране на спирачните механизми, скоростта на автомобила е започнала да намалява и в момента когато достига стойност от 91,5 км/ч, автомобилът с предната дясна половина, се удря челно в заден ляв габарит и задна броня на паркираното в лентата му за двиЖ.е полуремарке Ш..

Вследствие от този много силен първоначален удар настъпват значителните тежки деформации по предната дясна половина от двигателния отсек и от купето за пътници на лекия автомобил „М.". Поради значителната кинетична енергия, продължилото постъпателно двиЖ.е на автомобила в посока напред и високата задна част на товарната надстройка на полуремаркето, двигателният отсек на лекия автомобил навлиза под задната лява част на полуремаркето. При това относително двиЖ.е на лекия автомобил спрямо полуремаркето започват последователно да настъпват значителните тежки деформации, по дясната част от купето на М.а. При този контакт между лекия автомобил и полуремаркето и много бърз обмен на енергия, е възникнала значителна инерционна сила в полуремаркето, която е била насочена в посока напред спрямо първоначалното полоЖ.е на товарната композиция. Обмена на енергия е променил незначително скоростта на товарната композиция, като поради значителната й маса се е породила незначителна кинетична енергия. Това довело до много кратко съвместно предвижване на товарната композиция с и на бутащият го отзад М. напред.

При това съвместно придвижване, са продължили деформациите по предната част на лекия автомобил, а вследствие от удара и значителното челно съпротивление задният мост на автомобила за много кратко, но достатъчно се е повдигнал от настилката. Вследствие от вдигането на задния мост предната част от тавана на фургона на лекият автомобил М. е достигнал до вертикалната колона на товарната надстройка и също много силно се ударил в 4 нея, като е оставил характерна вертикална деформация по предната дясна половина на купето. При този удар и телата на пътниците, които са били неукрепени са се преместили рязко /“излетяли“/ към предната част на купето.

От удара също са били повредени задната лява врата и пода от товарната надстройка на полуремаркето Ш., като удара на предна броня на М.а в части и стойки разполоЖ. в задната лява част на полуремаркето са довели да спукване на задната му лява гума. След значителното погасяване на кинетичната енергия от деформациите в съчетание с ексцентричния удар при контакта и кратката загуба на сцепление в задния мост, е последвало и странично завъртане на задната част на М.а в посока на часовниковата стрелка /гледано спрямо вертикалната ос на купето към центъра на тежестта/.

След завъртане на купето на лекия автомобил, той се е отделил от полуремаркето и се е плъзнал странично, като се е насочил към лявата от двете ленти. След последвалото странично плъзгане на автомобила скоростта му е достигнала до нулева стойност и се е установил неподвижно и косо върху лентите от главният път.

При първоначалният много силен удар на лекия автомобил М. и заден ляв габарит от полуремарке Ш. в телата на всички пътници и на водача са се породили значителни инерционни сили, векторите на които са били насочени в посока напред, впоследствие пренасочени и в посока нагоре, към зоните на удари/контакти между М. и полуремарке. Вследствие от това телата на всички пътници, са започнали да се преместват от седалките в посока напред и нагоре, което е било значително за седящите на задните седалки, поради отдалечеността от предната част на автомобила, и да се удрят във вътрешните повърхности от купето и облегалките на седалките на МПС.

Заключава се в експертизата, че причината за настъпването на ПТП е вследствие закъснителните действия от минимум 1,66 секунди и липсата на своевременно ефективно предприети действия за спиране от страна на водача на лекия автомобил М., при наличието на техническа възможност за това. Причината е от субективен характер и няма технически характер.

При ПТП-те един от загиналите е и майката на ищците - М. П., пътувала като пътник в М.а.

Според експертите установените множество травматични 5 увреждания са довели до тежък травматично — *

Сочат, че установените травматични увреждания, отговарят да са получени при претърпяното от М. П. ПТП.

Ответникът въвежда възраЖ.е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване н а вредоносния резултат от страна на починалата М.Г. П., соче й к и че е пътувала непосредствено преди настъпилия пътен инцидент без поставен респ. правилно поставен предпазен колан. Това е позволило свободното двиЖ.е тялото й вътре в купето на автомобила и контакта му с различни части и елементи от вътрешния интериор на процесното МПС, като сблъсъкът на тялото й с тях са довели до травматични увреждания несъвместими с човешкия живот и като причина на това е последвала смъртта й.

Съдът счита възраЖ.ето за несъстоятелно, тъй като не се доказва соченото поведение на починалата.

За да е налице съпричиняване следва поведението на пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпване на вредите, т. е. обективно поведението му да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.

Експертите от назначената експертиза категорично сочат, че установените травматични увреждания, отговарят да са получени при претърпяното от М. П. ПТП, както и че в момента на удара тя е била с поставен предпазен колан

Освен това обясняват, че смъртта на П., с или без предпазен колан, е била неизбежна предвид значителната промяна в конструкцията на купето на лекия автомобил М. към вътрешността на фургона и към местата за пътниците и на водача. Или поставянето му, според тях - не би изпълнило техническото му предназначение.