Решение № 276 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100500082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от 13.11.2024 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявените искове – „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Решение № 20229/08.11.2024 г. по гр.д. № 62831/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, с което са отхвърлени предявените срещу И. Г. Ф. искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „********, магазин, аб. № 431149, суми, както следва: 1460,09 лв., представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 225,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 05.01.2023 г.; 1,52 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; 0,35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 05.01.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2023 г., до окончателното им заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1440/2023 г. по описа на СРС, 75 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи по заплащането на потребената топлинна енергия.

Твърди, че е доказана реално доставена топлинна енергия. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД, и третото лице помагач на страната на И. Ф. – „Мора Ген“ ЕООД, не изразяват становище.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Настоящият съдебен състав счита, че в решението е правилно по следните съображения:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД – иск установяване на съществуване на задължение за заплащане на сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца и за обезщетение за забава на плащане на сумите.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ЗР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11).

2

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта. В този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, че ответникът е собственик на процесния имот и, че ползваната в имота топлинна енергия е за стопански нужди с оглед търговското предназначение на имота – магазин. Следователно и предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. Доколкото ответникът се явява небитов клиент на топлинна енергия, то обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот не води до извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост са клиенти на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/. Ето защо изложените в обратния смисъл доводи във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.

Неотносими в настоящия случай са и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС, на които се позовава въззивникът, които гласят, че при липса на сключен договор между третото ползващо лице и „Топлофикация София“ ЕАД, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но само когато тези ползватели са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Изрично е посочено и в тълкувателния акт, че тези разрешения обхващат само хипотезите, при които е възникнало облигационно отношение с битов клиент, след което имотът е бил предоставен за ползване на трето лице, и има спор, кой дължи цената на доставената енергия. Тези разрешения са неприложими в случаите, когато претенцията е насочена срещу лице, ползващо енергия за небитови нужди при липса на сключен договор, т. е., когато исковата претенция произтича от твърдения за неоснователно обогатяване.

Следователно за да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи - т. е. че се е обогатил.

В случая обаче не може да се установи, че ответникът е ползвал топлоснабдения имот през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. При формиране на този извод съдът съобрази представения по делото договор за наем на недвижим имот от 11.04.2019 г. С този договор за наем И. Г. Г. е отдал под наем на "Мора Ген" ЕООД процесния топлоснабден имот за срок от 3

2 години, считано от 15.04.2019 г. Следователно до 15.04.2021 г. топлоснабденият имот не се е ползвал от неговия собственик, а от трето за спора лица – наемател. След като ответникът не е ползвал процесния имот през периода от 15.04.2019 г. до 15.04.2021 г., а същият е ползван от наемател, то незаплащането на стойността на реално доставената до имота топлинна енергия от И. Г. Г. не е довело до спестяване на разходи от последния. С оглед на това имущественото разместване не е настъпило между спорещите страни в производството.

Ето защо се налага изводът, че ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, поради което предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД правилно е бил отхвърлен от СРС за периода от 15.04.2019 г. до 15.04.2021 г.

Данни за последващо наемно правоотношение спрямо процесния имот, както и за продължаване срока на наемното правоотношение няма по делото, поради което следва да се приеме, че за периода от 15.04.2021 г. до 30.04.2022 г. същият е бил ползван от ответника и само за този период тя дължи заплащането на стойността на доставената топлинна енергия.

За установяване на количеството доставена до имота топлинна енергия, съдът съобрази заключението по техническата експертиза.

От същото се установява, че начисляването на топлинна енергия за отопление е извършвано по реда на чл. 140, ал. 1 ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., въз основа на общото измерено количество топлинна енергия в абонатната станция и разпределянето му от фирмата за дялово разпределение. За процесния имот не са съставяни главни отчети, тъй като в имота няма радиатори и индивидуални разпределители на разходите за отопление /ИРРО/. Съгласно изравнителните сметки сумите за отопление на имота се формират от топлинната енергия, отделена от щранг-лира без ИРРО, която фирмата за дялово разпределение начислява като служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата – радиатор без уред.