Решение № 2624 от 30.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2624 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100507669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20026611 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2824/2021 г. по описа на 46 състав са отхвърлени предявените от К. С. П. срещу А. А. П. и С. А. Д., искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 3000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за периода от м. февруари 2016 г. до 19.01.2021 г. и 3000 лв. – сума, с която всяка от ответниците се е обогатила, ползвайки без основание вещи – собственост на ищцата /автоматична пералня, порт манто /шкаф за обувки, закачалка, огледало/, диван – тройка, салонна маса с шест броя столове, спалня, гардероб четирикрилен с надстройка, матрак, - двулицев, кухненска посуда /лъжици, вилици, чинии малки, чинии големи, чаши за бира, за вино, за кария, за уиски, за безалкохолни – всички по 6 броя/, тенджера – малка, голяма и средна, тигани -малък и голям, полилей/ за периода от м. февруари 2016 г. до 19/01.2021 г., ведно със законните лихви върху главниците от датата на депозиране на исковата молба /19.01.2021 г./ до окончателното изплащане.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата К. С. П., чрез адв. М.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания относно определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, като се твърди, че е предявен иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и се претендират гражданските плодове от имота. Въззивницата твърди, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответниците са получавали наем от процесния недвижим имот, както и че са ползвали без основание намиращите се в имота движими вещи, собственост на ищцата, подробно описани в исковата молба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените 1 искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците А. А. П. и С. А. Д., чрез адв. М., с който същата се оспорва с доводи за нейната основателност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на К. С. П. срещу А. А. П. и С. А. Д. с твърдение, че същите имат качеството на съсобственици на недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. *******, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена част от 84,42 кв.м., заедно с мазе № 4, с площ от 3,26 кв.м., заедно с 4,914 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при квоти 2/8 ид.ч. за К. П., 3/8 ид.ч. за А. П. и 3/8 ид.ч за С. Д.. Ищцата твърди, че е ползвала имота до м. август 2015 г., като го отдавала под наем. С нотариална покана № 266/09.07.2015 г. ответниците я поканили да освободи имота, като се легитимирали с договор за дарение, сключен със С.Р.Б., поради което ищцата прекратила договора за наем и предала владението на ответниците. Твърди, че ответниците не й позволили да си вземе движимите вещи – лична нейна собственост, както следва: автоматична пералня, портманто, диван – тройка, салонна маса с шест броя столове, спалня, четирикрилен гардероб, двулицев матрак, кухненска посуда, тигани и полилей. Поддържа, че от м. февруари 2016 г. ответниците отдават процесния недвижим имот под наем, без да й плащат част от ползите, съответстващи на нейния дял. Заявено е искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за ползването на ид.ч. от процесния недвижим имот – по 50 лв. месечно от всяка една от ответниците за периода от м. февруари 2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3000 лв. или в общ размер от двете - 6000 лв., както и обезщетение за ползване на движимите вещи – по 50 лв. месечно от всяка една от ответниците за периода от м. февруари 2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3000 лв. или в общ размер от двете - 6000 лв.

В подадените отговори ответниците поддържат, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Оспорват твърдението на ищцата, че имотът се отдава под наем от м. февруари 2016 г. твърдят, че от м. септември2015 г. в жилището живее една от ответниците, а именно дъщерята на ищцата А. П. със семейството си.

Между страните не се спори, а от събраните по делото писмени доказателства – Заповед № РД-41-1006 от 31.08.1988 г. на председателя на ИК на СНС, Удостоверение за наследници, изх. № 930/03.07.2015 г. на СО, район „Връбница“, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том I, рег. № 4898, дело № 151/2015 г., Решение № 164723 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53857/215 г. по описа на СРС, 141 състав, потвърдено с решение № 2939 от 12.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 658/2018 г. по описа на СГС, II Г състав, се установява, че страните са били съсобственици на следния недвижим имот: апартамент № 31, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. *******, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена част от 84,42 кв.м., заедно с мазе № 4, с площ от 3,26 кв.м., заедно с 4,914 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при квоти 2/8 ид.ч. за К. П., 3/8 ид.ч. за А. П. и 3/8 ид.ч за С. Д..

Видно от представената Нотариална покана от 09.07.2016 г. ответниците А. П. и С. Д. са заявили на ищцата К. П. желание да получават доходи от вещта (процесния апартамент) на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, считано от 19.05.2015 г.

Не е спорно по делото обстоятелството, че процесният недвижим имот е бил предмет 2 на съдебна делба, като с Решение № 164723 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53857/215 г. по описа на СРС, 141 състав, потвърдено с решение № 2939 от 12.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 658/2018 г. по описа на СГС, II Г състав, същият на основание чл.

348 ГПК е изнесен на публична продан.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2021 г. процесният апартамент е възложен на ответницата А. А. П..

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на средния месечен пазарен наем за периода от м. февруари 2016 г. до 19.01.2021 г. възлиза на сумата от 40 328лв. Съгласно заключението размерът на наемната цена на описаните в исковата молба движими вещи, за процесния период е 2880 лв.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.И.Ш. и Х.С.Д..

