Решение № 9996 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9996 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110140555 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “ФИРМА” АД, ЕИК ....., против В. А. М., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 983,33 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ..../29.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 58,87 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.04.2021 г. до 22.07.2021 г. и сумата 153,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 21.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по ч.гр.д. № 11444/2023 г. по описа на СРС, 176 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди, че между “ФИРМА” АД и ответника В. А. М. е сключен договор за паричен заем № ..../30.03.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1 000 лв. Посочва, че заемателят се задължил да върне сума в размер на 1 066,56 лв., представляваща главница, ведно с договорна лихва, на 16 погасителни вноски, всяка от които в размер на 66,66 лв. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора за заем ответникът е извършил плащания в общ размер на 92,00 лв. Поддържа, че към момента на депозиране на исковата молба в съда дължимата главница възлиза на 983,33 лв. Твърди, че на 30.03.2021 г. е подписан договор за предоставяне на поръчителство № .... между ответника и “ФИРМА” ЕООД, по силата на който ответникът-потребител възлага, а дружеството-поръчител се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с “ФИРМА” АД и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения по договора за заем, както и за всички последици от неизпълнение на тези задължения. Твърди, че между ответника и “ФИРМА” ЕООД било уговорено, че договорът за поръчителство влиза в сила в случай, че ответникът не изпълни задължението си по сключения договор за заем - да предостави обезпечение в уговорения срок. По договора за поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 405,44 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за 1 заем. Твърди още, че по договора за заем ответникът дължи и договорна лихва в размер на 58,87 лв. за периода от 08.04.2021 г. /датата на първата вноска/ до 22.07.2021 г. /датата на настъпване на падежа по договора/. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне заемната сума съгласно условията на договора за заем, поради което на 02.06.2022 г. заемодателят “ФИРМА” АД е отправил искане в писмен вид към солидарния длъжник – “ФИРМА” ЕООД за изпълнение на целия дълг, като дружеството-поръчител е заплатило дължимата сума в пълен размер - 1 148,55 лв. По този начин и съгласно клаузите на договора за поръчителство “ФИРМА” ЕООД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор – “ФИРМА” АД. Поддържа, че ответникът е трябвало да изплати целия заем в срок до 22.07.2021 г. /последната падежна дата/, като от тогава до датата на депозиране на исковата молба в съда ответникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си както по договора за заем, така и по договора за поръчителство. В тази връзка твърди, че ответникът дължи и мораторна лихва в размер на 153,25 лв. за периода от 23.07.2021 г. до 21.02.2023 г., като посочва, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. лихва за забава не е начислявана. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди още, че по силата на рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., процесното вземане му е прехвърлено, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поддържа, че е упълномощен да уведоми всички длъжници за извършената цесия. На ответника било изпратено уведомително писмо, като обратната разписка се върнала със статус “получено”.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. К. М. - САК, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените исковете.

Твърди, че в договора за заем, сключен с “ФИРМА” АД, не е посочен размерът на месечния лихвен процент. Поддържа, че в чл. 4 от договора страните са постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Твърди, че на датата на подписване на договора за заем е подписан и договор за предоставяне на гаранция с “ФИРМА” ЕООД, по силата на който дружеството-поръчител се е задължило да обезпечи задълженията на ответника пред заемодателя “ФИРМА” АД.

Ответникът е поел задължение да заплати на дружеството-поръчител възнаграждение, разсрочено за изплащане заедно с месечните вноски по договора за заем, като възнаграждението се дължи в полза на поръчителя “ФИРМА” ЕООД, но “ФИРМА” АД било единствено овластено да го получи. Счита, че със сключване на договора за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение по договора за поръчителство впоследствие ще бъде разпределено като печалба на заемодателя “ФИРМА” АД. Поддържа, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на задълженията по договора за заем, а допълнително възнаграждение за заемодателя. Счита, че по правната си същност договорът за заем представлява договор за потребителски кредит, поради което по отношение на него приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК, включително и забраната за неравноправни клаузи. Посочва, че в случая се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Твърди, че едноличен собственик на поръчителя “ФИРМА” ЕООД е заемодателят “ФИРМА” АД, поради което счита, че се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Посочва още, че договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който потребителят сключва договора за предоставяне на гаранция. Поддържа, че не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.

Твърди, че възнаграждението на дружеството-поръчител обезпечава не изпълнението на задълженията на ответника по договора за заем, а преддоговорното задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране. Тъй като двете дружества са свързани 2 лица, счита, че сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем. Излага доводи, че разходите, които потребителят трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция, са пряко свързани с основната му престация по договора за заем, поради което счита, че същите отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, имат характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъдат включени изначално при формиране на ГПР, като разход, свързан с договора за потребителски кредит.

Посочва, че възнаграждението по договора за гаранция в размер на 405,44 лв. представлява 40% от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи посочения в договора ГПР от 46,17%. Твърди, че ако се прибави и възнаграждението по договора за гаранция, ГПР по договора за заем надвишава законоустановения максимум от 50%. Счита, че уговореното възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, невключена в оскъпяването на ползваната сума и нарушаваща императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда твърдения, че клаузата на чл. 4 от договора за заем, както и договорът за поръчителство, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. чл. 10а, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, във вр. чл. 143 ЗЗП. Твърди, че договорът за поръчителство накърнява добрите нрави. Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал договорите за заем, поръчителство и цесия. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за заем, както и на договора за поръчителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № .... от 29.03.2021 г., сключен между “ФИРМА” АД, ЕИК ..... и ответника В. А. М., ЕГН **********, и неговото съдържание; усвояване на заемната сума от ответника; размер на уговорената възнаградителна лихва; изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договор за паричен заем № .... от 29.03.2021 г. и размер на обезщетението за забава; наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на поръчителство № .... от 29.03.2021 г., сключен между “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ..... и ответника В. А. М., ЕГН **********, обезпечаващ изпълнението на задълженията на ответника по договор за паричен заем № .... от 29.03.2021 г.; размер на непогасения остатък от дълга на ответника по договор за паричен заем № .... от 29.03.2021 г.; извършено от поръчителя “ФИРМА” ЕООД в полза на заемодателя “ФИРМА” АД плащане на задълженията на ответника по договор за паричен заем № .... от 29.03.2021 г.; валидно сключен договор за цесия между ищеца и “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., по силата на който са прехвърлени процесните вземания; надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задълженията.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По делото не е налице спор, поради което с доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № .... от 29.03.2021 г., сключен между “ФИРМА” АД, ЕИК ..... и ответника В. А. М., ЕГН **********; усвояването от ответника на заемната сума в размер на 1 000 лв.; наличието на валидно възникнало облигационно отношение по 3 договор за предоставяне на поръчителство № .... от 29.03.2021 г., сключен между “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ..... и ответника В. А. М., ЕГН **********.

От представения по делото договор за паричен заем от 29.03.2021 г. се установява, че “ФИРМА” АД е предоставило на заемателя В. М. сума в размер на 1 000,00 лева, която ответникът се е задължил да върне в срок от 16 седмици, на 16 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 66,66 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40.00% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 46.17%. С подписване на договора заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “ФИРМА” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в .... към .... една година назад да е със статут не по-лош от “Редовен” ; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.