Определение № 489 от 30.07.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Перник, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500357 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на С. В. С., З. А. К. и А. В. С. срещу Решение № 85/ 19.03.2025 г. по гр.д. № 546/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на К. И. К., че ищците са собственици на реална част от поземлен имот № 80.77 по плана на новообразуваните имоти на с. Б., общ. Радомир, одобрен със заповед № РД-130/ 09.07.2003 г., целият с площ от 994 кв.м., при граници (съседи) на имота: имот № 80.76, имот № 80.7, имот № 80.75, имот № 80.190 и имот № 80.78, която реалната част е с площ от 169,70 кв.м. при следните граници: имот № 80.77, имот № 80.190, имот № 80.78 и имот № 80.76, която е заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр.

4 от приетото заключение на вещото лице инж. А. Ц. по съдебно-техническата експертиза, както и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така посочената реална част.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Изразено е становище, че първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, различна от тази, установяваща се от обстоятелствата по делото, както и че е анализирал непълно, необективно, едностранчиво и неправилно доказателствения материал. В решението не било обсъдено обстоятелството, че въз основа на документите за собственост ответникът притежава дворно място с площ от 1000 кв.м., а според плана на новообразуваните имоти – 1405 кв.м., като не били изложени съображения от къде се е появила разликата и дали може да бъде установена въз основа на събраните писмени доказателства. Отделно от това въззивниците поддържат, че анализът на свидетелските показания, направен от съда, е насочен повече към изложеното от свидетелите на ответната стана, както и че липсват съпоставки на казаното от различните свидетели за едни и същи обстоятелства. Сочат, че според решението съдът е кредитирал показанията на А.Й. и В.В., тъй като съответстват на целия събран доказателствен материал, но не било посочено кои са доказателствата, с които кореспондират. Твърдят, че не са взети предвид и обсъдени всички наведени от тях доводи и съображения, относими, както към доказателствената стойност на събраните писмени доказателства, така и към тази на свидетелските показания. Жалбоподателите излагат съображения, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че ответникът е владял процесния имот в продължение на повече от 35 г. Твърдят, че къщите 1 водят началото на имотите, че от т. А до т. Б, обозначени на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, се намирала стара стопанска постройка, за която била залепена дърводелска работилница. Вратата й била от страната на спорното място. През 2023 г. ищците ги съборили и направили бетонов фундамент. Тъй като същият е с по-малки размери, останали около 2 м. без мрежа. Уточняват, че при т. Б има метална врата към спорния имот, която все още се намира там, както и че от т. Б до т. В имотът е ограден с бетонов фундамент с метални колове и метална мрежа, като това ограждане било направено, за да се отдели зеленчуковата градина от отглеждани тогава в двора. От т. А до т. З (от страната на пътя) се намирала метална порта, направена и поставена от бащата на С. С. и разпитания по делото свидетел М. Д. Сочат, че металната порта стига до гаража, направен през 80-те години на миналия век, а последният е залепен за къщата на И.В. До гаража била изградена пристройка през 2009-2010 г., а след нея се намирала метална врата към спорното място, както и около 1.2-1.5 м. метална мрежа, отделяща имота на И.В.от него.

След нея била изградена каменна стопанска сграда с метален навес, към която имало заградена с метална мрежа непокрита част, която през 2022 г. била заградена с плътни метални платна от т. Д до т. Г от ответника, а между б. В и б. Г била поставена от ищците метална решетка, подпряна на две сливи. В жалбата се твърди, че през 2019-2022 г. свидетелят В.В. (зет на ответника) заградил около 2,5 кв.м. от т. Д до т. Г от спорното място, където отглеждал неми патици, но след спор с ищците премахнал огражденията и животните. Жалбоподателите оспорват, че последният е отглеждал птици в продължение на десет години. Поддържат, че от показанията на свидетелите А.Й. и М. Д. се установява, че познават спорния имот, който е на родителите на С. С., където баба й и дядо й имали кочина и отглеждали свине, отгоре имало чаревичарник, а впоследствие било пълно с поставени от С. варели, както и че до сградата на дядо й имало стая, в която отглеждали магаре, а до къщата на Иван били дървата на старите. Според въззивниците въз основа на тези показания се установява, че наследодателите им са притежавали спорния имот. Излагат, че според посочените свидетели след смъртта на бащата на С. С. в процесната реална част била поставена собствена на ищците каруца, както и техни дървени палета, колове и мрежа.

Считат, че показанията на свидетеля В.В. не следва да бъдат кредитирани, тъй като той се намира в близки отношения с ответника и има пряк интерес от положително за него решение, както и поради обстоятелството, че се разминават с показанията на другите разпитани по делото свидетели. Според въззивниците свидетелските показания на Динко Георгиев не доказват твърдението на ответната страна, че е придобила имота по давност. С оглед на тези съображения молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К. И. К. е подал отговор на въззивната жалба, с който излага съображения за нейната неоснователност и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Изразява становище, че последното е правилно, както и че при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че решението е обосновано, а изводите на първоинстанционния съд съответстват на установеното въз основа на събраните доказателства. Позовава се на заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, според което спорната реална част попада изцяло в неговия имот по действащия ПНИ. Според въззиваемия съдът е обсъдил свидетелските показания по отделно и заедно, съпоставил ги е с писмените доказателства, а тези на свидетелите А.Й. и В.В. е преценил по реда на чл. 172 ГПК, като е направил извод, че съответстват на останалия събран доказателствен материал, поради което ги е кредитирал. Същият подържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че ищците са придобили правото на собственост върху процесната реална част, като твърди, че той е придобил същата по давност.

