Решение № 1692 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1692 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100510514 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10562 от 19.06.2023 г., постановено по гр.дело №7060/2022г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, е осъдена Л. Г. Ш., ЕГН **********, да заплати на "ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ" АД, ЕИК 121589421, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 6844.56 лв., главница по договор за потребителски кредит №005157/11.03.2020г., ведно със законната лихва от 05.11.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 608.03 лв., възнаградителна лихва за периода от 11.06.2020г. до 09.12.2020г.; сумата от 13.43 лв., лихва за забава за периода от 13.07.2020г. до 09.12.2020г.; сумата от 679.01 лв., лихва за забава за периода от 09.12.2020г. до 02.11.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1614.60 лв., разноски по делото, като с а отхвърлени частично иска за лихва за забава за периода от 13.07.2020г. до 09.12.2020г. за разликата над 13.43 лв. до пълния предявен размер от 28.31 лв., както и иска за лихва за забава за периода от 09.12.2020г. до 02.11.2021г. за разликата над 679.01 лв. до пълния предявен размер от 681.09 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответницата – Л. Г. Ш., ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Т. Ч., с която се обжалва решение №10562 от 19.06.2023 г., постановено по гр.дело №7060/2022г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в частта, в коят о са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и 1 ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушение.

Поддържа се, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №005157/11.03.2020г. е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, тъй като съдържа неравноправни клаузи относно определения лихвен процент и годишен процент на разходите, както и не са спазени изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК, което е основание да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради допуснати нарушения на императивни норми на ЗПК, в който случай, приложение намира разпоредбата н а чл.23 ЗПК и това означава, че кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, застрахователни премии, като правното основание да се претендира чистата стойност на кредита е неоснователно обогатяване.

Поддържа се още, че в случая настоящият иск е предявен на договорно основание, поради което чистата стойност на кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би се стигнало до подмяна на основанието, на което е предявен иска, което би довело до постановяване на недопустим съдебен акт. Излага се още, че по делото не се доказва реално предаване на паричната сума от 7000 лв., предмет на договора за кредит, от ищеца на ответницата, поради което липсва основание да се приеме, че заемателят дължи заплащане на заемната сума, предмет на сключения между страните договор за потребителски кредит №005157/11.03.2020г..

Оспорват се констатациите на вещото лице, обективирани в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като се твърди, че експертът е базирал своите изводи на изходящи от ищеца документи, поради което не следва да се кредитира. Поддържа се още, че неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства СРС е обосновал извода, че ответницата е уведомена за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на целия размер на предоставения кредит с връчването на писмо-покана на 09.09.2020г. на член от домакинството, без да са посочени имена на това лице. В тази връзка се твърди, че ищецът не е обявил надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба в съда, тъй като кредиторът не е уведомил за това длъжника, поради което не може да претендира целия размер на непогасената главница и възнаградителна лихва. Сочи се, че предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е поканил ответника да заплати претендираните суми за главница и възнаградителна лихва. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваните части и постанови друго решение, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна - "ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ" АД, Е И К 121589421, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са аргументи, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните норми на ЗПК досежно регламентирано минимално необходимото съдържание на договорите за потребителски кредит. В тази връзка се поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа всички законоустановени реквизити и е действителен, на основание на който е възникнало 2 валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което след като по банковата сметка на ответницата е постъпила сума, представляваща отпуснатия кредит, то кредитополучателят дължи връщане на сумата по реда и начина, уговорен в договора, за което по делото не се съдържат данни да е изпълнил. По тези съображения се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заявените искови претенции са основателни и доказани и са уважени предявените искове за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди съдебното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от "ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ" АД, ЕИК 121589421, срещу Л. Г. Ш., ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. По същество постановеното решение е правилно. За да постанови обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 3

ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че по делото е доказано, че е било възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях договор за потребителски кредит №005157/11.03.2020г., съгласно който "ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ" АД като кредитор е предал на ответницата - Л. Г. Ш. /с предходна фамилия З./ в качеството на кредитополучател, сумата в размер на 7000 лв., потребителски кредит за текущи нужди, като уговорения начин на усвояване на кредита е следният: сумата от 1533.66 лв., по банкова сметка на "Нет Кредит" ООД за погасяване на задълженията на ответницата по сключен договор; сумата от 1023.27 лв., по банкова сметка на "Изи Финанс" ЕООД за погасяване на задълженията на ответницата по сключен договор; сумата от 1367.90 лв., по банкова сметка на "Вива Кредит" ООД за погасяване на задълженията на ответницата по сключен договор; сумата от 758.73 лв., по банкова сметка на "Фератум България" ЕООД за погасяване на задълженията на ответницата по сключен договор; сумата от 1026.06 лв., по банкова сметка на "Кредисимо" ЕАД за погасяване на задълженията на ответницата по сключен договор; сумата от 105 лв., задържана такса по т.8.1 от договора за определяне степента на кредитния риск във връзка с отпуснатата сума по кредита; сумата от 1185.38 лв., преведена по банкова сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят се е съгласил да върне отпуснатия кредит от 7000 лв. разсрочено на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в срок от 60 месеца, с краен срок на договора – 11.03.2025г.. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 15.85 %, който е фиксиран за първите 12 месеца от срока на договора, след което е уговорена променлива лихва, формирана от референтен лихвен процент плюс договорна фиксирана надбавка в размер на 15 % за оставащия срок на договора, като за референтен лихвен процент се ползва 6-месечния EURIBOR, и годишен процент на разходите в размер на 17.26 %. Посочено е, че общата дължима сума по договора е в размер на 10160.44 лв.. Първостепенния съд е приел, че уговорените в договора клаузи отговарят на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи и като такива са действителни. Районният съд е обосновал извода, че заемодателят е изпълнил задължението си за представяне на заемната сума на заемополучателя, поради което за последния е възникнало и насрещното задължение д а върне предадената в заем сума в сроковете и по начина, уговорен в договора и Общите условия към него. На следващо място първоинстанционният съд с оглед клаузите в договора, регламентиращи условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и след установеното по делото, че ответницата не е неизпълнявала задълженията си по договора да погасява в уговорените срокове размера на погасителните вноски, е приел, че считано от 09.12.2020г. /след изтичане на 6 поредни погасителни вноски, неплатени от ответницата в уговорените срокове/ е настъпила предсрочната изискуемост на целия усвоен кредит по договора, след като е била надлежно уведомена с писмо-покана, в което е обективирано изявление на кредитора, че в случая на неплащане на дължимите погасителни вноски, считано от посочената дата ще приеме целия размер на кредита за предсрочно изискуем. При доказателствена тежест за ответницата не са ангажирани доказателства, че е погасила поетите от нея задължения по сключения договор з а потребителски кредит №005157/11.03.2020г., поради което СРС е приел, че предявените искове за главница, договорна лихва и обезщетение за забава се явяват основателни и доказани. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото 4 и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения: