Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 679 от 18.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 678/2024
Вид
Определение № 679
Подписан
18.10.2024
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 40 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 41 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 115, т. 3 · Търговски закон
  • чл. 125, ал. 2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. София, 18.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно търговско дело № 20241001000678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д. Л. М. от гр. Благоевград, чрез адвокат Д. Д., срещу определение № 242 от 30.04.2024 г. по т.д. № 88/ 2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което производството по делото е прекратено поради липсата на правен интерес.

Според жалбоподателя съдът необосновано приел, че изложеното в обстоятелствената част на молбата не обосновава никоя от хипотезите в чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. В допълнителната искова молба било пояснено, че правния интерес от воденето на иска произтича от факта на прекратеното членствено правоотношение и отказа за вписването му в търговския регистър, с което била създадена привидност, въвеждаща в заблуждение третите лица.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът съобрази следното.

Д. Л. М. сезирал Окръжен съд - гр. Благоевград с искова молба, в която твърдял, че на 21.12.2022 г. подал предизвестие по чл. 125, ал. 2, от ТЗ, в което заявил желанието си да прекрати членството си в „Трейд Агри Европа“ ООД - гр. Благоевград. С друго заявление от 21.03.2023 г. поискал от управителя да свика общо събрание за заличаването му като съдружник. След бездействието на последния подал заявление за вписване на това обстоятелство в търговски регистър, по което бил постановен отказ № 20230330185648 от 3.04.2023 г. от длъжностното лице по регистрацията. С изтичането на 21.03.2023 г. на тримесечния срок членственото му 1 правоотношение било прекратено, но името му продължавало да фигурира в търговския регистър, което представлявало „несъществуване на вписано обстоятелство“ по смисъла на чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което : да признае за установено по отношение на ответника „Трейд Агри Европа“ ООД, че ищецът е прекратил участието си в дружеството считано от 22.03.2023 г. и несъществуване на вписано по партидата на дружеството обстоятелство - че Д. Л. М. е съдружник в „Трейд Агри Европа“ООД ; да постанови по отношение на ответника Агенция по вписванията - гр.

София заличаването на Д. Л. М. като съдружник в „Трейд Агри Европа“ООД.

В обжалваното определение съдът приел, че ищецът няма правен интерес от воденето на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ срещу ответното дружество, тъй като съществувал друг правен ред да защити своите права и интереси, а Агенцията по вписванията, като административен орган, не била страна в охранителното производство и не се ползвала от вписването, поради което не била пасивно легитимирана.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК съобрази следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Оплакването във връзка с незаконосъобразността на обжалвания акт намира за неоснователно.

Прекратяването на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност е обстоятелство, което подлежи на вписване на основание чл. 119, ал.4, вр. с чл. 115, т. 3 и 5 от ТЗ. Вписването е предмет на охранително производство, регламентирано в разпоредбите на Глава втора „Регистърно производство“ от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно възприетото в доктрината принципно положение издадения в това производство охранителен акт не е акт за защита на накърнено гражданско право, а акт на съдебно съдействие, чието единствено предназначение е да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера. От тази същност на охранителното производство следват производните му белези - за разлика от защитните и санкционни производства, то е едностранно и безспорно.

-3-

Исковото производство е проява на спорна юрисдикция - правото на иск представлява правомощие на определени лица да възбудят чрез иск производство за разрешаване на 2 конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Следователно задължителна предпоставка за упражняването на това правомощие е наличието на спор относно съществуването или нарушаването на материално право. В настоящия случай в исковата молба не са въведени твърдения, че ответното дружество оспорва настъпилото ipso facto прекратяване на членственото правоотношение на ищеца - в обстоятелствената й част са изложени единствено факти, които са свързани с бездействието на управителя на дружеството, като негов органен представител, да изпълни задължението си по чл. 6 от ЗТРРЮЛНЦ като заяви подлежащото на вписване обстоятелство (прекратяването на участието на съдружника в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ) за вписване в търговския регистър, както и относно приключило с отказ регистърно производство за вписване на същото обстоятелство. Липсата на конкретен спор относно претендираното право неизбежно предпоставя липса на правен интерес за ищеца от воденето на делото, който пък е задължително условие за допустимостта на установителния иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. По изложените съображения производството, образувано по този иск, като процесуално недопустимо, подлежи на прекратяване.

В съответствие с разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК с изтичането на срока по чл. 125, ал. 2 от ТЗ членственото правоотношение на съдружника се прекратява по право и за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 от ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник - в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 от ТЗ. Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване следва да се заявят по партидата на търговеца в седмодневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл.

40 и чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ.

Следователно прекратилия участието съдружник, който търпи вреди от бездействието на управителя на дружеството, разполага с правомощието да сезира длъжностните лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по реда на чл. 41, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, с искане да съставят акт за установяване на допуснатото нарушение с оглед реализирането на административно - наказателната отговорност на управителя на дружеството.

Практиката на касационната инстанция е последователна в разбирането, че пасивно легитимиран да участва като ответник по иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е единствено търговецът, тъй като вписването в търговския регистър на обстоятелства и тяхното заличаване поради съдебното им признаване за несъществуващи, се извършва по неговата партида.

Агенцията по вписванията е администрация към министъра на правосъдието, на която по силата на чл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ е предоставено воденето и съхраняването на търговския регистър. Тя е органът, чиито служители - длъжностни лица по регистрацията, са натоварени 3 със задължението да разглеждат подадените от заявителите заявления за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър. По тази причина тя не е пасивно легитимирана страна в производството по иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

В обобщение на казаното до тук настоящия състав на въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е приложил правилно процесуалната норма и е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Д. Л. М. от гр. Благоевград, чрез адвокат Д. Д., срещу определение № 242 от 30.04.2024 г. по т.д. № 88/ 2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страната..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4