Въз основа на определение № 393/ 20.06.2025 г., постановено по настоящото въззивно гражданско дело, с което са дадени указания на ищците по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, на 14.07.2025 г. последните са депозирали молба, с която са отстранили констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба, като са уточнили в достатъчна степен 2 фактическите обстоятелства на предявените от тях искове, както и отправеното въз основа на тях искане. С молбата е посочено, че С. В. С., З. А. К. и А. В. С. претендират да са собственици на реалната част от имота, заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А по скицата, находяща се на стр. 4 от приетото заключение на вещото лице инж. А. Ц. по съдебно-техническата експертиза, че не твърдят да са собственици на сградите, които попадат в тази реална част, съответно не отправят искане ответникът да бъде осъден да им предаде фактическата власт върху тях. Твърдят, че имотът е придобит от наследодателите им Й.П.В. и Вълчо Симеонов К. въз основа на договор за покупко-продажба от 1952 г., като с нотариален акт № 282, том I, дело № 504/ 1969 г. последните са признати за собственици по давност. Фактическата власт, включително върху спорната по делото реална част от имота, била установена през 1952 г. след сключването на договора и осъществявана от Й.П.В. и Вълчо Симеонов К. до края на живота им. Същите ползвали дворното място за различни цели – отглеждали животни, в горната част имало царевичарник, където държали царевица, а след това там поставили варели. В спорната по делото реална част имало барака, построена от бащата на С. В. С., където държал материали. След смъртта на Й.П.В. и Вълчо Симеонов К. имотът бил придобит по наследство от С. В. С., З. А. К. и А. В. С., които продължили да упражняват фактическа власт върху него, включително върху спорната част, до есента на 2023 г. С молбата от 14.07.2025 г. ищците са заявили, че регулационният план, по който са издадени скици, е първи за землището на с. Б. и представлява план на новообразуваните имоти, а до одобряването му не са били съставени предходни планове с графични материали за местоположението и границите на имотите.

Препис от молбата на ищците от 14.07.2025 г. следва да бъде изпратен на въззиваемия за становище в едноседмичен срок от получаване на съобщението, включително по твърдението, че С. В. С., З. А. К. и А. В. С. претендират да са собственици на реалната част от имота, върху която са изградени гараж и пристройка към къщата на ответника, както и ниска каменна стопанска постройка с метален навес.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена от легитимирани лица в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.

Доколкото във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като въз основа на документите за собственост ответникът притежава дворно място с площ от 1000 кв.м., а според плана на новообразуваните имоти – 1405 кв.м., без да е ясно въз основа на какви факти е формирана тази разлика, както и оплаквания, че това не било обсъдено в съдебното решение и с оглед на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че следва да бъде допусната служебно съдебнотехническа експертиза, чрез която да бъде изяснено това обстоятелство. Допускането й се налага и с цел извършване на преценка относно приложението на императивната материално-правна норма на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, за която съдът следи служебно.

С въззивната жалба и отговора не са изложени съображения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да налагат даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 09.10.2025 г. от 11:10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

3

ДА СЕ ВРЪЧИ на въззиваемия К. И. К. препис от молбата на С. В. С., З. А. К. и А.

В. С. от 14.07.2025 г.

УКАЗВА на въззиваемия К. И. К. в едноседмичен срок от получаване на препис от молбата на С. В. С., З. А. К. и А. В. С. от 14.07.2025 г. да вземе становище по нея, включително по твърдението, че ищците претендират да са собственици на реалната част от имота, върху която са изградени гараж и пристройка към къщата на ответника, както и ниска каменна стопанска постройка с метален навес.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задача към вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да отговори на въпросите: въз основа на какви обстоятелства процесните имоти на ищците и на ответника са включени в плана на новообразуваните имоти; процесните имоти попадат ли в границите на урбанизирана територия (границите на населеното място); въз основа на какви данни е изработен планът на новообразуваните имоти на с. Б., Община Радомир; съставен ли е помощен план; какви са данните относно площ, местоположение и граници за процесните имоти на ищците и на ответника, отразени в помощния план; налице ли са предходни данни относно точното местоположение, граници и площ на процесните имоти и какви са те; има ли данни, от които може да се направи извод по какъв начин е формирана разликата в площта на имотите, отразена в документите за собственост (договор за покупко-продажба от 21.11.1952 г. с купувачи Йорданка К. и Вълчо К. и нотариален акт № 282, том I, дело 504/ 1969 г.; договор за покупко-продажба от 21.11.1952 г. с купувач И.В.и нотариален акт № 283, том II, дело № 505/ 1969 г.) и в плана на новообразуваните имоти и какви са те; ако имотите са включени в границите на населеното място спазени ли са изискванията по чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 19 ЗУТ относно процесната реална част с площ от 169,70 кв.м.; каква е площта на гаража и постройките, попадащи в спорната реална част. ОПРЕДЕЛЯ депозит от 400 лева, вносим от ищците по сметка на Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, като в същия срок да бъдат представени доказателства за внасянето на сумата.