Решение № 2114 от 01.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2114 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100515362 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20155657 от 12.07.2021г. по гр. д № 909/ 2019г. на СРС, 68 състав, е признато за установено по отношение на В. Г. К. и В. ИВ. Б. съществуването на вземането на “П.Б.” ЕООД за сумата 5413,22 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № **********/ 23.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.03.2018г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.06.2018г. по ч.гр.д.

№ 14958 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, 68 състав.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника В. ИВ. Б.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционният съд, че ответника Б. има качеството на съдлъжник, а не на поръчител. В тази връзка излага съображения, че съдът не е взел предвид, основният критерий дали са налице поръчителство или страните са се договорили солидарно да извършат една престация е дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг. Излага доводи, солидарната отговорност не съществува по принцип, следва да бъде конкретизирано договорното основание, съгласно чл. 121 ЗЗД. Развити са съображения, касаещи 1 разликите между фигурите на съдлъжника и поръчителя. Жалбоподателят навежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на шестмесечния преклузивен срок, поради което се е погасило самото право на поръчителство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “П.К.Б.” ЕООД, с който оспорва същата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **********/ 23.11.2015г., съгласно който ищецът предоставил на ответницата В. Г. К. сумата 3000 лева, а ответниците- се задължили солидарно да върнат същата на 36 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер 146,39 лева, ведно с договорената възнаградителна лихва, както и такса за допълнителен пакет услуги. Навежда твърдения, че ответниците са платили 9 месечни анюитетни вноски и не са изпълнили задължението си да платят останалите 27 месечни анюитетни вноски. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му за сумата 2548,66 лева, представляваща главница по договора за кредит; сумата 1403,87 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва; сумата 1460,70 лева, представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. ИВ. Б., с който оспорва предявените искове. Релевират се доводи, че е поръчител, а не съдлъжник по договора за кредит. В тази връзка развива съображения, че сумата по кредита е получена от ответницата В. Г. К.. Навежда довод, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6месечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.

От представеният стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се установява, че такава е предоставена единствено на В.К..

Между страните не е спорно, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********/ 19.11.2015г., по силата на който ищецът се задължил да предостави сумата 3 000 лева. Страните са договорили, че срокът на договора е 36 месеца; размерът на годишния лихвен процент е 49,90%, а на годишния процент на разходите- 41,17%. Договорено е още, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги е 1970,64 лева. В договора като длъжници са посочени 2 ответниците, като срещу името на В. Г. К. е записано клиент, а срещу името на В. ИВ.

Б.- солидарен длъжник. Към договора е изготвен погасителен план, видно от който падежът на последната анюитетна вноска е 15.12.2018г. В същия е посочено името на ответницата В.К..

С разпоредбата на чл. 10 Общите условия към договора се установява, че на основание чл. 121 ЗЗД- чл. 127 ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на ответницата В.К. до погасяване на кредита. Солидарният длъжник се съгласява да поема солидарна отговорност за задълженията на клиента за погасяване на задължението за избран пакет допълнителни услуги. задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да търси изпълнение както от клиента, така и от солидарния длъжник. До прекратяване на договора за кредит кредиторът комуникира с клиента по повод на размера на задължението и необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение- и със солидарния длъжник.

От представеното платежно нареждане се установява, че кредитът е усвоен на 23.11.2015г., като ищецът е превел на ответницата В.К. сумата 3000 лева.

Със заявление за промяна на погасителен план по ДПК № ********** от 31.8.2016г. ответницата В.К. е заявила отлагане на една погасителна вноска. Въз основа на посоченото заявление на 02.09.2016г. между страните е сключен анекс № 1 към договора за потребителски кредит, съгласно която падежът на погасителна вноска, посочена под номер 9 в погасителния план и е уговорен размер на договорната възнаградителна лихва 41,17 %. Изготвен е нов погасителен план, в който е посочено единствено името на ответницата В.К.. Падежът на последната погасителна вноска е 15.01.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Основният спор между страните е концентриран върху основанието за възникване на солидарна отговорност на въззивницата. По същество, въпросът се свежда до това следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице 3 отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД.

При възникналия спор между страните относно действителното съдържание на договора за кредит съдът счита, че по реда на чл. 20 от ЗЗД следва да се тълкува действителната воля на страните. Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор. Правният режим на тълкуването е изразен в чл. 20 ЗЗД, уреждащ три критерия: да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Спорната разпоредба на чл. 10. 1 от ОУ към договора за кредит гласи, че на осн. чл. 121-127 от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ. Солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя за погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл. 10. 2 от ОУ е записано, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. До прекратяване на договора за кредит кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод размера на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със солидарния длъжник. При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД съдът счита, че подписвайки договора за ищцата е възникнала пасивна солидарност за задълженията по договора. За възникване на солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници 4 възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем.

Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ищцата не е съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ е само В.К., не и ищцата, но тя отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което я определя като поръчител по договора. Не са налице другите основания за възникване на солидарноствстъпване в дълг, авал, делкредере, извън поръчителството. В чл. 8. 1 от ОУ към договора е посочено, че задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник е да погаси всички задължения във връзка с договора за кредит, която разпоредба също сочи на това, че пасивната солидарност на ищцата не произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство. При солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост.