Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 03.12.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 614/2025
Вид
Решение № 188
Подписан
03.12.2025
В сила
21.04.2026
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.16 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Кърджали, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия * № ****, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Х. Л. Н. с ЕГН **********, адрес *******************, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.06.2025 г. в гр.Кърджали.

Жалбоподателят Х. Л. Н. твърди, че срещу него имало издадени два електронни фиша за едно и също нарушение, в един и същи ден и час. Това представлявало фактическо противоречие, поставящо под съмнение достоверността на техническите средства, както и създавало правна несигурност относно действителното нарушение. Налице било двойно санкциониране за едно и също деяние, което било в нарушение на чл.6 и чл.16 от ЗАНН, в разрез с принципа за справедлив процес и правна сигурност. Мо л и съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен, както и да му присъди направените разноски в производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и 1 моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2025 г. на територията обслужвана от ОД МВР-Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ ****. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „****“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място.

В 15.30 часа на 22.06.2025 г. било заснето моторно превозно средство, движещо се по ул.

„Първи май“ до хотел „****“ в гр.Кърджали, посока от фирма „****“ към бензиностанция „****“, със скорост 62 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Х. Л. Н., в графа собственик, на когото е регистрирано МПС или ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 62 км/ч. - превишаване с 12 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 22.06.2025 г. в 15.30 часа в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „****“ в посока от фирма „****“ към бензиностанция „****“, при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., е превишена от лек автомобил марка „************“ с peг.№ **** разрешената скорост от 50 км/ч. и с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабр.№ **** е отчетена скорост на движение 62 км/ч., при което е констатирано превишаване от 12 км/ч.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: Клип № ****** от 22.06.2025 г., в който е фиксирана скоростта на превозно средство, датата и мястото на нарушението като GPS координати, номерът на техническото средство, но не и регистрационен номер на процесното моторно превозно средство; Клип № ****** от 22.06.2025 г., в който също е фиксирана скоростта на превозно средство, датата и мястото на нарушението като GPS координати, номерът на техническото средство, но не и регистрационен номер на процесното моторно превозно средство; Справка за собственост на МПС с рег.№ ****; Списък от 24.01.2018 г. на служители от сектор ПП при ОД МВРКърджали, преминали обучение за работа със СПУКС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***** и Протокол № *******/09.07.2024 г., от които се установява 2 по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство;

Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 22.06.2025 г.; справки от АИС АНД; Организационно-технологични правила за работа с „мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол на скоростта“ модел „ARH SAM S1“; Разписка от 25.07.2025 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в редакцията към инкриминираната дата, забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Процесният случай е описан именно като такъв. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение с 12 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща към датата на деянието налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. В електронния фиш като нарушител е посочен Х. Л. Н. в качеството му на собственик на моторно превозно средство „************“ с peг.№ ****. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Независимо от това, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. След анализ на всички приобщени по делото материали, съдът намира вмененото на жалбоподателя деяние за недоказано по безспорен начин. Това е така, защото от приложения по делото снимков материал не може да се установи изобщо кое е моторното превозно средство, което на процесната дата, час и място се е движило с превишена скорост за движение и конкретно с наказуемата скорост от 62 км/ч. На снимковия материал са заснети няколко автомобила и регистрационен номер **** не се вижда. Моторното превозно средство, притежавано от жалбоподателя, не може да бъде индивидуализирано по никакъв начин, при което не става ясно, че нарушителят е управлявал именно лекия автомобил марка „**********“ с peг.№ ****. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, в това число и авторството му, а това в случая не бе сторено. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В случая тези доказателствени средства не установяват кое е моторното превозно средство, което на процесната дата, час и място се е движило с превишена скорост. Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на Х. Л. Н. с атакувания 3 електронен фиш, което като правна последица обуславя неговата отмяна.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 250 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия * № ****, издаден от ОДМВРКърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Х. Л. Н. с ЕГН **********, адрес *******************, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.06.2025 г. в гр.Кърджали.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Х. Л. Н. с ЕГН **********, адрес *******************, сумата от 250 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е 4 изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5