Решение № 1317 от 09.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501931 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. П. С., ЕГН **********, срещу Решение №2456/30.06.2025г. по гр. д. №7559/2024г. на ВРС, 18-ти състав, с което:

1 / е осъден отв. Ж. П. С., ЕГН**********, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца К. П. Б., ЕГН**********, да упражнява правото си на собственост върху следните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ ***, а именно: гараж № 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изп. директор на АГККВарна, и гараж №6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на изп. директор на АГКК-Варна, които неоснователни действия се изразяват в паркиране на лек автомобил пред входната врата на посочените гаражи на ищеца, на осн. чл.109 от ЗС;

2 / е отхвърлен насрещният иск на Ж. П. С., ЕГН **********, за осъждане на К. П. Б., ЕГН**********, да премахне изградената козирка и дострояване или удължаване на стените на собствените му гаражи №5 и №6, 1 находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ ***, и да възстанови положението на обектите по одобрения архитектурен план, на осн. чл.109 от ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи на съда относно предпоставките на предявените искове. Не е доказано от разпитаните свидетели, че ответникът Ж. С. системно паркира автомобила си пред гаражите на ищеца К. Б., а напротив – изяснява се че още през 2018г. ищецът доброволно е предоставил възможност на ответника да паркира пред гаражите му, както и че след получаване на нотариалната покана ответникът е започнал да паркира само на улицата извън имота и така с нищо не пречи на ищеца, което води до неоснователност на иска. Неправилно ВРС е ценил гласните доказателства и в тази връзка въззивникът прави свой техен анализ.Не е било изяснено по делото и отдаване под наем на гаражите на ищеца, респ. намерението му за това. ВРС не обсъдил и приетите по делото строителни книжа, според които пред гаражите на ищеца имало обособено „паркомясто“ на трето лице и така още при закупуването на гаражите ищецът се е съгласил, че трето лице може да паркира пред тях. По насрещния иск изводите на ВРС, че с удълженията на стената и на козирката на гаража на ищеца не се затруднявало паркирането от ответника пред неговия гараж, са необосновани, базирани са на едностранчив анализ на доказателствата и са израз на „толериране на страна в процеса“, при безспорния факт на незаконност на достроеното. Моли за отмяна на решението на ВРС, за отхвърляне на начално предявения иск, за уважаване на насрещния такъв и за присъждане на разноски за две инстанции, като в о.с.з. поддържа исканията си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея, като взема отношение по основните въззивни оплаквания. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага аргументи. Поддържа позицията си пред ВРС за изцяло доказани предпоставки на начално предявения иск по чл.109 от ЗС, респ. за недоказани тези на насрещния такъв по чл.109 от ЗС. Правилно ВРС приел, че ответникът продължава да паркира автомобила си във вътрешния двор на сградата, в т.ч. и пред гаражите на ищеца; показанията на свидетелите за правилно ценени от ВРС; насрещният иск е отхвърлен съобразно СТЕ. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание 2 чл.109 от ЗС на К. П. Б., ЕГН********** за осъждане на Ж. П. С., ЕГН **********, да преустанови неоснователни действия, изразени в паркиране на собствения му лек автомобил пред входната врата на собствените на ищеца недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ №7, а именно: 1/ гараж № 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.01.2024 г., намиращ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, площ: 11.99 кв.м., прилежащи части: 0.8625 %, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта - ***.20, над обекта ***.3; и 2/ гараж № 6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.01.2024 г., намиращ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, площ: 10.62 кв.м., прилежащи части: 0.7639 %, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, ***.19, под обекта - ***.20, ***.22, ***.21, над обекта - ***.3.

В срока по чл.211 от ГПК е предявен и приет за разглеждане насрещен и с к с правно основание чл.109 от ЗС на Ж. П. С., ЕГН **********, за осъждане на К. П. Б., ЕГН**********, да премахне изградените козирка и дострояване / удължаване на стените на собствените му гаражи №5 и №6, находящи се в гр. Варна, ул. „О.М.“ ***, и да възстанови положението на обектите по одобрения архитектурен план, а също и да възстанови водосточните тръби съобразно същия одобрен архитектурен план.

Ищецът Б. твърди, че е собственик на самостоятелни обекти, представляващи гараж № 5, с идентификатор *** и гараж № 6 с идентификатор ***, двата обекта, намиращи се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, находяща се в имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна, ул. „О.М.“ №7. Правото на собственост придобил на 23.10.2018 г., на основание покупко-продажба, обективирана в НА № 51, том V, рег. № 12639, дело № 835/2018 г. на нотариус Огнян Шарабански, вписан в Служба по вписванията под акт № 67, том LXXVI, вх. рег. № 29284, дело № 16402/2018г.

