Решение № 5811 от 03.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5811 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172418 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

03.06.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕДа, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72418/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу К. ВЛ. ИЛ., като се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ..................

Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 5375,06 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 1257,20 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 27,96 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 7,12 лева за периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че вземанията са погасени по давност, като следвало да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като прави подробна обоснова по приложението на давността. Навежда доводи, че не е собственик или вещен ползвател на имота, поради което между страните не съществувало облигационно отношение. Излага съображения, че следвало да се вземе предвид нормата на чл. 62 ЗЗП, като в случая се касаело за непоискана доставка. Твърди, че с оглед приложимите общи условия и липсата на ангажирани доказателства за публикуване на дължимите суми на сайта на ищеца, то не се дължали и мораторни лихви, освен това същите не се дължали и поради неоснователност на главните претенции. Отделно от това сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е спазил предвиденото в клаузата на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище, че са спазени нормативните изисквания във връзка с дяловото разпределение.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот 2 е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.07.1990 г., като се установява, че собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ............. е станал ВК И..

От представена възбрана се установява, че за процесния недвижим имот от 26.07.1995 г. е наложена възбрана по отношение на К. ВЛ. ИЛ..

Приложен и неоспорен е списък на етажните собственици, като по отношение на процесния недвижим имот като собственик е посочен К. ВЛ. ИЛ., като списъкът е подписан от лицето.

Извършени са справки НБД „Население“, като се установява, че ответникът е с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ..............

От представените и неоспорени 2 бр. главни отчети за периода 2017-2018 г. и 20182019 г. (л. 66 в кориците на делото) се установява, че К. ВЛ. ИЛ. е подписал без възражения главните отчети по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ..................

Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, макар и по индиции (т. нар. косвени доказателства) безспорно е изградена верига от която се установява, че именно ответника е собственик на процесния недвижим имот, респ. че именно с него е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Нещо повече, следва да се отбележи, че подписаните и неоспорени 2 бр. главни отчети, практически формират извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл.

175 ГПК, че именно ответника е действителния потребител на топлинна енергия. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – 3 арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ, като от заключението на СТЕ се установява, че за процесния топлоснабден имот и за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, както и за сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че потребената топлинна енергия е отчитана на базата на реален отчет. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 5375,00 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени плащания, с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че размерът на мораторната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 40,52 лева.