Присъда № 111 от 16.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 111, постановена на 16.04.2025 г. по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 26 по описа за 2023 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна срещу обв. З.Т.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на З.Т.Ж. за това, че на 06.01.2023 г. в гр. Варна, отнела чужди движими вещи – мобилен телефон „Айфон 11“ на стойност 720 лева, зелен гумен калъф на стойност 7, 50 лева и СИМ карта с номер ***, на обща стойност 727, 50 лева от владението на Я.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила – чрез издърпване от ръка – престъпление по чл.

198, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 22.01.2025 г., постановено по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Я.К.К., действаща със съгласието на майка си М.М.М. против подс. З.Т.Ж. за заплащане на сума в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършено деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. Ж., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимата престъпно деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимата присъда и да й наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна 1 за 2024 г., повереникът на частния обвинител и граждански ищец Я.К.К. – адв. Н.И. от АК – Варна също моли за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимата присъда, обосновавайки се, че от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства по категоричен начин се установява изпълнителното деяние, насочено срещу собствеността на нейната подзащитна. Адв. И. прави един обстоен анализ на събраните в хода на наказателното производство най – вече гласни докaзателства, като „стъпва“ върху тях и в защита на позицията си за пълно уважаване на предявения в съдебното производство граждански иск, доколкото според нея са напълно доказани претърпените от частния обвинител и граждански ищец неимуществени вреди, вследствие на извършеното посегателство срещу нея.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., служебният защитник на подс. Ж. – адв. С.С. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху многобройните, според него, смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да мотивират съда да наложи минимално по размер наакзание на неговатаа подзащитна. Адв. С. счита, че са налице материалноправните предпоставки да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, поради което и отправя молба към съда да се произнесе в този смисъл.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 18:30 часа на 06.01.2023 г. гражданският ищец и частен обвинител Я.К.К. и св. Е.И.И. слезли на спирка „Кап. Петко войвода“ на масовия градски транспорт в община Варна, находяща се в ж.к. „Владислав Варненчик“, като се насочили към пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Св. Елена“ и бул.

„Константин и Фружин“.

Св. И. вървяла няколко крачки пред гражданския ищец и частен обвинител К., като двете започнали да пресичат пешеходната пътека, като К. носела в джоба на якето си собствения си мобилен телефон „Айфон 11“, опакован в зелен на цвят гумен калъф.

Самият мобилен телефон, опакован в гумения калъф, стърчал от якето на гражданския ищец и частен обвинител К., като подс. З.Т.Ж., която се намирала в непосредствена близост до кръстовището забелязала посочените вещи и решила протовозаконно да ги отнеме.

2

Подс. Ж. се приближила към гражданския ищец и частен обвинител К., като й нанесла удар в главата с ръката си, след което започнала да дърпа мобилния телефон, опакован в зелен на цвят гумен калъф от джоба на гражданския ищец и частен обвинител.

Гражданският ищец и частен обвинител К. се опитала да задържи телефона с ръка, но подс. Ж. отново й нанесла удар и започнала да я скубе за косата, като същевременно й викала на висок глас да си даде телефона.

Гражданският ищец и частен обвинител К. пуснала телефона, за да се предпази от агресивното поведение на подс. Ж., като подсъдимата се възползвала от това обстоятелство, взела телефона в ръцете си и тръгнала да се отдалечава в покока към изградения параклис на бул. „Константин и Фружин“.

Гражданският ищец и частен обвинител К. започнала да вика на висок глас, апелирайки за помощ, като тръгнала да бяга след подс. Ж., като в този момент на кръстовището на бул. „Св. Елена“ и бул. „Константин и Фружин“ се намирали св. З.К.К. и св. Г.Т.В., които се предвижвали с автомобил.

Двамата свидетели К. и В. чули виковете за помощ и видели как гражданския ищец и частен обвинител К. се опитва да догони подс. Ж., като св. К. слязъл от автомобила и догонил подс. Ж., като я задържал с ръце, а след това повикал екип на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна.

След няколко минути на място пристигнали свидетелите З.Ж.З. и И.Х.А.

– полицейски служители на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, които задържали подс. Ж. и я отвели в сградата на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на гражданския ищец и частен обвинител Я.К.К.; показанията на св. Е.И.И.; показанията на св. З.Ж.З., показанията на св.

