Решение № 260610 от 17.12.2021, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3561/2020
- Вид
- Решение № 260610
- Подписан
- 17.12.2021
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- ДЕНИЦА БОЖИДАРОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 307 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. Добрич,
17.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА при секретаря Теодора Димова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3561 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. от ГПК:
Образувано е по искова молба на С.Ж.С. с
ЕГН ******** , с която против „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., са предявени кумулативно обективно съединени искове за заплащане на следните суми: 1600,24 лева, представляваща дължимо арендно възнаграждение /по 80 лева на дка/ за стопанската 2018/2019г. по договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № 148., том V, вх.рег.№2468 от 17.09.2012г. на СлВп – гр. Тервел и Анекс от 05.06.2017г. към същия, за имот с идентификатор …. по КККР на с. К., с площ от 20.003 кв.м., и 900,15 лева, представляваща дължимо арендно възнаграждение /по 45 лева на дка/за стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № 148., том V, вх. рег. №2468 от 17.09.2012г. на СлВп – гр. Тервел и Анекс от 05.06.2017г. към същия, за имот с идентификатор ....по КККР на с. К., с площ от 20.003 кв.м, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: според твърденията в исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си по сключения с ищцата договор за аренда - не е платил дължимите за стопанските 2018/2019г. и 2019г./2020г. арендни възнаграждения в размер съответно на 1600,24 лева /по 80 лв. на дка / и 900,15 лева /по 45лева на дка/.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, е представил писмен отговор. Признава исковете за арендно възнаграждение до размера на 33,06 лв. на дка за процесните стопански години. Твърди настъпили форсмажорни обстоятелства - сушата през 2020 г., довела до щети и повече от 30% спад в добивите от селскостопанска продукция. Поради проявлението им счита, че претенциите следва да бъдат уважени, но частично.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Между страните липсва спор, че ответникът през процесния период е ползвал земеделската земя - имот с идентификатор ....по КККР на с. К., с площ от 20.003 кв.м., кат. 5, собственост на ищцата, предмет на договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № 148., том V, вх.рег.№2468 от 17.09.2012г. на СлВп – гр. Тервел и Анекс от 05.06.2017г. към същия.
Съобразно договореното между страните арендното възнаграждение за всяка една стопанска година възлиза на 30% от реализираната продукция по среден добив, по видове култури, изплатени по средни пазарни цени за текущата стопанска година, но не по-малко от 10 лева. Чл. 5, ал.
7 от договора предвижда, че при настъпване на форсмажорни обстоятелства, довели до пълно или частично увреждане на посеви, страните следва да уговорят други размери на арендното плащане и други срокове за изплащане на паричните задължения.
Ответникът не е извършил плащане на арендното възнаграждение - противното не се твърди от него. Спорен между страните е размерът на дължимото арендно възнаграждение за всяка една от процесните стопански години.
Ответникът признава исковете за арендно възнаграждение до размера на 33.06 лв. на дка за всяка от стопанските години, като релевира възражение по чл. 307 от ТЗ за намаляване на арендното възнаграждение .
По иск за реално изпълнение на задължение за арендно плащане по договор за аренда ищецът трябва да докаже: валидно сключен договор за аренда между страните с действие за процесната стопанска година; вида и размера на уговореното арендно плащане; размера на задължението за конкретната стопанска година.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на всички елементи от стопанската непоносимост като юридически факт, а именно: 1. наличието на сключен договор /не е спорно/ ; 2. настъпването на определени обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, след сключване на договора, водещи до промяна на обективните условия, при които следа да се изпълняват задълженията по договора; 3. непредвидеността и непредвидимостта на последващото изменение на обстоятелствата; 4. наличието на прекомерна обременителност на изпълнението на длъжника, предизвикана именно от това съществено изменение на обстоятелствата, настъпило след сключване на договора;
5. изпълнението на договора при настъпилите след сключването му обстоятелства да противоречи на справедливостта и добросъвестността, за които обстоятелства /с изкл. на наличието на действителен договор/ съдът му е указал, че не сочи доказателства.
С оглед наведените възражения ответникът е представил по делото подадено от него Заявление за предоставяне на минимална помощ, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани, претърпели щети над 30 % спад в добива в резултат от неблагоприятно климатично условие – суша през 2020 г.
Съдът счита, че в случая разпоредбата на чл. 307 от