Решение № 301 от 01.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Емилия Б. Найденова като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600594 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 27 от 25.02.2025г. по НОХД № 1910/2024г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 23 състав е признал подсъдимия С. Г. С. за виновен в това, че на 06.01.2020г. в град София на строителен обект строяща се многофункционална сграда в УПИ XIII - 1487 за офиси и КОО, кв.

36, находяща се в жк „Младост 4“ на бул. „Александър Малинов“, в качеството си на *** на обекта съгласно трудов договор № 175/01.02.2019г. и длъжностна характеристика към него, както и заповед № 16/20.02.2019г. на управителя на „Тим Технолоджи“ ЕООД и като такъв по смисъла на чл. 163а, ал.4 ЗУТ, който следва да ръководи строителните работи и да осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал.2, т.1 - т.5 ЗУТ причинил смъртта на М. Д. Ч. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително - монтажна дейност и нарушавайки установените правила за нейната безопасност, регламентирани в следните нормативни разпоредби:

Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: чл. 16, т.1, б.“б“: „Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на 1 изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба“. чл. 60, ал.1: „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи“. чл.60, ал.2: „Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“. чл. 61: „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение“. чл. 64: „Работните платформи, проходните мостове и стълбите в границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да има достатъчно здравИ. и се обезопА.ват и използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи предмети“. чл. 89: „Не се допуска:

1. използването на скелета, платформи и люлки, когато а/ не отговарят на изискванията на съпроводителната документация на производителя или на проекта или не са укрепени /анкерирани/ към сградата или съоръжението б/ имат деформирани, пукнати, корозирали, загнили или липсващи елементи в/ разС.ието между пода и стената на сградата или съоръжението е по голямо от 0.2 м като не осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи, сред които и М. Д. Ч., вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания; допуснал е работа на височина без да са осигурени подходящи колективни средства за защита на работещите, вкл. на М. Д. Ч., както и е допуснал използването на съоръжение, което не отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, а именно - невъведен в експлоатация и технически неизправен товароподемник /хаспел/ с използване на необезопасен против падане от височина метален елемент от скеле /метална талпа/, като е следвало да бъде изпълнено съоръжение - приемна площадка, които действия на С. Г. С. довели до падане на работника М. Д. Ч. от осмия етаж на сградата при разтоварване от неизправния товароподемник /хаспел/ на материали за изграждане на отоплителна, вентилационна и климатична инсталация и настъпване на 2 смъртта на Ч.. На основание чл. 123, ал.1 НК и чл. 54 НК съдът му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда С. е признат за невинен и оправдан за извършване нарушения на:

Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване: чл. 54: „Превозването на хора с транспортни, подемно-транспортни, товарни и други средства за транспорт, непредназначени за тази цел, е забранено“. чл. 164, ал.3, т.3: „Съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат използвани само по предназначение“.

Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: чл. 87: „За извършване на СМР на височина се използват скелета, платформи и люлки, които имат инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа“, както и да е извършил деянието като е позволил на работници на обекта, в това число и на работника М. Д. Ч. да ползват монтирания товароподемник /хаспел/ марка GOIAN, модел GM 15 със сериен номер 0379 с годИ. на производство 2005, не по предназначение, а за вертикален транспорт на хора.

С акта си Градски съд се е произнесъл и за съдбата на приобщените по делото веществени доказателства, както и направените разноски.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия. С нея се претендира отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подзащитният й бъде изцяло оправдан. Към въззивната жалба са депозирани две допълнения. В първото се заявява, че атакуваният акт е необоснован и афишираната в него воля на съда остава неясна за жалбоподателя. Излагат се твърдения, че подсъдимият е признат за виновен на базата на свидетелства на явно заинтересован свидетел в лицето на Р. Т.. Отправя се упрек към съда за необсъждане на предоставените от защитата и приобщени към материалите по делото решения на АССГ. Пороци в правоприлагащата дейност на съда защитата съзира в обсъждане в мотивите към присъдата на повредата на товароподемника, което обстоятелство било неотносимо към настъпилия фатален за жИ.та на Ч. изход. Коментира се, че разгледаните от първия съд възможни варианти за падане на пострадалия се основават единствено на предположения, както и че съдът не е отчел съпричиняването от негова страна към настъпилата вследствие на падането му смърт. По отношение на наложеното на С. наказание се декларира, че то е 3 отмерено над претендирания от прокурора в хода на съдебните прения размер, за който дори не били изложени и мотиви.

