Решение № 139 от 14.05.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. * , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20205440101050 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „**“ООД гр.** против Д. Д. С., в която се твърди от ищеца, че основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорьт за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закона за платежните услуги и платежните системи , Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ с предишнозагл.Закон за електронния документ и електронния подпис.

Твърди се от ищеца, че ответникът е кандидатствал/а за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, , като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, техен служител се е свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 500.00лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„*”№ */15.07.2019г.и желаната сума му е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „*” АД, срещу представена от ответника лична карта.

Към искова молба представя копие от заявката, изпратена до дружеството от ответника , справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за 1 електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ответника, който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай ищецът представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатьчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на доверителите ми, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен Е-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.

Съгласно формата за кандидатстване ответникът е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ищеца, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „*” за предоставената услуга.

Твърди се от ищеца,че има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „*” ООД. рег. номер */23.10.2014г., съгласно който „*” ООД в качеството на дружество-гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите,ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството-гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1 ал.З е предвидено, че дружеството-гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя , само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него е-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити . Съгласно условията на сключения Договор, ищецът твърди,че е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „*“ , като общият размер на задължението — 875,00 лв. е платимо, ведно с главницата на шест равни месечни вноски със следните падежи: 15.08.2019, 15.09. 2019, 15. 10. 2019, 15.12.2019, 15.01.2020.

Ищецът твърди,че първите две вноски по кредита с падежи, настъпили съответно на 2

15.08.2019г. и 15.09.2019г. са изцяло погасени от страна на длъжника. По вноската по кредита с падеж 15.10.2019г. от страна на длъжника е осъществено частично плащане в размер на 123.85лв. Ищецът твърди,че се е съобразил с предвидената поредност на погасяване на задълженията по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като са погасени съответно дължимите договорна лихва и такса „*“, начислената законна лихва за забава, както и част от главницата по месечната вноска, като извън погасяването е останала дължима главницата до пълния и размер. Съгласно трайната съдебна практика, извършените частични плащания имащи характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие. Към дата 12.02.2020г.

Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 15.10.2019, 15.11.2019, 15.12.2019, 15.01.2020г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните имейли на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Съгласно чл.86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 8.10лв.

Ищецът твърди,че на 17.02.2020г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС * е образувал ч.гр.дело */2020 г.. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника,че същият дължи на ищеца следните суми : 272.03 лв.-главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„*”№*/15.07.2019г., 45.00лв. -договорна лихва за периода . 10.2019г. - 15.01,2020г., 142.50лв.-договорна такса „*” за периода 15. 10.2019г. — 15.01.2020г., 8.10 лв. - законна лихва за забава за периода 16.10.2019г. - 12.02.2020г.,ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№*/2020г. на РС-* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди,че исковата претенция касае договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал; 1, т. 7 -12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация, вкп. за лихвения процент по кредита, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е годишния процент на разходите (ГПР) и годишния лихвен процент (ГЛП).

Разпоредбата на чл. 11, ал, 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 11, ал, 1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат подробни данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.