Определение № 2772 от 14.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2772 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от В. П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502525 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане от 28.08.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7 316/28.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14 916/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 88 419/ 27.08.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В. Г. М., ЕГН ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40016195606 от 21.03.2023 г. и Общите условия него, изключая главницата по договора, а именно за: Договорна / възнаградителна / лихва в размер на 129,54 лв. за период 25.03.2023 г. – 25.02.2024 г.; Лихва за забава в размер на 172, 49 лв. за период 26.04.2023 г. – 25.02.2024 г.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 240 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 360 лв.; такси по Тарифата на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.; такси по същата тарифа за забава, продължила над 90 дни в размер на 400 лв.; законна лихва върху горните суми в размер на 92,49 лв. за период 25.02.2024 г. / крайния падеж / до датата на депозиране на заявлението и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземания се основават на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40016195606 от 21.03.2023 г. и Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към него – представени към заявлението.

1

Видно от договора и погасителния план към него на длъжника М. е предоставен кредит в размер на 600 лв. за срок от 11 месеца, подлежащ на връщане чрез 11 месечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна лихва при ГЛП 40,90 % и при посочен в договора ГПР от 48,13 %. От заявителя се твърди пълно неизпълнение на договора, като към датата на подаване на заявлението същият е с настъпил краен падеж – на 25.02.2024 г..

Видно от договора е и че потребителят дължи заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга Фаст / дефинирана в ОУ като право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита /, както и възнаграждение за допълнителна услуга Флекси / дефинирана в ОУ като право да иска и получи при посочени условия промяна в погасителния план относно издължаването на кредита /, като възнаграждението за двете услуги е в размер на 600 лв. / 240 лв. за Фаст и 360 лв. за Флекси / – т.е. в размер на предоставения кредит, а подлежаща на връщане на потребителя сума по договора, включваща и тези две услуги / освен главницата и възнагр. лихва / е в размер на 1 329,54 лева – посочена в договора и съгласно погасителния план.

Тарифата на кредитора за претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземанията му не е представена.

Така в случая, въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ГПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „ фаст“ и „флекси“ са в размер на предоставения кредит и така и без необходимост от специални знания е видно, че ГПР е над пет пъти законната лихва към датата на сключването му, съответно че посочения в договора ГПР от 48, 13 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно размера на ГПР във вр. с включените в него компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 1 4 5 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита - чл. 23 от ЗПК.

Отделно, клаузите, с които са договорени възнагражденията за услугите Фаст и Флекси и таксите за извънсъдебно събиране на вземанията са на самостоятелни основания нищожни поради противоречието им със закона. Именуваните от заявителя и настоящ жалбоподател допълнителни услуги Фаст и Флекси не съставляват – противно на поддържаното от него, допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Същите са несъмнено такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В противоречие със закона са и претенциите на кредитора за такси за извънсъдебно събиране на вземанията при допусната от потребителя забава. Съгласно императивната норма на чл. 33 ал. ал. 1 и 2 от ЗПК при изпадане в забава потребителят дължи единствено обезщетение за периода на забавата, което не може да надвишава законната лихва.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател заповедният съд да няма правомощия да се произнася по действителността на договора за кредит като цяло или досежно отделни негови клаузи, извършвайки преценка за тяхното противоречие със закона 2 или морала. Това правомощие е изрично вменено на съда, в т.ч. и на заповедния – чл. 411 ал.

2 т.т. 2 и 3 от ГПК, като същото е не само право, но и задължение на съда.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане от 28.08.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7 316/28.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14 916/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 88 419/ 27.08.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В. Г. М., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40016195606 от 21.03.2023 г. и Общите условия него, изключая главницата по договора, а именно за: Договорна / възнаградителна / лихва в размер на 129,54 лв. за период 25.03.2023 г. – 25.02.2024 г.; Лихва за забава в размер на 172, 49 лв. за период 26.04.2023 г. – 25.02.2024 г.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 240 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 360 лв.; такси по Тарифата на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.; такси по същата тарифа за забава, продължила над 90 дни в размер на 400 лв.; законна лихва върху горните суми в размер на 92,49 лв. за период 25.02.2024 г. / крайния падеж по договора / до датата на депозиране на заявлението и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3