Решение № 195 от 15.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 34/2026
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за радиото и телевизията
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Стара Загора, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20265500500034 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от П. С. С. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Б. П., против решение № 84 от 04.09.2025 г., постановено по гр.д. № 648/2024 г. на Районен съд – Гълъбово.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания относно извода на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради това, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения при събирането и оценката на представените видеозаписи, интернет линкове и електронни носители.
Допуснатите процесуални нарушения обхващали както реда за събиране, проверка и оценка на електронни доказателства по смисъла на чл. 184 ГПК, така и процесуалния режим за оглед и приобщаване на веществени доказателства по чл. 204 ГПК, в резултат на което съдът бил постановил решение при липса на надлежно установена обоснована фактическа обстановка, изградена върху неиндивидуализирани, непроверени и недостоверни доказателствени източници. Твърди, че още с отговора на 1 исковата молба изрично посочил, че ищецът (сега въззиваем) не е представил описаните в исковата молба видеозаписи, а само е твърдял за тяхното съществуване и публикуване в интернет, поради което имали искане съдът да го задължи да представи копия от тях, което не беше уважено. От протокол № 89/13.05.2025 г. било видно, че съдът извършил преглед, като е пристъпил към гледане на съдържанието на линковете, посочени от ищеца в молбата.
Видеофайлът „Безплатно за 50 години кметът на Г. дал 800 декара чернозем за фотоволтаици“ бил недостъпен, поради което, не изгледал видеоматериала, както и дал възможност на ищеца да представи същия видеофайл на електронен носител. Въззивникът счита, че след представянето и изглеждането на файловете изрично оспорил видеоматериалите, които не следвало да се приобщават към доказателствения материал, тъй като липсвали доказателства за тяхната автентичност. Посочил, че видеата били манипулирани, съдържали изтривания, прибавяния и изрязвания, не били достоверни и били подправени; не били публикувани на твърдяното място, както и че от тях не се установявала дата на публикуване, автор, нито че са публикувани от ответника или с негово знание и съгласие.
Видно от протокол № 124/30.06.2025 г., съдът извършил преглед на медиен файл „20250124_154743,тр4“, изпратен от ищеца на съда, и в нарушение на чл. 204, ал. 3 ГПК го приобщил към доказателствата без протоколирани констатации относно съдържанието му. Съдържанието на доказателството също било оспорено от негова страна с доводи, че липсват доказателства за неговата автентичност; че видеоматериалът е манипулиран; не е достоверен и е подправен; че не е публикуван на твърдяното в исковата молба място. От него не можело да се установи нито дата, нито авторство, нито връзка с ответника, което го правило негодно доказателствено средство.
В същото заседание съдът извършил преглед на съдържанието на флаш памет, постъпила от „Канал 3“ и преглед на съдържанието на видеофайл, представен от „Евроком“ на DVD диск, при грубо нарушение на изискванията за оглед на веществени доказателства, без да опише в съдебния протокол какво установява от съдържанието им. По отношение на тези записи изрично заявил, че ги оспорва и поискали да не бъдат приобщавани по делото, тъй като липсвали доказателства за тяхната автентичност, оригиналност и авторство.
Съдът не обсъдил това възражение; липсва каквото и да било произнасяне по него, което представлявало нарушение на принципа на служебното начало и равенството на страните. Изрично заявили, че ответникът не е давал изрично съгласие за публикуване на посочените в исковата молба видеа в интернет платформата YouTube, не е подписвал декларация или друг документ, с който да е изразил съгласие за обработка и разпространение на изображението му, както и че не е бил информиран за целите на публикуването на видеата. По направеното доказателствено искане да се изискат от телевизия „Евроком“ и 2 телевизия „Канал 3“ съответните документи, удостоверяващи съгласие и информираност, съдът без да излага каквито и да било мотиви оставил искането без уважение. Това също представлявало съществено процесуално нарушение.
Въззивникът твърди, че ищецът не бил предприел никакви действия за доказване на автентичността на представените видеоматериали, нито направил искане за извършване на експертна проверка, която да потвърди тяхната достоверност, произход и идентичност. Съдът, от своя страна, не изпълнил задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди всички възражения на страните, като приел безкритично оспорените видеоматериали за достоверни и въз основа именно на тях е постановил съдебния си акт.
