Решение № 682 от 05.04.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 8319/2022
- Вид
- Решение № 682
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 02.05.2024
- Състав
- Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, 10а и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, 10а и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, 10а и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, т. 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 682 гр. Бургас, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20222120108319 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, против Й. К. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ***
В исковата молба се сочи, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е образувала ч.гр.д.4054/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас по реда на чл.417 от ГПК срещу ответницата Й. К. Д., по повод на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В тази връзка било образувано изпълнително дело при ЧСИ ***, като съдът указал на ищцовото дружество на основание чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иск срещу длъжницата.
Твърди, че на 21.09.2021 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Й. К. Д. бил сключен договор за потребителски кредит №720031100253. На основание така сключения договор за потребителски кредит, ищецът предоставил сумата в размер на 1000 лв., което било посочено и в чл.7, ал.1 от договора. Общото крайно задължение по договора било в размер на 1396,60 лв., съгласно чл.10, която сума била разсрочена на 20 месечни равни погасителни вноски по 69, 83 лв. Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 41 %, съобразно чл.9, ал.1 и 2 от договора. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни погасителни вноски, всяка включваща два компонента, главница и договорна лихва. По 1 договора не била направена нито една погасителна вноска.
Твърди се, че видно и от представените доказателства, процесният договор бил изцяло падежирал към датата на входиране на заявлението по чл.417 от ГПК и всички вноски били станали изискуеми. Към момента на входиране на заявлението по реда на чл.417 от ГПК, задължението на Й. К. Д. към ищеца било в размер на 1771, 63 лв., от които 1000 лв. главница, и 83, 27 лв. договорна лихва, като отделно от това, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 236, 54 лв.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Й.
К. Д., дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата в размер на 1771, 63 лв., от които 1000 лв. - главница по договор за потребителски кредит №720031100253 от 21.09.2020 г., сумата в размер на 396, 60 лв.– възнаградителна лихва за периода 25.10.2020 г. до 25.02.2021 г., сумата в размер на 375, 03 лв. – мораторна лихва за периода 25.10.2020 г. до 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който прави възражение за неоснователност на предявените искове.
Излага подробни доводи в насока нередовност на предявените искове и по – конкретно по отношение на периодите, за които са предявени исковете за договорна и мораторна лихва, както и от кога се претендира законна лихва върху заповедта.
Сочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ответницата е получила сумата в размер на 1000 лв. като кредит. Съгласно чл.7.2.1 от договор за потребителски кредит №720031100253/21.09.2020 г. при потребителски кредит за общо ползване, какъвто бил вида и на процесния договор за кредит, средствата по кредита се усвоявали на каса във всеки офис на „ИЗИПЕЙ“ АД, като кредитът се считал за усвоен в деня, в който потребителят изтеглил средствата на съответната каса и това обстоятелство било удостоверено с издаване на съответния документ за извършена платежна операция. Към исковата молба не бил представен такъв документ.
Оспорва размера на договорната лихва, както и така изчисленото обезщетение за забава. Относно претендираните разноски в заповедното и исковото производство, възразява относно размера на претендираното юрисконусултско възнаграждение.
Моли се за отхвърляне на така предявените искове.
Във връзка с дадени в съдебно заседание указания към ищеца по отношение на констатирани нередовности, с уточняваща молба ищецът е посочил, че претендира възнаградителна лихва в размер на 396.60 лв. –за периода от 25.10.2020г. до 25.05.2022г. и 375.03 лв.– обезщетение за забавено плащане за времето от 25.10.2020г. до 07.06.2022г.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, че е сключен договор за потребителски кредит № 720031100253 от 21.09.2020, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата.
