Решение № 196 от 27.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Сливен, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500440 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260397/30.06.2021г. по гр.д. № 3958/2020г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищците М. ИВ. Д. и В. ИВ.

СТ., конституирани по чл. 227 ГПК, в качеството им на наследници на прехвърлителката М.Г.В., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу М.

П. ХР. за разваляне частично до размер на ½ по отношение на М.Г.В. сключения с ответницата договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 31, том две, нот.д. № 560/1991 г. , по силата на който се прехвърля собствеността по отношение на описан недвижим имот срещу задължението ответницата купувач да поеме задължението за издръжка и гледане на двамата продавачи, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата на задължението по договора по отношение на М.Г.В..

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от двете ищци в първоинстанционното производство.

Въззивниците атакуват изцяло цитираното решение, като твърдят, че то е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърдят, че в хода на воденото производство по безспорен начин на главно и пълно доказване са установили,че техните наследодатели И.Г.В. и М.Г.В. , под формата на нотариален акт № 31, том II, нотариално дело № 560/1991 г. на Нотариус при РС Сливен, са сключили договор за гледане и издръжка, по силата на който прехвърлят на ответницата М. П. ХР., чрез нейната майка и законна представителка М. ИВ. Д., собствеността на описания подробно в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот срещу задължението на М. П. ХР., чрез нейната майка и законна представителка М. ИВ. Д., да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот и грижи при болест и помощ, когато навърши пълнолетие, а до тогава тези и задължения ще се изпълняват от нейната майка, като продавачите И.В. и М.В. си запазват правото на ползване на едната стая и кухня до края на живота си.

Твърдят, че по делото въз основа на извършения разпит и представените от ищцата М. ИВ. Д. писмени доказателства по безспорен начин се установило, че прехвърлителката М.В. е била в увредено общо състояние и страдала от множество хронични заболявания.

Въззивниците заявяват още, че от началото на м. октомври 2020 год. до настъпването на смъртта на М.В., последната е живяла в дома на дъщеря си М. ИВ. Д., поради неполагане на дължимите грижи от страна на ответницата М. П. ХР.. По-нататък въззивниците се оплакват, че през последните две години преди смъртта на наследодателката им единствено и само М.Д. е полагала грижи за нея.

Посочват, че показанията на част от свидетелите в защита на ответницата са непоследователни, вътрешно противоречиви и 2 некореспондират с доказателствената съвкупност по делото, които се опровергават от приложените и приети по делото писмени доказателства, като не на последно място съдържат твърдения в разрез с установените факти по предмета на делото.

Въззивниците твърдят, че въз основа на разпределената доказателствена тежест между страните се установява по безспорен начин,че по отношение на ответницата е налице пълно и неточно изпълнение на поетите от нея задължения за гледане и издръжка. Посочват, че многобройната константна и задължителна съдебна практика касаеща задълженията за предоставяне на парична издръжка и полагане на грижи следва да се престират пълно, ежедневно и непрекъснато, като всяко едно неизпълнение е основание за разваляне на договора.

Постановявайки решението си първоинстанционният съд неправилно е приел, че неизпълнението от страна на ответницата е незначително предвид периода на действие на договора. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи кредитиране показанията на свидетеля Малаков, непълнолетен сина на ответницата, както и противоречия между приетите от съда обстоятелства и постановеното съдебно решение.

В обобщение въззивниците молят въззивния съд да отмени като неправилно атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска им.

Претендират разноските по делото.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания.

Счита, че атакуваното решение е постановено при спазване на процесуалните и материалните разпоредби. Заявява, че няма допуснати нарушения, като излага доводи в тази насока. Анализирайки събраните доказателства заявява, че по волята на починалата Василева ищцата е поела грижите за нея. Посочва,че ответницата е имала желание да 3 продължи да се грижи за нея, както го е правила в продължение на повече от 20 години, но била възпрепятствана от своята майка.

Поради всичко изложено въззиваемият моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба, да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да му присъди разноските за тази инстанция.

