Определение № 36819 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36819 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110146048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба подадена от пълномощника на ответника Г. Т. М. – адв.

И. В., с искане за изменение на постановеното на 06.08.2026г. решение в частта за разноските. Поддържа се, че с оглед изхода на делото страната има право на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв. В молбата се посочва, че преди приключване на устните състезания, процесуалният представител е представил списък по чл. 80 ГПК, съдържащ такова искане. В допълнение излага, че липсата на писмен договор не е достатъчно основание за отказ за присъждане на разноски, тъй като писмената форма не е за действителност, а за доказване, като размерът на възнаграждението следва да бъде определен от съда, без да е необходимо адвокатът да посочва конкретна парична сума.

Насрещната страна по молбата – ищецът “ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който изразява становище за неоснователност.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата е депозирана в срок, доколкото решението е връчено на ответника на 24.08.2026г., като в срока за обжалването му, а именно на 03.09.2026г., е депозирана молбата, инициирала производството по чл. 248 ГПК.

По същество, молбата е неоснователна по следните съображения.

В мотивите на съдебния акт съдът е изложил доводи относно причините, поради които в полза на процесуалния представител по пълномощие на ответника – адв. В. не следва да бъдат присъдени разноски за оказаната от нея адвокатска защита. В процесния случай не е проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и основанието за това. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид, че по делото е депозирано единствено пълномощно за учредена в полза на адв. В. представителна власт спрямо Г.

1

Т. М. с правото да го представлява по настоящото дело (л. 42).

Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица, а именно: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, и на роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа), като осъжда другата страна да го заплати.

Действително, както се посочва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв. е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, както и, че законът не предвижда писмена форма за действителност на договора. Същевременно, при липсата на такъв договор и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв, в която не само е изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже безплатна адвокатска защита, но и такава да е възложена от страната, то не е налице основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В тази връзка и с оглед конкретните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено наличието на такова изявление от страната, упълномощител и клиент – ответника М., а именно, че като лице измежду посочените по чл. 38, ал. 1 или ал. 2 ЗАдв, ще бъде представляван от нея в процеса безплатно. Именно в тази връзка в решението си съдът е посочил, че по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ответника по делото) безплатно, както и основанието за това или друг документ, изходящ от ответника, в който това обстоятелство да е посочено. В тази насока е и практиката на върховната инстанция, а именно: Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК., в който смисъл е и Определение № 507/19.09.2018 г., ВКС, II ТО по ч. т. д. № 1972/18 г.

Съдът не формира извод, че договорът за правна защита е абсолютна предпоставка за присъждане на поисканото възнаграждение, но при липсата на такъв или на друг документ, в който да е обективирана и волята на представляваното лице, че е сред кръга от лицата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и, че процесуалното представителство от упълномощения от него адвокат ще бъде осъществено безплатно, то съдът не може да приеме за доказана хипотезата на чл. 38 ЗАдв., поради което в полза на адв. В. не следва да бъде присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска защита по настоящото дело. Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК и оставянето й без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. В., САК – процесуален представител по пълномощие на ответника по делото Г. Т. М., обективирано в депозирана по делото молба с вх. № 273730/03.09.2026 г., за изменение на постановеното по делото решение № 15654/06.06.2026г. в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на адв. В. по реда на чл. 38, ал. 2 2

ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3