Решение № 12 от 03.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10616/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 03.01.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Ина Бранимирова Маринова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 160 · Кодекс на труда
- чл. 160, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 173 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100510616 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14211 от 18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 36338/2023 г. по описа на СРС, 57- ми състав, са отхвърлени предявените от К.А.Б.срещу „К.Б.“ ЕООД искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно извършеното със Заповед № 13/14.06.2023 г. на управителя на „К.Б.“ ЕООД прекратяване на трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на К. А. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист, маркетинг и реклама”.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са депозирани въззивна жалба и допълнение към нея от ищеца К.А.Б., в които са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че въззивникът писмено е обяснил причините, поради които не се явява на работа, но работодателят не е приел тези обяснения, с което е нарушил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Изтъква се, че дисциплинарното производство е опорочено, защото по делото липсва констативен протокол, от който да се установява, че въззивникът е отсъствал от работа, и даденият срок за обяснения е твърде кратък. Посочва се, че от представените по делото доказателства се установява, че по време 1 на получаване на заповедта за уволнение въззивникът е бил в неплатен отпуск, поради което се ползва от закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „К.Б.“ ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
При предявени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало с ответника валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „специалист, маркетинг и реклама”, и прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание /дисциплинарно уволнение/. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено.
От представения по делото трудов договор се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „специалист, маркетинг и реклама” при ответното дружество.
Между страните не се спори, че след 12.05.2023 г. ищецът не се е явявал на работното си място, като от представената по делото покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, че работодателят, констатирайки обстоятелството, че служителят е преустановил идването си на работа повече от единадесет последователни работни дни, е връчил на същия лично чрез ЧСИ С.Я. покана на 09.06.2023 г. с искане за даване на писмени обяснения в срок от 2 работни дни досежно причините за неявяването му на работа.
Между страните не се спори, а и по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че в дадения двудневен срок ищецът е представил писмени обяснения пред ответното дружество.
От представената по делото Заповед № 13/14.06.2023 г., издадена от управителя на 2 ответното дружество и връчена на ищеца на 22.06.2023 г., се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – на служителя е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за извършено от последния нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в преждевременно напускане на работа и неявяване на работа повече от два последователни дни.
Спорен между страните пред настоящата инстанция е въпросът дали към момента на уволнението работникът се е ползвал от закрилата, регламентирана в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като е бил в неплатен отпуск.
Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 КТ предвижда, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал, или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Фактическият състав на процедурата по разрешаване на ползването на отпуск включва поискването му от работника и писменото му разрешаване от работодателя /чл. 173 вр. чл. 160 КТ/.
В представеното по делото удостоверение за осигурителен доход /обр. УП – 2/ е посочено, че за периода 01.01.2023 г. – 21.06.2023 г. ищецът К. А. Б. е ползвал неплатен отпуск, незачетен за осигурителен стаж, както следва: 13.05.2023 – 31.05.2023 г. /12 р. д./;
01.06.2023 – 21.06.2023 г. /15 р. д./. От посоченото сведение, адресирано от ответното дружество до НОИ – гр. София, и приложеното към него удостоверение се установява, че работодателят е коригирал подадената информация, като е издал ново удостоверение, в което изрично е посочено, че ищецът не се явява на работа за периода от 13.05.2023 г. до 21.06.2023 г. вкл. В цитираното сведение е пояснено, че посочването, че ищецът е в неплатен отпуск за периода се дължи на липса на графа „самоотлъчка“ във ведомостите за заплата.
Следва да се посочи и обстоятелството, че в молба, с която ищецът е изпълнил дадените му от съда указания по отстраняване на нередовности на исковата молба, същият е посочил, че „работодателят е излъгал за неплатения отпуск“, както и че той сам го е пуснал в неплатен отпуск. В този смисъл налице е признание от страна на ищеца относно обстоятелството, че същият не е бил в неплатен отпуск в периода, в който не се е явявал на работа, вкл. към момента на уволнението.
Отделно от това, по делото липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че ищецът е ползвал неплатен отпуск, при положение че той се разрешава по изрично искане на работника от работодателя – не е представена нито заповед, издадена от ответното дружество, с която се разрешава на служителя да ползва неплатен отпуск, нито искане от ищеца за ползване на отпуск.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че елементите от фактическия състав на процедурата по разрешаване на ползването на отпуск не са се осъществили и ищецът не е бил в неплатен отпуск в периода, в който не се е явявал на работа, вкл. към момента на уволнението. Ето защо, ищецът не се е ползвал от закрилата, регламентирана в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, и следователно за уволнението не е било необходимо 3 предварително разрешение на инспекцията по труда.
Следващият спорен между страните във въззивното производство въпрос е дали работодателят е спазил изискванията на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като в тази връзка във въззивната жалба са наведени следните твърдения – служителят още с писменото си уведомление от 15.05.2023 г. е изложил писмени обяснения защо не се явява на работа; даденият с поканата от работодателя двудневен срок за представяне на писмени обяснения е твърде кратък; в поканата за даване на обяснения не са посочени конкретни въпроси досежно твърденията на служителя за наличието на тормоз на работното място /твърдения, съдържащи се в писменото уведомление с дата 15.05.2023 г./.
Според разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Както вече беше посочено, от представената по делото покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, че работодателят, констатирайки обстоятелството, че служителят е преустановил идването си на работа повече от единадесет последователни работни дни, е връчил на същия лично чрез ЧСИ С.Я. покана на 09.06.2023 г. с искане за даване на писмени обяснения в срок от 2 работни дни досежно причините за неявяването му на работа. Следователно след връчване на поканата на дата 09.06.2023 г. е започнал да тече и даденият от ответното дружество на ищеца срок за депозиране на писмени обяснения, като по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че в действителност такива писмени обяснения са били дадени.
Пред първоинстанционния съд е представено писмено уведомление с дата 10.06.2023 г., изходящо от ищеца, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради незаплащане на трудовото възнаграждение за месец май 2023 г., за което уведомление няма данни да е получено от ответника.
Сред събраните по делото писмени доказателства се съдържа и уведомление с дата 15.05.2023 г., изходящо от ищеца, за прекратяване на трудовия договор между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, което е получено от ответното дружество на 25.05.2023 г. и в което е посочено, че ищецът желае да преустанови трудовото си правоотношение с ответника заради тормоз на работното място.
Във връзка с цитираното уведомление с дата 15.05.2023 г., на първо място, следва да се посочи, че макар и получено от работодателя, същото не е породило правни последици, изразяващи се в прекратяване на трудовото правоотношение между страните в производството. Това е така, защото съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7- дневен срок от получаването му.
Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Доколкото по делото не се съдържат доказателства ответното дружество да е взело отношение по цитираното уведомление в 7- дневен срок от получаването му, то и правоотношението между страните 4 не е било прекратено.
На следващо място, не може да се приеме, че с горецитираното уведомление с дата 15.05.2023 г. ищецът е депозирал писмени обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ за неявяването си на работа. Това е така, защото процесното уведомление предшества поканата за даване на обяснения, а освен това, в същото не се съдържат обяснения за причините, поради които ищецът не се явява на работа, а единствено се отправя предложение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, в което като причина е посочен тормоз на работното място. В този смисъл следва да се приеме изводът, че ищецът не е депозирал изисканите от работодателя обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ в дадения за това срок, поради което неоснователни се явяват възраженията на ищеца, че работодателят при налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразно не е приел писмените му обяснения.
Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72853e91-ed63-44d4-bdf6-61a2186360ff