Решение № 2512 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№………….. гр. София, 23.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл.съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр. дело № 9814 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 ГПК (отм.) – чл. 211 ГПК (отм.), приложими на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК след отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане съобразно решение № 153/10.12.2018 г. по гр.д. № 3632/2014 г. по описа на ВКС, II г.о.

С решение № 85410/05.04.2019г., постановено по гр.д. №2257/2019 г. по описа на СРС, 162 състав е отхвърлен предявения от Б.П.К., ЕГН: ********** и Е.Б.К., ЕГН: ********** срещу П.Н.Д., ЕГН: ********** и В.Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на правото на собственост на ищците върху недвижим имот, представляващ апартамент № 7а, находящ се в гр. София, ул „Силиврия“ ********, със застроена площ от 49,16 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото на апартамента мазе № 14 и с 5,230 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху която сградата е построена, придобито по договор за продажба, респ. по давност в периода 09.04.2012 г. – 10.12.2018 г., и за осъждане на ответниците П.Н.Д., ЕГН: ********** и В.-М.Д., ЕГН: ********** да предадат на ищците Б.П.К., ЕГН: ********** и Е.Б.К., ЕГН: ********** владението върху описания имот.

Срещу решението, в срока по чл.

197, ал.1 ГПК /отм./ е подадена въззивна жалба от ищците Б.П.К. и Е.Б.К.. В жалбата се поддържа, че решението на СРС е неправилно. Сочи се, че с влязло в сила решение от 20.06.2006 г. по гр.д. №12149/2004 г. по описа на СРС, 30 състав, потвърдено с Решение от 16.11.2009 г. по гр.д. №3562/2006 г. на СГС, II-Д въззивен състав е прието, че продажбата на процесния недвижим имот от 10.10.2002 г. от ищците е абсолютно симулативна и като такава е нищожна. Сочи се, че при първоначалното разглеждане на иск ответниците Д. не са твърдяли, че са придобили имота преди вписване на исковата молба и респ. да са добросъвестни по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗЗД, като сторили това едва във въззивното производство. Сочи се, че ответниците не са обжалвани самостоятелно първоинстанционното решение в частта на уважаване на ревандикационния иск, а въззивният съд не се е съобразил с обстоятелството, че своевременно присъединилият се към въззивната жалба другар не може да добавя свои оплаквания срещу обжалваното решение, поради което и ВКС правилно не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта на ревандикационния иск. Твърди се, че с отмяната на влязлото в сила решение на СРС, 30 състав ВКС е допуснал ответниците да черпят права от процесуалния си пропуск да обжалват решението по иска по чл.108 ЗС на първата инстанция. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че по делото няма данни и твърдения ответниците да са знаели за привидността на сделката, от която са черпили правата си. Сочи се, че по делото е установено, че всички прехвърлителни сделки за имота са ставали през кратки периоди от време и между свързани лица. Недобросъвестността на ответниците можела да се изведе и от тяхното процесуално поведение – незаинтересованост от хода на делото, не са обжалвали решението на СРС, а само са се присъединили към жалбата на В.Н.. На следващо място се сочи, че изводът на СРС, че не е налице влязло в сила решение, с което е признато правото на собственост на ищците по отношение на ответниците, тъй като не е предявен положителен установителен иск, а само ревандикационен иск е неправилен.

Поддържа се и че неправилно не е било уважено възражението за придобиване на имота от ищците на основание придобивна давност, доколкото същите са владяли имота повече от пет години – от 09.04.2012 г. до 10.12.2018 г. /постановяване на решението за отмяна на първоинстанционното решение/. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 201 ГПК /отм./ не са постъпили писмени възражения срещу въззивната жалба от ответниците П.Н. Д. В.-М.Д..

В откритото съдебно заседание проведено по делото, жалбоподатели са представлявания от адв. Занев и адв. Д., които поддържат въззивната жалба. Ответникът П.Д. е представляван от адв.П., който оспорва въззивната жалба като неоснователна, иска нейното отхвърляне и претендира разноски за производството.

Софийски градски съд, като преценява изложените оплаквания в жалбите, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 208 ГПК (отм.) приема следното:

На основание § 2, ал.1 ГПК /отм./ депозираната жалба следва да се разгледа по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2011 г. на ВКС, ОСГК, т.19, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е и правилно като краен извод и следва да бъде оставено в сила.

От фактическа страна:

Както правилно е установил СРС, между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че

- с договор от 27.10.1999 г., обективиран в нотариален акт № 99, том I, рег. № 1863, дело № 416/1999 г., ищецът Б.П.К. е придобил по дарение описания в исковата молба апартамент, като е продал същия на Р.С.Х.

- с договор от 24.08.2001 г., обективиран в нотариален акт № 75, том II, рег. № 6259, дело № 209/2001 г. На 17.07.2002 г.

Р.С.Х. е продал процесното жилище обратно на Б.П.К. , по време на брака му с ищцата Е.Б.К.,

- с договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2002 г., обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г., Б.П.К. и Е.Б.К. са прехвърлили процесния имот на И.П.П.

- с договор от 19.04.2004 г. /нотариален акт № 9, том II, рег. № 5323, дело № 174/2004 г./ И.П.П. е продал имота на „Е.

2002“ ЕООД.

- с договор за дарение от 05.07.2004 г., обективиран в нотариален акт № 167, том II, рег. № 9496, дело № 317/2004 г., дружеството е прехвърлило апартамента на малолетната В.К.Н.