В отговора няма направени нови доказателствени процесуални искания за въззивната фаза на производството. или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., от въззивниците, редовно призовани, се явява лбично пор. № 1, пор. № 2 не се явява, за тях се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 232 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорвайки отговора и моли съда да я уважи като отмени атакуваното решение и постанови ново, с което уважи исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който оспорав жалбата, поддържа отговора, моли да се потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното решение. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

4

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, споделя и правните му изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав, най-напред, не намира да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с провеждане на съдебното дирене и събирането на доказателствени средства.

Той е извършил надлежно всички процесуални действия предвидени в чл.

141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба, както и отговора на другата страна, изяснил е на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения и е дал вярната правна квалификация на иска, като я е извел от конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи как ищецът сам характеризира спорното материално отношение и от какви основания претендира, че черпи права.

Първоинстанционният съд е определил подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест между страните, като се е произнесъл по направените доказателствени искания. Разгледал е всяко искане, като е изолирал идентичните и ненуждаещи се от доказване факти, твърдени от двете страни, и е поставил на доказателственото поле тези факти, от наличието на които позоваващата се на тях страна черпи изгодни за себе си правни последици. Допуснал е своевременните доказателствени искания за ангажиране на относими и необходими доказателства. Събрал е допуснатите доказателства по правилата, предвидени в ГПК и е извел фактическото положение от съвпадащите, подкрепящи се, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се доказателства, извлечени от съответните им носители, които е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от закона доказателствена сила. Направил е разбор на гласните доказателства, като е посочил кои свидетелски показания кредитира и защо. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството.

5

Този въззивен състав намира и че няма нарушения материалноправните норми, приложими към настоящия случай. на

Ключовото оплакване на въззивниците се състои в твърдението, че макар правилно съдът да е приел, че е имало 6 месечен период на пълно неизпълнение на договорните задължения на ответницата, неправилно е счел, че това не е основание за разваляне на договора.

След смъртта на първоначалната ищца-прехвърлителка в процеса на ищцовата страна са конституирани като нейни правоприемници – нейните дъщери, като първата от тях е майка, а втората – леля на ответницата.

Ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот /1/2 ид.ч. от който е предмет на спора/ срещу алеаторното задължение по време на своето непълнолетие, поради което страните са уговорили съдържанието на задължението в пълния му обем да бъде престирано от трето лице – майката на ответницата до навършване на пълнолетие от последната, след което изпълнението ще се дължи от нея лично. Този момент е настъпил през м. март 2000 г. и оттогава до лятото на 2020г. се установява от свидетелските показания, че изпълнението е било в пълен обем, като бабата и внучката са живели в едно жилище и с общо домакинство, поддържано от ответницата. Всички непосредствени и материални грижи за ежедневните й нужди, свързани със задоволяване на потребности от храна, лекарства, топлина, светлина, чистота, домашна обстановка, общуване и спокойствие, били осъществявани от нея лично и с помощта по-късно и на нейния син. Ответницата е правила ремонт на жилището, поддържала е ред и чистота, плащала е консумативните разходи, пазарувала за баба си, осигурявала й храна и се грижела за нея като за част от семейството си. С времето здравословното състояние на прехвърлителката /род. 1934г./ се влошавало, тя имала прекаран инсулт, захарен диабет и сърдечна недостатъчност, постепенно отпадала, движела се трудно, излизала по-рядко. При нужда от лекарска помощ грижата за това поемала основно ответницата, понякога – с помощта на майка си.

Ищцата – майка на ответницата и дъщеря на прехвърлителката, също редовно я посещавала. Отношенията между ищцата и ответницата били обтегнати и по настояване на първата да освободят жилището, ответницата и синът й за два месеца през лятото на 2020г. се изнесли на 6 квартира в съседния вход на същия блок. През това време за прехвърлителката се грижела дъщеря й /първата ищца/, но ответницата също я посещавала. Първата ищца е заплатила разходите за вода за процесното жилище за месеците от февруари до септември 2020г., както и такса за Булсатком за м. 09.2020г., през. м. юни и юли закупила перална машина, хладилник и телевизор. Когато през м. 10.2020г. ввъзрастната жена паднала и не можела повече да се движи, дъщеря й я прибрала в своя дом по свое настояване, не по изразено желание на майка си и без съгласието на дъщеря си. Там тя полагала изцяло грижите за прехвърлителката чрез лично обгрижване и поемане на всички разходи, до смъртта й през м. 03.2021г.