И.Х.А.; показанията на св. З.К.К.; показанията на св. Г.Т.В., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК; изготвената от д-р. С.К.-М. съдебно – медицинска експертиза; изготвената от вещото лице С.П. съдебно – оценителна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. З.Т.Ж., изготвена от бюро 3

„Съдимост“ към РС Варна.

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на всички разпитани в хода на наказателното производство свидетели, доколкото показанията им са взаимнодопълващи се и последователни, като на практика няма никакви противоречия между тях.

От съществено значение за разкриване на обективната истина са показанията на гражданския ищец и частен обвинител К. и показанията на св.

И., които са преки очевидци на изпълнителното деяние, случило се вечерта на 06.01.2023 г. на кръстовището на бул. „Св. Елена“ и бул. „Константин и Фружин“ в гр. Варна, като подробно в своите показания двете обясняват за начина по който подсъдимата се е приближила към гражданския ищец и частен обвинител, за ударите, които е започнала да й нанася, съпроведени със скубане на косата й, за разпорежданията й гражданския ищец и частен обвинител да предостави владението на телефона си и начина по който в крайна сметка със сила подс. Ж. е успяла да установи свое владение върху инкриминираните вещи (мобилен телефон и гумен калъф).

Показанията на св. К. и св. В. допълват фактическата обстановка, описана от гражданския ищец и частен обвинител К. и св. И., като двамата свидетели подробно обясняват за задържането на подсъдимата и връщането на инкриминираните вещи във владение на гражданския ищец и частен обвинител.

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна експертиза, ценовата стойност на инкриминирания телефон възлиза на 720 лева, а материалната стойност на 1 бр. зелен на цвят гумен калъф възлиза на 7, 50 лева.

Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените доказателства, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 06.01.2023 г. в гр. Варна, подс. З.Т.Ж. е отнела чужди движими вещи – мобилен телефон „Айфон 11“ на стойност 720 лева, зелен гумен калъф на стойност 7, 50 лева и СИМ карта с номер ***, на обща стойност 727, 50 лева от владението на Я.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила – чрез издърпване от ръка.

Предвид липсата на спорни въпроси по отношение фактическата обстановка, установена по делото, няма никакъв смисъл от анализ на 4 останалите събрани в хода на наказателното производство доказателства.

По вида и размера на наказанието.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предходна съдимост на подс. Ж. и като цяло не особено високата ценова стойност на отнетите движими вещи.

Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства, поради което и определи наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, още повече, че в случая авторът на престъпното деяние е много млад човек.

След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 година.

Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не само доколкото е налице чисто формалната материална предпоставка лицето да не е било осъждано, но и съдът с категоричност застъпва позиция, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен, а е по – удачно наказанието „лишаване от свобода” да бъде отложено с минимален изпитателен срок в размер на три години. Още повече, че по този начин ще бъде осигурена възможност на подсъдимата да полага труд и евентуално да генерира доходи по напълно законен и общественоприемлив начин.

По отношение гражданския иск.

С протоколно определение от 22.01.2025 г., постановено по НОХД № 488 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Я.К.К., действаща със съгласието на майка си М.М.М. против подс. З.Т.Ж. за заплащане на сума в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършено деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

След като съобрази произнасянето си с наказателно – осъдителната част 5 на присъдата, както и с оглед събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът прецени, че предявеният от гражданския ищец Я.К.К. граждански иск за претърпени от деянието по чл. 198, ал. 1 от НК неимуществени вреди е основателен и доказан по размер за сумата от 3000 лева. Обсъждайки размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът прецени заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, данните за нанесените по време на изпълнителното деяние телесни увреждания и състоянието на гражданския ищец и частен обвинител в седмиците след извършеното престъпление, когато тя е била неразговорлива, затворена и уплашена. Поради тези съображения съдът прецени, че обезщетение в размер на 3000 лева в пълна степен ще репарира претърпените физическа болка и страдание, както и степента на неприятните психически изживявания у гржданския ищец. Съдът намира, че в останалата си част – за разликата над 3000 лева до претендираните общо 4000 лева, предявеният от тъжителят граждански иск е неоснователен и недоказан по размер с предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, поради което постанови отхвърлителен диспозитив относно тази му част. В тази връзка следва да се подчертае, че в хода на съдебното следствие не бяха установени някакви по – сериозни и доста по – продължителни болки и страдания от обичайните такива, които по някакъв начин да обусловят уважаването на гражданския иск в по – висок размер от този, който беше уважен от съда.