Ответникът Ж. П. С. е собственик на съседен на гаражите на ищеца обект – гараж ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.19 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 06.07.2023 г., намиращ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, площ: 10.79 кв. м., прилежащи части: 0.7761 %; съседни 3 самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***.1, ***.16, под обекта - ***.22, над обекта - ***.15, ***.3. Този имот бил придобил чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 66, том II, рег.

№ 81366, дело № 216/2023 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Служба по вписванията под акт № 46, том LVII, вх. рег. № 21611, дело № 12990/2023 г.

Ищецът твърди, че С. паркира собствения си лек автомобил пред вратите на двата му гаража и с тези си действия възпрепятства ползването на последните по предназначение – не може да паркира автомобил в тях. Това обстоятелство е възпрепятствало и отдаването на гаражите под наем.

Б. поканил С. с нотариална покана от 16.05.2024 г., рег. № 2644, том 1, акт. №149 на нотариус Л.Г., с рег. № 116, за да се разреши възникналата между двамата ситуация. На 27.05.2024 г., страните се явили пред нотариус, който оформил в нарочен констативен протокол данните и позициите на С. и Б.. И след протокола ответникът не престанал да пречи на ищеца да ползва свободно гаражите си.

По тези причини претендира осъждане на ответни ка да преустанови паркирането на автомобила си пред собствените му гаражи. В о.с.з. поддържа твърденията и искането си.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът депозира писмен отговор, с който оспорва твърденията на ищеца, като счита иска за неоснователен и недоказан. Признава изложеното в исковата молба относно собствеността на процесните недвижими имоти. Оспорва да смущава правото на собственост на ищеца върху собствените му гаражи. Твърди, че паркира автомобила пред собствените си гараж и жилище. Релевира също, че не ищецът, а той е възпрепятстван да паркира в собствения му гараж, поради действия на Б., изразени в самоволно и без да съобрази одобрените архитектурни книжа удължаване на собствените си гаражи с по 1.7 метра, изграждайки козирка и стени, в края на които са монтирани гаражни врати. Твърди, че по този начин е станало невъзможно захождането към гараж ***.

В отговора и насрещната искова молба ответникът твърди още, че К. Б. възпрепятства ползването на гараж №7 чрез дейстия, изразяващи се в удължаването на стените на гаражи № 5 и № 6 с по 1,7 м., изграждане на козирка, както и монтиране на гаражни врати, несъобразявайки архитектурни книжа. С тези действия ищецът по първоначално предявения иск е и прекъснал две водосточни тръби, което е довело до разпръскване на дъждовна вода в двора на сградата. Посочва се, че тези действия са довели до невъзможност на С. да захожда с автомобила си към собствения му гараж, както и незаконосъобразно е засенчен собственият на семейството на ответника апартамент с идентификатор ***.1.

В о.с.з поддържа иска си и допълва, единственият начин за паркиране в гараж №7 е с помощта на двама души, посредством повдигане и отместване на автомобила, което се дължи на посочените действия на Б..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск – К. Б. депозира 4 писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на насрещния иск. Поддържа, че гаражите му са законно изградени, като навежда доводи и че съществуването на незаконна постройка не е достатъчно да обуслови основателността на иска по чл. 109 ЗС. Оспорва да е извършил действия, с които да се създадат пречки С. да упражнява правото му на собственост върху собствените му имоти - гараж *** и апартамент № 1. Без значение законността на строителството на собствените му гаражи, те не възпрепятстват ползването по предназначение на гаража на ищеца по насрещния иск. Засенчването на апартамента на Ж. С. не се дължи на разположението и конструкцията на гаражи № 5 и № 6. Счита, че проблемът с оттичане на водата може да се дължи на начина, по който е изпълнен дворът от строителя. Излага, че след издаване на разрешението за ползване, строителят удължил гаражите с около 1 м., което не е в противоречие с одобрените проекти за изграждането им и не създава пречки за паркирането на автомобил в гараж ***. Заявява, че Ж. С. бил очевидец на преустройството, но не възразил пред строителя. По същество моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски, като в о.с.з. поддържат позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетия НА № 51/23.10.2018 г. се потвърждава безспорния факт, че ищецът е К. П. Б. е собственик на гараж № 5, с идентификатор *** и гараж № 6 с идентификатор ***, двата обекта, намиращи се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, изградена в имот с идентификатор ***, находящ се в гр.