В представеното преди съдебното заседание пред въззивния съд второ допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения за претенцията подсъдимият да бъде признат за невинен. Отново се коментира, че първостепенната присъда е необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и протИ.речИ. дефинирана воля на съда. Застъпва се и позиция за липса на мотиви към постановената присъда, изразима в необсъждане в цялост на възраженията на защитата, както и осъждане на С. по непредявено от прокуратурата обвинение, което освен това не било доказано по несъмнен начин - както подсъдимият да е допуснал нарушения на инкриминираните норми, така и поведението му да е било в причинна връзка с настъпилата смърт на М. Ч.. Тези претенции са развити в допълнението към жалбата. По отношение заявеното осъждане на С. по непредявено му обвинение се посочва, че в сезиращия обвинителен акт липсват твърдения подсъдимият да е разрешил на Р. Т. и М. Ч. да работят на осмия етаж, а съдът бил приел, че по контурите на плочата именно на осмия етаж на новостроящата се сграда нямало поставени парапети, въпреки че обвинението било за това, че С. С. не бил изпълнил задължението си за обезопА.ване на приемна площадка, която всъщност не била изградена. Според жалбоподателя съдът е разширил обектите, които се твърди да са следвали да бъдат обезопасени от подсъдимия - не само приемната площадка /каквито твърдения били налице в обвинителния акт/, но и осмия етаж на сградата. Съдът постановил присъдата си по акт, изложеното в който не би могло да бъде поставено в основата на осъдителна присъда, тъй като не били посочени каквито и да било конкретни факти за дължимите комплексни ЗБУТ, следвани да бъдат осигурени от С. на работещите на обекта и в частност на пострадалия. На следващо място, защитата съзира протИ.речие между постановената присъда и изложените към нея мотиви - С. бил признат за виновен за това, че допуснал работа с технически неизправен товароподемник, който и не бил въведен в експлоатация, а тези обстоятелства нямали отношение към настъпилия инцидент с М. Ч.. В допълнението се посочва, че при неизясняване на факта откъде и защо е паднал Ч., съдът не би могъл да обоснове причинната връзка между този факт и ползването на хаспела, твърдяно като допуснато от страна на С. спрямо Т. и пострадалия. Всъщност дадено разрешение от подсъдимия за ползване на товароподемника се съдържало като информация единствено в показанията на св. Р. Т. и тези показания не се подкрепяли /както твърдял съдът/ от показанията на свидетелите Н. Г. и Н. Н., както и не били съпоставени с други доказателствени източници, каквито всъщност не били и налице по делото.

Навеждат се доводи, че при постановяване на присъдата си съдът игнорирал отговорността на подизпълнителите по спазване на здравословните и безопасни условия на труд на обекта като не бил взел предвид и приобщените по делото споразумения между отделните търговски дружества в тази насока.

4

С подобно неглижирано отношение съдът подходил и към приобщените решения на АССГ, в които категорично се посочвало, че „Тим Технолоджи“ ЕООД не притежавало качеството „строител“. В заключение в допълнението към жалбата се анализира всяка една от разпоредбите, в чието нарушение С. е признат за виновен, като се коментира, че нормите на чл. 60, ал.1 и чл. 60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредбата/ взаимно се изключват. Наред с това не се посочвало какви точно задължения, вменени с чл. 60, ал.1 от Наредбата С. не изпълнил, както и не било съобразено обстоятелството, че на процесното място оградни съоръжения или перила /изискуеми от чл.61 от Наредбата/ обективно не могат да бъдат поставени. Подобна позиция се заявява и към относимостта на нормата на чл. 89 от Наредбата - на процесното място не е била поставена нито платформа, нито скеле и в този смисъл изискването на този текст било неприложимо. Отново се развива доводът за необсъждане от страна на решаващия съд на съпричиняването от страна на Ч. към настъпилия резултат, което би рефлектирало и върху наложеното на С. наказание. Посочва се, че необосновано съдът не е приложил привилегирования състав на чл. 123, ал.4 НК, въпреки че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия след инцидента.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. И. Л. поддържа депозираната жалба и допълненията към нея. В пледоарията си акцентира на неизследване от страна на Градски съд на въпроса за отговорността на дружеството - възложител и на подизпълнителите на обекта, както и на недопуснати от страна на нейния подзащитен на инкриминираните с обвинителния акт нарушения. Отново декларира, че подсъдимият е признат за виновен по непредявени от страна на прокуратурата обвинения и при допуснат за разглеждане от първия съд обвинителен акт, страдащ от пороци, изразими в неизлагане на факти по отношение на част от сочените като нарушени разпоредби, съдът е следвало да признае С. за невинен.