Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 02.10.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 312/2026
Вид
Решение № 179
Подписан
02.10.2026
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Несебър, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20262150200312 по описа за 2026 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 6319/04.06.2026 г. /депозирана чрез ССЕВ на 26.05.2026 г./ от Ю. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез адв. В. П. от АК Варна, срещу наказателно постановление /НП/ № 26-0304-000243/22.04.2026 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени кумулативни наказания „Глоба“ в размер на 306,78 евро /600 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Изложени са бланкетни оплаквания за противоречието на НП с материалния закон и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли за отмяната му в цялост.

Насрещната страна не взима становище по постъпилата жалба.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител. С молби вх. №№ 8279/21.07.2026 г. и 10793/24.09.2026 г. на адв. П. поддържа депозираната жалба и моли за отмяната на НП.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 27.01.2026 г., 23,37 часа, в общ. Несебър, гр. Обзор, по ул. „Славянска“, до дискотека „Евент“, в посока към гр. Варна, с автоматизирано техническо средство 1

TFR1- M 644 бил установен запис на превозно средство с рег. № ***, което се придвижвало със скорост от 99 км/ч. От средството били изготвени клип № 101468 и снимка от стоп-кадър на автомобила. Мобилната система за видеоконтрол била от одобрен тип и с успешно премината проверка, удостоверена с протокол № 2-525/07.04.2025 г., като за използването бил съставен протокол от 27.01.2026 г. С декларация на представител на фирмата ползвател на МПС „Ауто рентал БГ“ ЕООД от 16.02.2026 г. за управлявал автомобила към процесната дата е посочен жалбоподеля, декларирал данните си с декларация по чл. 188 от ЗДвП от 23.03.2026г. По повод констатираното нарушение и съгласно събраните данни за автора му от св. Д. Д. бил съставен АУАН Серия GA № 4761310/01.04.2026 г., връчен на нарушителя М. на 09.04.2026 г. при отсъствие на вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 4761310/01.04.2026 г., Докладна записка рег. № 304р-2306/28.01.2026 г. на мл.автоконтрольор Калпаков при РУ Несебър;

Протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г./ от 27.01.2026 г.; снимка – стоп кадър от клип № 101468, радар № 644, с дата 27.01.2026 г. и час 23,37,08 ч., координати EL: 27,86667 гр. NL: 42,81667 гр.;

Протокол № 2-5-25/07.04.2025 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M 644; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ; заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи на РБ; писмо /справка/ вх. № 9090/11.08.2026 г. на гл. експерт при Община Несебър и приложена към него схема; видеоклип, материализиран на диск, представен от РУ Несебър в приложение на писмо вх. № 9163/13.08.2026 г.; два броя декларации по чл.

188 от ЗДвП; покана за съставяне на АУАН и разписка за връчването , както и показанията на разпитания св. Д. Д..

Следва да се посочи, че независимо че актосъставителят не е пряк очевидец на констатираното нарушение, от установената поредица от факти логически се достига до извода, че именно жалбоподателят М. е управлявал МПС с с рег. № *** на процесните дата и място. Авторството се установява от декларации по чл. 188 от ЗДвП /вкл. неоспорена такава на самия жалбоподател/, а местоположението и начина на извършване на нарушението с видеоклип от АТСС и прилежащи официални документи, вкл. справка и схема на Общ. Несебър.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не се събра събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти, като същите не се оспорват и от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от полицейски инспектор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, който безспорно е разполагал с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, което не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите 2 реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 189, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата за налагане на санкция на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съгласно последните норми, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство не се издава фиш, а АУАН от длъжностно лице на службите по контрол, като конкретно водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 40 km/h , се наказва за превишаване -с глоба 600 лeвa и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. От друга страна, с НП нарушението е квалифицирано като такова на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности – за Категория B /лек автомобил/, за населено място – 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч.

Същевременно, легалната дефиниция на понятието „водач“ се съдържа в § 6, т.

25 от ДР на ЗДвП, съгласно която „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В допълнение, съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател - ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение и той се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. № *** с вписан ползвател „Ауто рентал БГ“ ЕООД, е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 27.01.2025 г., в 23,37 часа, в гр. Обзор, по главен път I-9, преминаващ през територията му, до дискотека „Ивент“ /в границите на урбанизираната територия/, с посока на движение към гр. Варна, с наказуема скорост от 99 км/ч, при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч, съобразно разпоредбата на закона. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представените видеозапис и снимка, заснети от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър, се установява регистрационният номер на автомобил с рег. № ***. По представени декларации по чл. 188 от ЗДвП като ползвател на МПС към датата и часа на извършеното нарушение е деклариран водача М. – жалбоподателя. Доколкото за процесното нарушение чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда кумулативно наказание лишаване от правоуправление по административен ред за срок от 2 месеца, законосъобразно нарушението е констатирано с АУАН на служител на контролните служби – в отсъствие на нарушителя, но с участието на свидетел. АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя при отсъствие на възражения. Такива няма данни да са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед горните мотиви, за съда се налага извода, че с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание „Глоба“ в размер на 306,78 евро /равностойността на 600 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с над 40 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 40 km/h в населено място именно посочените 3 кумулативни наказания – във фиксиран размер, който не може да бъде преценяван от наказващия орган или съда.

За пълнота следва да се отбележи, че съдебният състав намира, че в конкретната хипотеза на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид изричната забрана на чл. 189з от ЗДвП за квалифициране на нарушенията по ЗДвП като маловажни. Дори да се приеме, че посочената разпоредба е противоречаща на КРБ и не обвързва съда в осъществяване на конкретна преценка с оглед случая, съдът намира, че същият не се явява маловажен.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По делото не бяха събрани доказателства, които да отличават процесното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от общия случай. В допълнение съдът намира, че предвиденото в закона наказание не се явява прекомерно тежко или явно несправедливо спрямо тежестта на случая и личността на нарушителя.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-0304-000243/22.04.2026 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на основание чл. 182, ал.

1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на нарушителя Ю. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, са наложени кумулативни наказания „Глоба“ в размер на 306,78 евро /600 лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________