Свидетелят Ш. разказва, че познава ищцата К. повече от 15 г. и същата до 2015 г. е живяла в кв. „Надежда“. Твърди, че ноември месец 2016 г. заедно с негов колега отишли до апартамента, за да й приберат багажа. Отворило момиче, което има казало, че не може да им даде никакви вещи, тъй като е наемателка на имота. Свидетелства, че след 3-4 месеца отново ходили до апартамента – отворило им същото момиче и им споделила, че си е имала проблеми с хазяйката, за това че им казала, че е наемател, като и този път не успели да вземат багажа. Посочва, че 7-8 месеца след това пак ходили да съберат багажа на К., като този път им отворило момче на около 30-40 г., което им казало, че е наемател и не може да им даде никакъв багаж. Уточнява, че трябвало да приберат пералня, маса, столове, закачалка – портманто, спалня, матрак, гардероб и диван. Посочва, че апартаментът се намира в кв.

„*******, вторият вход откъм магазин „Била“, на втория етаж от дясно, от другата страна на асансьора. Свидетелят твърди, че е виждал вещите последно в началото на 2015 г.

От показанията на св. Д. се установява, че познава ответницата А. от около 20 г., били съседи и израснали заедно. Гостувал в дома й. Посочва, че в процесия имот първоначално живеели майка й, баща й, тя и нейната сестра. Впоследствие баща й заминал за Германия. През 2016 г. в апартамента се нанесли А. и съпругът й. Свидетелят им помагал с пренасянето на багажа. Твърди, че апартаментът бил празен, имало само една спалня и един гардероб на около 30 г. от родителите на А.. В антрето нямало нищо. Доколкото знае преди 2016 г. в апартамента имало наематели. Имотът бил отдаван под наем от майката на А..

Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и в изпълнение на задълженията си служебно да следи за редовността и допустимостта на предявените искове, въззивната инстанция, е допуснала събирането на доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.

От приетия като писмено доказателство приемо-предавателен протокол от 16.16.2020 г., се установява, че на посочената дата А.П. в качеството на касиер на блока е предала касовата наличност и документация на входа на новоизбрания касиер – ответницата А. П..

Представен е и приемо-предавателен протокол от 20.09.2021 г., видно от който на посочената дата А. П. е предала касовата наличност, събрана от живущите във вх. Б на бл.

533 в ж.к. „Връбница 1“ гр. София на Е. М., избрана за касиер на проведеното на 13.09.2021 г. отчетно-изборно събрание.

Видно от представените по делото разписки (л. 75-184 от делото) за периода 28.10.2015 г. до 03.03.2021 г. са били начислявани и плащани от ответницата А. П. и от съпруга й В.П. задължения за комунални услуги – „ЧЕЗ Електро България“ АД и „А1 България“ за процесния недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в ж.к. ******* 3

Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Г.П. и Е. Д. М..

Свидетелят П. посочва, че познава ищцата К. П. покрай съпруга й В.. Знаел, че имала апартамент на метростанцията „Бели Дунав“, зад магазин „Била“. Твърди, че е ходил там – правил ремонт, а и К. го била помолила да събере някакви лични нейни вещи от апартамента. Ходил 2 пъти, през пролетта на 2017 г. Разказва, че когато звъннал на вратата, отворило някакво момиче и му казало, че е наемателка. Свидетелят я попитал дали ще го пусне да влезе в апартамента да вземе личните вещи на К., при което момичето му отговорило, че не може, тъй като е наемател, при което свидетелят си тръгнал. Твърди, че след 6-7 месеца отишъл отново до апартамента, но тогава му отворило някакво момче и му казало, че и той е наемател. Свидетелят твърди, че апартаментът се намирал в първата успоредна улица на „Ломско шосе“, откъм страната на магазин „Била“, но не може да посочи точен адрес и не помни номера на апартамента. Поддържа, че В. го е водил там.

Апартаментът се намирал на 6 или 7-ми етаж. Свидетелства, че правил ремонт на апартамента, слагал плочки в банята. Уточнява, че слагал плочките преди наемателите и преди да ходи до апартамента да изнася вещи на К..

От показанията на св. Г. се установява, че същата е съсед на ответниците и ги познава от детска възраст. Посочва, че след 2000 г. имало период, в който в апартамента не живеели С. (ответницата А.) и С., а имало наематели на майка им К.. Разказва, че м. септември 2015 г. видяла С. с едно хлапе на ръце. Спомня си ясно събитието, тъй като тогава изпращала големият си син на летището, тъй като учел в чужбина. Посочва, че детенцето било мъничко, все още не ходело, а майка му го държала на ръце. Тя споделила с нея, че й предстои отново нанасяне в жилището. От този момент С. отново започнала да живее със семейството си в апартамента. Свидетелката посочва, че С. спомогнала да се изчисти мръсотията от жилището (след избухнал в хода на блока пожар), като била една от инициаторите да се съберат пари и да се пребоядиса входа. Поддържа и че към настоящия момент С. живее със семейството си в апартамента. Виждала я почти ежедневно, както и съпругът й, когато разхождал кучето. Не й е известно след 2015 г. някой друг да е живял в апартамента.