Решение № 19380 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19380 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. Д.ОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110108339 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна квалификация чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД срещу Столична община за вземанията за сумите от 2245,91 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 06.02.2029 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.12.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, и за сумата от 731,72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.12.2020г. до 11.12.2023г. съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.12.2023 г. по ч.гр.д. №68203/2023 г. на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил в размер на 2235,91 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. С плащането на застрахователното обезщетение в негова полза възникнало регресно вземане за платеното, ведно със сторените ликвидационните разноски от 10 лв. Твърди, че ответникът получил покана за доброволно изпълнение на 26.09.2019г.

При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае съществуването на съдебно предявените вземания, като му присъди разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата 1 молба, с който оспорва основателността на исковете. Оспорва редовността на исковата молба със съображения за липсата на достатъчна индивидуализация на мястото, на което е насъпил инцидентът. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит застрахователен риск при ищцовото дружество, обуславящо изплащане на процесното обезщетение. Сочи, че изплащането на обезщетението е извършено неоснователно, въз основа единствено на субективните възприятия на водача на увредения автомобил, без да е съставен Протокол за ПТП, подписан от длъжностно лице при Пътна полиция. В тази връзка оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното застрахователно събитие и настъпилите по МПС вреди. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба уведомление-декларация за щета и декларация на водач на застраховано МПС. Излага, че като стопанин на пътя ответникът предприел всички необходими мерки за поддържането му и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като е налице сключен договор с конституираното като трето лице – помагач в настоящото производство лице, по силата на който да се извършват от последното абонаментна поддръжка и строително монтажни дейности на пътя при нужда. Оспорва, че вредите, за които е изплатено обезщетението, са настъпили от твърдяната от ищцовото дружество необезопасена и несигнализирана дупка. Релевира възражение за съпричиняване поради несъобразяване на поведението на водача със състоянието на пътната настилка и атмосферните условия. Не оспорва, че обезщетението е платено и че е получил покана за доброволно изпълнение.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Конституираното с определение № 30609 от 29.07.2024г. трето лице-помагач на страната на ответника „Трейс Груп Холд“ АД взема становище, в което излага, че е изпълнило точно работата си по ремонт и поддръжка на пътния участък, в който се твърди да е настъпило процесното ПТП. Твърди, че работата му е приета без възражения, поради което не било налице основание за ангажиране отговорността му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д.

№68203/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, по заявление от ищеца в настоящето производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Столична Община. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявените 2 установителни искови претенции, а с оглед идентитета между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение същите са процесуално допустими. Не се споделя тезата на ответника за нередовност на исковата молба, като в тази връзка съдът намира, че за целите на настоящето производство мястото, на което се твърди да е настъпило процесното ПТП, е индивидуализирно в достатъчна степен.

По основателността на иска:

По главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил, обект на застрахователния договор, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, че настъпилото събитие представлява покрит от застраховката риск, както и действителния размер на причинените вследствие на събитието вреди.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 06.02.2019 г. водачът на л. а. "*********", с рег. № *********** извършил маневра на заден ход на ***************, при която превозното средство попаднало в необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, което е станало причина за увреждане на предната броня на автомобила.

За да направи горния извод съдът взема предвид показанията на разпитания като свидетел водач на горецитирания автомобил – **********, които се кредитират като последователни и съответни на останалите доказателства. Свидетелят посочва, че в близост до дома му на ******“ реализирал ПТП с лек автомобил „*********“, като попаднал в дупка на пътното платно. Уточнява, че при подготовката за отремонтирането й дупката била изрязана, с големина около метър на метър и дълбочина, която определя като огромна. Липсвала сигнализация. Свидетелят е категоричен, че управлявал автомобила с ниска скорост поради особеностите на района, в който се разхождали селскостопански и други животни. Със същата категоричност отрича местонахождението на дупката да е било на захода към дома му и увредата да е настъпила поради съприкосновение между автомобила и бордюр. При предявяване на свидетеля в хода на разпита му на приетата като доказателство декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие и др. същият потвърди, че той е подал уведомлението и че декларираните от него пред застрахователя обстоятелства относно процесното събитие съответстват на действително настъпилите факти.

Така обсъдените по – горе свидетелски показания напълно кореспондират с приетото по делото заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда и съгласно което от техническа гледна точка процесните щети върху автомобила съответстват да са получени при твърдения в исковата молба механизъм. По делото няма доказателства, които да опровергават приетия по – горе механизъм на настъпване на събитието или да 3 сочат на друга причина за нанасяне на щетите върху автомобила. Извод за недоказаност на процесното събитие не следва от обстоятелството, че за същото не е съставен протокол за ПТП след посещение на полицейски орган. Пътнотранспортно произшествие като процесното, възникнало с един участник, след което автомобилът е могъл да бъде придвижван на собствен ход, не се посещава от орган на полицията и съответно за същото не се съставя протокол за ПТП с материални щети – арг. чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз – 41 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Предвид това несъставянето на протокол за процесното ПТП не обосновава извод за липса на надлежни доказателства за възникването му предвид липса на нормативна възможност за съставяне на такъв, като в случая събитието е установено посредством събраните по делото други доказателства.

Недоказано при доказателствена тежест на ответника е и възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. По сведения на разпитания като свидетел водач към момента на произшествието същият се е движил с ниска скорост. Не може да се приеме, че твърдяната скорост на движение, която не се опровергава от други доказателства, е несъобразена по смисъла на чл.

20, ал. 2 ЗДвП, доколкото не се установяват фактори от пътната обстановка, сочещи, че избраната скорост не обезпечава безопасното придвижване на автомобила.

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата на процесното събитие л. а. "**", модел "***" с рег. № **** е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка "Каско", обективиран в застрахователна полица № 0000694272. Ответникът не оспорва, че застрахователната премия е платена. При това и предвид приетите доказателства за плащане на вноските по премията (4 бр. квитанции на л.

21-24) съдът приема това обстоятелство за установено.

Неоснователен е доводът, че процесното събитие не представлява покрит по застраховката риск. Процесната застрахователна полица е сключена при клауза "Пълно каско", като застраховката покрива вреди от ПТП (т. 12 от раздел "Покрити рискове" от Общите условия). Нито в застрахователната полица, нито в Общите условия към застрахователния договор се установяват уговорки, които да изключват, ограничават или да поставят допълнителни изисквания спрямо застрахователното покритие относно щети върху гуми вследствие на застрахователно събитие (изобщо или на конкретен вид). При това съдът приема, че с оглед уговореното в застрахователния договор няма основание вредите върху гумите да бъдат изключени от обема на застрахователното покритие.

Не се спори по делото, а и от приетите доказателства (доклад по щета 10019030103085 от 26.03.2019 г. – л. 15 и документ за банков превод от 17.06.2019 г. – л. 14) се установява, че по повод процесното събитие в полза на отремонтиралия увредения лек автомобил официален сервиз е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2235,91 лева.

От така приетото от фактическа страна се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на улица *******, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл. 167, ал.

4

1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно найкратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях.

Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.