Определение № 3156 от 07.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3156 гр. София, 05.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502738 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 99194/ 16.09.2024 г.

( по регистратурата на СГС ) на ищеца „ ИНВЕСТБАНК“ АД, град София чрез пълномощника – адвокат Н. Г. от ВАК – срещу определение № 3417 от 9.09.2024 г.на СГС VI – 6 състав по т.д.№ 1748/2022 г., с което е отказано изменение на решението относно разноските .

В частната жалба се изразява несъгласие с крайния извод на съда, че предметът на доказване е облекчен , тъй като делото е заведено преди разрешаване на спора по частичния иск – т.д.№ 341/2021 г. – с влязло в сила решение ; спряно е след двойна размяна на книжа и след възобновяването му е проведено повече от едно заседание; изслушано е по искане на носещия тежестта за доказване ищец вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза ; претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по размер и указанията на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С-428/16 и по дело С – 438/22 налагат надлежна преценка за целите, които преследва нормата на член 36,ал.2 от ЗА и дали въвежда ограничение на конкуренцията на правните услуги на вътрешния пазар в рамките на ЕС , но по предвидения правен ред - в производство пред КС и ВАС, а не инцидентно от всеки местен съд при произнасяне по разноските; при въвеждане на минималните прагове на адвокатските възнаграждения ВАдС е действал като носител на публична 1 власт с нормотворчески правомощия . Иска се отмяна на определението и присъждане на част от всички разноски по съразмерност от 111 073 лева .

Отговор на частната жалба от „ Българска агенция по експортно застраховане“ ЕАД не е подаден .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемото определение по член 248,ал.3 от ГПК . Частната жалба е подадена в едноседмичния срок , считан от 9.09.2024 г. и изтекъл на 16.09.2024 г.

При произнасянето в решението по отговорността за разноските СГС е приел, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 36 144 лева и ведно с него разноски в общ размер от 111 352 лева . Адвокатското възнаграждение е под минималния праг, изчислен според член 7,ал.2,т.7 от Наредбата в приложимата според съда редакция от Дв,бр.88 от 2022 г., а именно 39 650 лева + 1,5% за горницата над 1 000 000 лева , но това правило с оглед даденото от СЕС тълкуване в решение по дело С – 438/2022 не следва да се прилага, възражението по член 78,ал.5 от ГПК на ответника е основателно и възнаграждението следва да се редуцира до 10 000 лева. Присъдени на ищеца по съразмерност са разноски в общ размер от 75 292,09 лева. В мотивите не е извършено разграничение на отделните видове разноски. С обжалваното определение СГС е отказал да измени решението относно дължимите в полза на ищеца разноски , включващи частично редуцирано адвокатско възнаграждение, тъй като спорът е съсредоточен върху размера на горница от вземанията за главница и лихва при формирана по т.д.№ 341/2021 г. сила на пресъдено нещо .

След предявени по т.д.№ 341/ 2021 г. по описа на СГС частични искове, предмет на заявените пред СГС претенции са останалите части от паричните вземания за главница и обезщетение за забава на обща стойност от 1 861 458,40 лева . Те са уважени до общ размер на 1 856 835,56 лева. Спорът по частичните искове е решен с влязъл в сила на 30.01.2024 г. съдебен акт при висящността на производството. В изчакване на резултата от него първоинстанционното производство е спряно след осъществена двойна размяна на книжа с определение от 27.02.2023 г. Възобновено е на 9.02.2024 г. с определение, в което съдът е посочил, че са преклудирани направените от ответника възражения от правоизключващо естество , произтичащи от ОУ и 2 полицата и след проведени две о.с.з. и събиране на доказателства от експертиза делото е обявено за решаване .

Съразмерната на уважените искове част от разноските за държавна такса от 74 458,34 лева и за депозит за експертиза от 750 лева се равнява на 75 021,56 лева, а горницата до присъдените на ищеца разноски от общо 75 292,09 лева се равнява на само 270,53 лева. Въззивният съд намира, че въведеното с правилото на член 36,ал.2 от ЗА ограничение да се договаря адвокатско възнаграждение в размер по – нисък от посочения в наредбата, издадена на основание член 36,ал.2 от ЗА , е нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101 ,параграф 1 от ДФЕС . С оглед даденото в решението на СЕС по дело С – 438/22 тълкуване правилото на член 36,ал.2 от ЗА и НМРАВ, към която то препраща , не следва да се прилагат, но посочените в Наредбата размери могат да служат като ориентир при определяне на възнаграждения от съда , без да са обвързващи за него .

Изчислен според правилото на член 7,ал.2,т.6 от НМРАВ ( в ред . от изм. и доп. Дв,бр.68 от 2020 ) , действало към 31.08.2022 г. - деня, в който е сключен между ищеца и пълномощника договорът за правна защита и съдействие № 23226 от 31.08.2022 г. , минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява на 30 144,58 лева. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 36 144 лева го надхвърля, а с този факт ответникът е обосновал възражението си по член 78,ал.5 от ГПК .

Въззивният съд е на становище, че не могат да бъдат игнорирани видът и количеството извършена от адвоката работа до постановяване на определението от 9.02.2024 г. , с което съдът е разяснил на страните въпросите, по които ще зачете силата на пресъдено нещо на решението по уважените частични искове . До тогава пълномощникът на ищеца – частен жалбоподател - е изготвил исковата молба и подробна допълнителна искова молба , в която са заявени реплики и доводи срещу възраженията в отговора на исковата молба . Макар предметът на доказване да е сведен , както правилно е посочено от СГС, до размера на вземанията с оглед положения труд, материалния интерес, участието на адвоката в две о.с.з., адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до ½ - а именно до размера от 15 072,29 и да се присъди част по съразмерност от 15 034,86 лева или 18 041,83 лева с ДДС. При това положение свръх присъдените с решението 3 разноски от 75 292,09 лева ( в т.ч. 75 021,56 лева – разноски за такса и събиране на доказателства по съразмерност + 270,53 лева ) дължат се още 17 771,30 лева , или общо 93 063,39 лева . Молбата по член 248,ал.1 от ГПК е частично основателна, което налага частична отмяна и частично потвърждаване на определението .

Воден от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3417 от 9.09.2024 г.на СГС VI – 6 състав по т.д.№ 1748/2022 г., в частта на отказа да се измени решението относно присъдените на „ ИНВЕСТБАНК“ АД, град София разноски над размера от 75 292,09 лева до 93 063,09 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВАВА :

ИЗМЕНЯ решение № 1086 от 31.07.2024 г. на СГС VI – 6 състав по т.д.

№ 1748/2022 г. в частта относно разноските, които „ Българска агенция по експортно застраховане“ ЕАД, град София, бул.

„ Александър

Стамболийски“ № 55,ет.1 е осъдена да заплати на „ ИНВЕСТБАНК“ АД, град София, район „ Триадица“, бул. „ България“ № 85 ,като ги УВЕЛИЧАВА от 75 292,09 лева на 93 063,39 ( деветдесет и три хиляди и шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки ) лева.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4