Решение № 521 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110200847 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Царевец 2021“ ЕООД, с ЕИК: 206638093, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Дана Палас“, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. К. Т. от АК – Варна срещу Предупреждение № 861636 – F777868 от 11.11.2025 г. с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което дружеството е предупредено, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание за това, че на 18.04.2024 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП гр. Варна е установено, че задълженото лице „Царевец 2021“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2024 г. – 31.03.2024 г. в териториалната дирекция по регистрацията си ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок в чл. 125, ал.

5 от ЗДДС, а именно в срок до 15.04.2024 г., като нарушението е извършено на 16.04.2024 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

1

Дружеството – жалбоподател „Царевец 2021“ ЕООД намира издаденото предупреждение с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място оспорва обстоятелствата, констатирани от административно – наказващия орган, които са довели до съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като подчертава, че дружеството е разбрало за съставения срещу него АУАН едва година по – късно. Също така дружеството допълва, че самото предупреждение с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е съставено след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, мотивирайки се, че в случая не са били налице законовите основания за спиране на административно – наказателното производство, доколкото представител на дружеството не е бил търсен от органите по приходите за връчване на съставения срещу него АУАН. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Царевец 2021“ ЕООД отправя молба за отмяна на оспореното Предупреждение с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и претендира присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство.

В проведеното на 22.04.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 847 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, дружеството „Царевец 2021“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирана на 21.04.2026 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. К. Т., в качеството й на процесуален представител на въззивното дружество, се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

В проведеното на 22.04.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 847 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д. Фл., която моли за потвърждаване на предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, мотивирайки се, че не са били допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административно – наказателното производство, както и, че нарушението е категорично установено.

Процесуалният представител на въззиваемата страна отправя молба за 2 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 18.04.2024 г. св. С. В. В. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр.

Варна при проверка в информационния масив на ТД на НАП гр. Варна, констатирала, че задълженото лице – дружеството „Царевец 2021“ ЕООД, с ЕИК: 206638093, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2024 г. – 31.03.2024 г. в териториалната дирекция по регистрацията си ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, а именно в срок до 15.04.2024 г.

Справката – декларация за отчетен период 01.03.2024 г. – 31.03.2024 г. била депозирана на 16.04.2024 г.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 15.04.2024 г., дружеството „Царевец 2021“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на 11.07.2024 г. св. В. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

На 04.11.2024 г. административно – наказателното производство било спряно, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, като препис от АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 29.10.2025 г., като в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 11.11.2025 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.

Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното предупреждение с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, с което предупредил дружеството „Царевец 2021“ ЕООД, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, заради извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

3

Жалбата срещу предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да подчертае, че въззивното дружество „Царевец 2021“ ЕООД и неговия процесуален представител адв. К. Т. не оспорват обстоятелството, че в срока до 15.04.2024 г. дружеството не е подало справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.03.2024 г. – 31.03.2024 г.

Този факт се потвърждава и от показанията на св. С. В. В., които съдът няма причина да не кредитира и въз основа на които съдът приема от фактическа страна, че в действителност в срока до 15.04.2024 г. дружеството не е подало справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.03.2024 г. – 31.03.2024 г.

Възраженията на въззивното дружество и неговия процесуален представител адв. К. Т. срещу законосъобразността на предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са изцяло от правно естество, като съдът споделя основателността на възражението, че оспореното предупреждение е издадено след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съображенията на съда за така застъпената позиция са следните:

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, въз основа на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Върху самият АУАН е отразено, че считано от датата 04.11.2024 г. административно – наказателното производство е било спряно на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

Според съда обаче липсват доказателства, които да установяват, че е било изпълнено задължението да бъде уведомен нарушителя, че срещу него е съставен АУАН.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно – наказателното производство да бъде спряно тогава, когато след щателно издирване нарушителят не бъде открит. В конкретния случай се съдържат три протокола (съответно от датите 24.10.2024 г., 04.11.2024 г. и 04.11.2024 г.), с 4 които е удостоверено, че седалището и адреса на управление на дружеството в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“ е бил посетен с цел връчване на АУАН, но на адреса не е бил открит, негов законен или упълномощен представител, на който да бъде връчен АУАН.

Съдът застъпва позиция, че трикратно посещение на адреса (посочен като седалище и адрес на управление на въззивното дружество, при това две посещения от една и съща дата) в никакъв случай не изпълнява изискването за щателно издирване на нарушителя, доколкото на първо място от протоколите изобщо не става ясно по кое време е посещаван адреса макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола. Горното е от съществено значение доколкото се касае за посещение на адрес на търговското дружество, за което може да се предположи с голяма степен на вероятност, че има някакво работно време.

Акта за установяване на административно нарушение, който е бил съставен в отсъствие на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, но не и административно – наказателните производства. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и Върховния касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК – отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.

Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР („съответната служба“ по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 5 от ЗАНН в 7 – мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно – наказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015 г.;

КНАХД № 3315/2015 г. и др. След като не са били налице основания за спиране на административно – наказателното производство, не са били налице и основания за издаването на процесното предупреждение с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН повече от една година след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което и съдът приема, че предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирания в тази разпоредба 6 – месечен срок. Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до съществено ограничаване правото на защита на въззивника и е достатъчно, при това самостоятелно основание за отмяна на предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Доколкото съдът достигна до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административно – наказателното производство, обуславящо безусловна отмяна на предупреждението с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, е безпредметно обсъждането на останалите възражения на дружеството и неговия процесуален представител срещу законосъобразността на оспореното предупреждение.