Размерът на главницата, която се предоставяла на ответницата била 1000 лв., като това бил и общият размер на кредита. Бил уговорен лихвен процент, с който се олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, в размер на 41, 00 %. В чл.9.4 от договора било посочено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху периода на просрочието върху сумата, която е просрочена. В чл.10 от договора било посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48, 90 %, като общата сума, която е дължима от потребителя била в размер на 1396, 60 лв. В чл.11 от договора били посочени условията за погасяване на кредита, като в ал.2 е приложен и погасителен план. В ал.1 било предвидено, че потребителят погасява задълженията си по кредита по банкова сметка, която същият следва да разкрие /при липса на такава/ в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за своя сметка. Видно от погасителния план, кредитът следвало да се погаси на 20 равни анюитетни вноски в размер на 69, 83 лв. всяка, като падежната дата на първата вноска била 25.10.2020 г., а тази на последната била 25.05.2022 г.
По делото е приложен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. В част II от същия са посочени основните характеристики на съответния кредит. В т.3 е посочено, че средствата по кредита се превеждали от кредитора по сметка на потребителя, посочена от него, в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора. В останалата част били описани условията по кредита, които не се различават от основните параметри на договора, описани по – горе. В част I I I били описани разходите по кредита, като е посочен годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, като е посочено, че същият изразява общите разходи на потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Приложено е по делото и заявление – декларация за установяване на договорни отношения, подадено от ответницата Й. К. Д., с което същата заявява, че кандидатства за получаване на потребителски кредит.
По делото е приложен рамков договор за платежни услуги за физически лица от 21.09.2020 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Й. К. Д., с който е открита разплащателна сметка в банката с титуляр ответницата. В тази връзка са приложени и общите условия на банката за предоставяне на платежни услуги на физически лица.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, 3 обосновано и пълно. Съгласно същото, сумата в размер на 1000 лв. е постъпила на 21.09.2020 г. по сметка „разни други разчети с клиенти“ с аналитичен номер №4596 100 2266 310569068 01 1, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с титуляр Й. К. Д. и посочено основание „усвояване на кредит“.
Посочено е, че по кредита не били извършвани погасителни вноски.
Падежиралата и неплатена към момента главница била в размер на 1000 лв.
Посочено е, че размерът на дължимата възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 396, 60 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва по процесния договор за кредит е в размер на 375, 03 лв. Вещото лице посочва, че в чл.10 от договора за потребителски кредит било посочено, че годишният процент на разходите, определен по начина, описан в Приложение 1 към ЗПК е 48, 90 %, в цифрово изражение 1396, 60 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4054/2022 г. на БРС, на 21. 07.2022 г. в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изп. директори, била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Й. К. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ** за следните суми: сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/ – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 720031100253 о т 21.09.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумите 20 лв. /двадесет лева/ – разноски по делото за ДТ, съразмерно с уважената част от заявлението, и 50 лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
На 05.10.2022 г. в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” 5254, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изп. директори, била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника Й. К. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ** за следните суми: сумата от 396.60 лв. /триста деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 25.10.2020г. до 25.05.2022г. и 375.03 лв. /триста седемдесет и пет лева и три стотинки/ – обезщетение за забавено плащане за времето от 25.10.2020г. до 07.06.2022г., дължими по Договор за потребителски кредит № 720031100253/21.09.2020г.
Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като същата е била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като , поради което на заявителя е била указана възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата 4 молба, настъпването на изискуемостта на претендираните суми за главница и на сумите за възнаградителна лихва, както и техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забавата.
Съдът намира, че по делото е установено, че страните са сключили договор за предоставяне на кредит № 222778 от 18.10.2018 г., като това обстоятелство e видно от представените преписи на договор за потребителски кредит, както и приложенията към него. Представените договор за потребителски кредит, рамков договор за платежни услуги за физически лица и приложенията към тези договори са подписани с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. В регламента е посочено, че „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В чл.25, т.2 от регламента изрично е посочено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Поради това съдът приема, че процесният договор за кредит представлява подписан частен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления в него съгласно чл. 180 от ГПК /в този см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. /. Тази доказателствена сила на документа в случая не е оборена и се подкрепя от останалите доказателства по делото, като по същество липсва и оспорване на подписа на ответницата.
Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/727a745b-de59-4c3b-9a71-af35b679b50e