Решение № 2965 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100501379 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. М. срещу решение № 17012/20.10.2023г. постановено по гр.д. № 45246/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 138 състав, с което:

- е признато за установено спрямо него по чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 3683,66 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. -30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 518,09 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 3683,66 лв. за периода 15.09.2019г. 24.01.2022г.;

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 84,55 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2021г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 14,52 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 84,55 лв. за периода 03.03.2019г. – 24.01.2022г.; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5459/2022г. по описа на СРС, ГО, 138 състав.

-е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото, както и по заповедното производство.

1

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че ответника има качеството на „потребител на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Поддържа, че между страните липсва действително облигацинно правоотошение и по силата на което ответникът да е задължен да заплаща претендираните от ищеца суми. Липсва покана от ищеца до ответника както за уведомяването за дължимите суми с искане за плащането им.

Посочва, че партидата на имота считано от 1992 г. до настоящия момент се води на името на друго лице и на чието име са издадени фактурите за процесния период. Твърди, че въпреки направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията по давност, първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по това възражение.

Моли въззивния съд да отмени решението ви да отхвърли исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за частично основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище с абонатен номер № 147685 за периода 01.05.2018г. – 30.04.2021г., както и лихва за забава за периода 15.09.2019г. 24.01.2022г., както и за главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2019г.

– 30.04.2021г. и лихва върху същата за периода 03.03.2019г. -24.01.2022г..

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът има ли материална легитимация като „потребител“ на топлинна енергия и 2. вземанията от ищеца претендирани за периода 01.05.2018г. – 28.02.2019г погасени ли са по давност.

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът изрично е оспорила твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или 2 горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ / и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото, като доказателство е приет нотариален акт № *********, нот. дело № 2426/1992г. от 25.02.1992г., видно от който на същата дата ответника чрез продажба е придобил собствеността на ап. 77, находящ се гр. гр. София, ж.к. *********, в. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/.

Ищецът посредством цитираният нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

По делото не са ангажирани доказателства, че друго лице притежава вещно право на ползване или е налице хипотезата, при клиент на топлинна енергия за битови нужди е правен субект, различен от посочените в чл. 153 ал. 1 ЗЕ, които ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а §. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. – ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящият случай, партидата на процесния имот се води на името на прехвърлителя по цитирания по – горе нотариален акт т.е. новия собственик не е подал заявление – декларация за промяна на патридата на негово име след навършване на пълнолетие, поради което и партидата се води на името на друго лице и на което се фактурират дължимите суми. Това обстоятелство преценено съобразно гореизложените факти и при липса на доказателства за наличие на 3 облигационно правоотношение между ответника и прехвърлителя или запазено от него вещно право на ползване, не оборва категоричния извод, че потребител на топлинна енергия е именно ответника.

Същевременно няма пречка съдът да съобразява всички факти и обстоятелства по делото, включително и този, че ответника е редовно призован на адреса на процесния топлоснадбен имот, което преценено съвкупно с гореобсъдените доказателства, са несъмнена индиция и потвърждение, че същия освен, че е собственик на процесния имот, реално ползва същия /т.е. не е налице хипотезата на „гола собственост“/. Освен това ответинкът е представил доказателства, че в качеството си собственик е отдал процесния недвижим имот под наем т.е. същия призвана качеството си на собственик и при липса на други правоизключващи обстоятелства, следва извода, че същия е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая въззивникът не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.