Определение № 554 от 16.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Кюстендил, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500377 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4 , срещу определение № 569/09.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1736/2021 г., по описа на РС Дупница, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с вх. № 4739/22.05.2023 г. за изменение на решение № 145/20.03.2023 г. по същото дело в частта му за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Жалбоподателят сочи, че е бил конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. Поддържа, че не е станал причина за завеждане на делото, не е взел участие в процеса и не е дал повод чрез свое процесуално действие за извършване на съдебни разноски от страна на ищеца „ЗАД Армеец“ АД, поради което такива не е следвало да му бъдат възлагани. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение в частта му за разноските, с която „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД е осъдено да заплати солидарно с „Узунува БГ“ ЕООД на „ЗАД Армеец АД“ деловодни разноски в размер на 360 лв.

Ответниците по жалбата не изразяват становище.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Следва да се посочи, че жалбата е допустима, въпреки липсата на представен от жалбоподателя списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като съгласно посочената разпоредба страната, която е поискала присъждане на разноски, дължи представяне на 1 списък. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице - помагач не се присъждат разноски, следователно същото не е овластено да отправя искане за присъждане на сторените от него разноски, респективно не дължи представяне на списък на разноските.

Доколкото за третото лице – помагач не съществува задължение за представяне на списък на разноските наличието на такъв не представлява процесуална предпоставка за упражняване на правото на третото лице помагач да иска изменение на решението в частта за разноските.

Освен изложеното настоящият съдебен състав съобразява и практиката, обективирана в Определение № 397/29.07.2016 г. по ч. т. д. № 499/2016 г., II ТО на ВКС, Определение № 162/18.07.2017 г. по гр. д. № 3818/2016 г., I ГО на ВКС, Определение № 51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. № 755/2022 г., I ГО на ВКС и др., съгласно която представянето на списък по чл. 80 ГПК има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените разноски, но не и за правото да иска изменение в частта, с която са присъдени разноски на противната страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 10, пр. II, третото лице - помагач дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Разпоредбата визира отговорност на третото лице - помагач за негови процесуални действия, провокирали извършването на разноски, но не и за извънпроцесуални такива.

В производството по гр. д. № 1736/2021 г., по описа на РС – Дупница настоящият жалбоподател е извършил едно-единствено процесуално действие – поискал е да му бъдат изпратени по електронен път преписи от разпореждане от 28.09.2021 г., от определение от 15.11.2021 г. и от протокол от ОСЗ от 20.01.2022 г. С посоченото действие той не е предизвикал извършването на търсените за възмездяване разноски. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК не е имало основание, за ангажиране отговорността на третото лице помагач на ответника в конкретната хипотеза, следователно частната жалба се явява основателна.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на решение № 145/20.03.2023 г. в частта му за разноските, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 569/09.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1736/2021 г., по описа на РС - Дупница, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 145/20.03.2023 г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

2

ИЗМЕНЯ решение № 145/20.03.2023 г. , постановено по гр. д. № 1736/2021 г., по описа на РС - Дупница, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Узунува БГ“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Фенерка“ № 40, ет. 3, ап. 5, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: *****, сумата от 360 лева - разноски пред първата съдебна инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3