На следващо място, още с отговора на исковата молба въззиваемият бил представил DVD диск с интервю, озаглавено „Н. Т., кмет на Г.: С.и са непостоянни хора, нападат ме от завист“, излъчено по „Канал 3“. Видно от протокол № 71/11.04.2025 г., съдът приобщил това веществено доказателство, което не било оспорено от ищеца, но впоследствие, в проведеното заседание на 09.05.2025 г. и видно от протокол № 89/13.05.2025г. отново извърши, негов „преглед“, без процесуална необходимост, което демонстрирало непоследователност и неразбиране на процесуалния ред за проверка на доказателствата. Посочените интернет линкове представлявали електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 184 ГПК, a DVD дисковете и флаш паметите - веществени доказателства по чл. 204 ГПК. Съдът обаче не направил никакво разграничение между тях, приобщавайки ги еднотипно, без да приложи специфичните процесуални правила за всеки вид доказателства, което представлявало самостоятелно процесуално нарушение. Не бил извършен нито оглед, нито експертна проверка - липсват каквито и да било протоколирани констатации, а в обжалваното решение липсвали каквито и да било мотиви относно достоверността на който и да е запис. Така съдът бил приел и оценил оспорени и непроверени видеозаписи, възпроизведени от неустановени източници, без експертиза, без протоколирани възприятия и без разграничение между видовете доказателства, в резултат на което постановил решението си при грубо нарушение на процесуалния закон, като е основал изводите си на процесуално негодни доказателства. С това съдът нарушил основните принципи при доказване. Изградените върху процесуално негодни доказателства фактически и правни изводи били необосновани и незаконосъобразни, поради което решението следвало да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
На второ място, въззивникът твърди, че доказателствената тежест била разпределена неправилно. С отговора на исковата молба изрично посочил, че исковата молба е нередовна тъй като в нея не е посочено кога са извършени посочените деяния и къде, поради което същата следвало да бъде върната на 3 ищеца, а при неотстраняване на нередовността, производството да бъде прекратено. Липсата на индивидуализация на тези обстоятелства представлявал съществен процесуален порок, защото препятствал както правото на защита на ответника, така и възможността за ефективен съдебен контрол. Този порок не бил формален, а от категорията на съществените, които накърняват формирането на фактическия състав на предявения иск и препятствал определянето на предмета на доказване. Времето и мястото на твърдените изявления индивидуализирали противоправното деяние - първият елемент от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. При липса на тези релевантни данни съдът бил поставен в обективна невъзможност да установи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, да определи предмета на доказване и да разпредели законосъобразно доказателствената тежест. Въпреки направеното изрично възражение, съдът, постановявайки определение № 45/03.02.2025 г., бил приел, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск бил процесуално допустим и е била изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, без да обсъди заявената нередовност.
Така производството продължило при неиндивидуализиран предмет на спора, в пряко нарушение на принципите на състезателност, равнопоставеност на страните и правото на защита.
В първото открито съдебно заседание относно разпределената от съда доказателствена тежест, въззивникът твърди, че е направил искане съдът още веднъж, с оглед твърденията в исковата молба и доводите в отговора, да разпредели доказателствената тежест подробно за страните. Съдът не се произнесъл по така направеното искане, което представлявало самостоятелно нарушение при изготвянето на доклада. Непосочването на време и място на твърдените изявления рефлектирало пряко върху следващия порок незаконосъобразен, непълен и неточен доклад по чл. 146 ГПК, съдържащ неправилно разпределение на доказателствената тежест. В определението си съдът дал указания, че всяка от страните следва да установи твърденията си и възраженията си, като фактическите твърдения за клевета могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. С тези указания първоинстанционнияг съд фактически бил разместил доказателствената тежест, като е възложил на ответника да установява елементи от фактическия състав на предявения иск - включително извършването на твърдяното противоправно деяние, което по силата на закона е задължение на ищеца.
На трето място, въззивникът твърди, че по делото липсва доказано деяние и било налице неустановено авторство на твърдените изявления.
Неправилно било прието, че посочените в обстоятелствената част на исковата молба изказвания са осъществени от ответника. Този извод бил необоснован и неправилен, тъй като бил направен при липса на надлежно доказване на 4 авторството и в нарушение на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Съдът не бил извършил оглед по реда на чл. 204 ГПК и не бил протоколирал никакви констатации относно съдържанието, авторството и произхода на нито едно от видеата, приети по делото. Въпреки направеното оспорване на тяхната автентичност, не била назначена съдебно техническа експертиза, която единствено би могла обективно да установи произхода, датата на създаване и лицето, публикувало записите. Въпреки това съдът бил направил фактически извод за авторство, основавайки се единствено на собственото си възприятие от изгледаните видеоматериали.
Въззивникът твърди, че с отговора на исковата молба изрично посочил, че в публикацията в „YouTube“, озаглавена „Безплатно за 50 години кметът на Г. дал 800 декара чернозем за фотоволтаици“ изявленията не са на ответника, а на друго лице - кандидат за кмет на Г.. Изразите „ограбва се българският народ“ и „този подарък е една малка част от тази кражба" също не произхождали от ответника. В хода на делото не бе установено по никакъв начин, че именно ответникът е автор на тези изявления. По отношение на останалите две видеа авторството също останало недоказано - липсват данни кой е заснел, монтирал или публикувал материалите, както и кога и при какви обстоятелства са били създадени. Не били представени оригинални носители, метаданни или други технически данни, които да обосновават връзка между файловете и ответника. Въпреки това съдът е приел, че изявленията са на ответника, без да посочи въз основа на какви конкретни факти е достигнал до този извод. Затова счита, че с оглед на установената по делото фактическа обстановка, не можело да се приеме, че е осъществено деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като липсва основният елемент от фактическия състав действие или бездействие, извършено от ответника. Решаващият извод на съда бил изграден върху предположения, а не върху доказателства.
Разпечатката съдържа 24 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/727614e1-4eb2-4ca0-b2fd-ad03102060e6