- с договор за продажба на недвижим имот от 05.10.2004 г., обективиран в нотариален акт № 37, том II, рег. № 8500, дело № 200/2004 г. В.К.Н. чрез своята майка и законен представител В.С.Н.е продала процесния имот на П.Н.Д. и В.Д.

По гр.д. № 12149/2004 г. на СРС първоинтанционният съд е бил сезиран с предявени от на Б.П.К. и Е.Б.К. при условията на обективно и субективно съединяване иск за установяване нищожност на договор от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039 като привиден, установителни искове за собственост против всеки от посочените по-горе приобретателите на имота и ревандикационен иск против последните приобретатели/ П.Н.Д. и В.Д./.

Искът за нищожност е основан на твърденията, че договорът от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039, с който ищците са продали имота на И.П.П. е привиден и прикрива обезпечение на отпуснат заем.

Исковете за собственост са основани на твърдението, че договорите за покупко-продажба, с които И.П.П. е продал имота на 19.04.2002 г. на „Е. 2002“ ЕООД, което дружество на 05.07.2004 г. го е прехвърлило на В.К.Н., която го е продала на 05.10.2004 г. на П.Н.Д. и В.Д. са сключени с несобственик и нямат вещно прехвърлителен ефект.

При първото разглеждане на исковете, пред СРС /открито съдебно заседание на 14.02.2006 г. – л.122-124/ са разпитани свидетелите Е.Г.-С.и П.Б.К. /баща на ищеца Б.К./.

От показанията на свид. Г.-С.се установява, че тя е живеее в жилище съседно на процесното. Разказва, че ищците са живели в апартамента до лятото на 2004 г., след което в него са се настанили адв. Х. и две жени, като след като те са го освободили, имотът е даван по наем на различни лица. Сочи, че имотът е отдаван под наем от лице, което се е представило за пълномощник на семейство Д.. Към момента на разпита в имота е имало наематели, които свидетелят не познава.

От показанията на свид. К. се установява, че ищците са обитавали процесното жилище до 14.06.2004 г., Сочи, че в жилището са живели В.Н. и членове на нейното семейство. Разказва, че през есента на 2004 г. за последно е посещавал имота /при опит К. да бъдат въведени в имота/, като към този момент апартамента не е бил обитаван от някой от ответниците. Не знае кой живее в имота към момента на разпита.

На основание чл. 114 от ГПК И.П.е обяснил, че никога не е виждал закупения от него на 10.10.2002 г. имот. От показанията му се установява, че В.Н.З.е негова братовчедка, като тя му е обяснила, че апартамента ще му бъде прехвърлен. Сочи, че не е заплащал сума за закупуването.

Исковата молба за разкриване на симулацията вх. № 25706/22.10.2004 г. е вписана в Агенция по вписванията в том 213, рег. № 57368 на 17.12.2008 г.

/л.108 от р.д. № 12149/2004 г. по описа на СРС, 30 състав/ Други доказателства относими към спора не са събрани

С влязло в сила решение от

20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149/2004 г. по описа на СРС, 30 състав, е установено със сила на пресъдено нещо между страните, че договорът за продажба на процесния недвижим имот от 10.10.2002 г., с който ищците са продали вещта на И.П.П., обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г., е нищожен поради симулация, като действителната воля на страните е била учредяването на ипотека върху имота в обезпечение на договор за заем.

С решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 г.,

СГС по въззивни жалби на „Е. 2002“ ЕООД и В.К.Н. с присъединени към последната жалбоподатели П.Н.Д. и В.Д. е отменил решението на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на И.П.П., „Е.

2002“ ЕООД и В.К.Н., че Б.П.К. и Е.Б.К. са собственици на апартамент № 7-а, находящ се в гр.

София, ул „С.“ ********. Този изход на спора е основан на изводите на съда, че макар договорът от 10.10.2002 г. да е нищожен като привиден, исковата молба по иска за установяване на нищожността е вписана след сключване на сделките между ответниците и на основание чл.17, ал.2 ЗЗД доколкото П.Н.Д. и В.Д. като последни приобретатели са добросъвестни, то същите са придобили собствеността, съответно ищците са я загубили

С решение № 153/10.12.2018 г. по гр.д. № 3632/2014 по описа на ВКС, II г.о. е отменено, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, влязлото в сила решение от 20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 30 състав в частта по предявения от Б.П.К. и Е.Б.К. против П.Н.Д. и В.Д. ревандикационен иск. В решението е прието, че между К. от една страна и Д. от друга страна са налице две влезли в сила решения /решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 12149/2004 г. на Софийски районен съд и решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 г. на Софийски градски съд/, които чрез произнасянето на съда по установителни искове са собственост и по ревандикационен иск по противоречив начин разрешават спора дали К. са носители на правото на собственост на процесния по делото имот.

От правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС. За да се уважи ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/ ищецът да е титуляр на вещно право, включващо правомощието да владее вещта; 2/ ответникът да упражнява фактическа власт върху нея / доказателствената тежест да докажат тези обстоятелства е на ищците/ и 3/ липса на валидно правно основание за упражняваната фактическа власт /в тежест на ответниците е да докажат, че са владели имота на годно правно основание/. По наведеното евентуално придобивно основание за изтекла придобивна давност в тежест на ищците е да установят, че са упражнявали в продължение на 5 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота като добросъвестни владелци с намерение да го своят.

Разпечатката съдържа 49 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/727a34b6-2f93-4946-8ffd-2e12a7515eb1