Решение № 2122 от 30.11.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение №2122 от 30.11.2021г., постановено по АНД №7241/21г. по описа на ПРС – Х н.с

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане Постановление, с което прави предложение обвиняемият П.А.С., ЕГН:

********** , да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 22.08.2016г., в гр. Пловдив пред служител от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 13 т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - Закон за движение по пътищата (чл.151 ал. 5 от ЗДвП), се дава пред орган на власт – Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз - престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1500 лв. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на обвиняемия, а приложените по досъдебното производство веществени доказателства следва да останат по делото.

Обвиняемият С., редовно призован чрез защитника му адв. А., не се явява в съдебно заседание. Защитникът му - адв. А., сочи, че обвиняемият признава обстоятелствата по обвинението, като счита, че следва същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и моли наложеното му административно наказание – глоба, да бъде в минимален размер. Заявява, че разноските следва да се поемат от него.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият П.А.С. е роден на *** в ***, с постоянен адрес ***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

През 2014г. обвиняемият и семейството му заминали да живеят и работят в ФР Германия. За първи път той бил регистриран във ФР Германия на 01.05.2014г., на адрес – ****. Той пребивавал там повечето време през годините, като се прибирал в Р. България, когато ползвал отпуск. Обикновено това се случвало през летните месеци на всяка година.

1

През м. август 2016г. обв. С. отново се върнал в Р. България. След връщането си в страната, на 22.08.2016г. той посетил Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. При посещението в поделението на МВР, обв. С. подал заявление с входящ № 13301/22.08.2016г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин. С посоченото заявление обвиняемият целял да му бъде издадено СУМПС, български образец. Видът на услугата бил отбелязан като „бърза“. При подаването на заявлението, обвиняемият попълнил декларация по чл.13 т.6 от Наредба I - 157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Същата се изисквала, съгласно разпоредбата на чл. 151 ал.5 от Закона за движение по пътищата, за да се представи пред орган на власт, в случая – Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Пловдив. В декларацията обв. С. собственоръчно отразил обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз. Това обстоятелство обвиняемият отразил, макар в посочената декларация да било записано, че постоянният му адрес е в ***. Заявлението, ведно с декларацията, обв. С. депозирал пред служител на Сектор „ПП“ – ОДМВР – Пловдив – свид. М.К., която по това време заемала длъжността „системен оператор“ в Група „Административно наказателна дейност“, „Отчет водачи“. Документите били обработени и на обв. С. му било издадено СУМПС № ***.

На 18.11.2019г. в Главна Дирекция „Национална Полиция“ било получено писмо от Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по подмяната на свидетелства за управление на МПС във ФР. Германия относно проверка на издаденото на обв. С. СУМПС № *** от българските власти, доколкото било посочено, че обвиняемият имал „обичайно пребиваване“ във ФР. Германия.

Писмото, ведно с получената информация било изпратено на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, по компетентност, за извършване на проверка.

Разпределено било за работа на свид. Б., на длъжност инспектор в Сектор „ПП“ – ОДМВР – Пловдив. Установено било, че действително обв. С. от около 2015 година, пребивава постоянно на територията на ФР. Германия, респ. там е и „обичайното му пребиваване“. След извършване на проверката, събраните материали били изпратени в Районна прокуратура - Пловдив, с оглед наличието на данни за престъпление от общ характер. С постановление на наблюдаващия прокурор било образувано процесното наказателно производство.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена Съдебно – почеркова експертиза № 709/21.10.2020г., обект на която била подадената от обв. С. писмена декларация по чл.13 т.6 от Наредба I - 157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. От заключението на вещото лице се установява, че положеният подпис на „декларатор“ на Декларацията е изпълнен от обвиняемия.

По делото бил извършен превод от лицензиран преводач на получените 2 документи от Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по подмяната на свидетелства за управление на МПС във ФР Германия. Съгласно приложената справка обв. С. още от 2011г. бил адресно регистриран в ФР.

Германия, като през годините многократно е сменял адресните регистрации.

Последната извършена е от 01.07.2019г., когато е отразено че същият живее в собствено жилище, на адрес – ***, задно жилище, горен етаж в ляво.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетелите К., Б. и Д., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на решението си съдът взема предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза, на в.л. С., което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК - Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх.

№13301/22.08.2016г. и разписка, Декларация от П.А.С. за „Обичайно пребиваване“ от 22.08.2016г., справка за съдимост, характеристична справка, както и преводите на постъпилите в ГД „Национална полиция“ документи от Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по подмяната на свидетелства за управление на МПС във ФР. Германия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението чл.313, ал.1 от НК, тъй като на на 22.08.2016г., в гр. Пловдив пред служител от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 13 т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на 3 свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - Закон за движение по пътищата (чл.151 ал. 5 от ЗДвП), се дава пред орган на власт – Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз.

Безспорно е, че деянието е извършено от обв. С., като това се потвърждава от назначената съдебно-графическа експертиза, която с категоричност заключава, че положеният подпис е от обвиняемия.

В настоящия случай обв. С. е потвърдил неистина, а именно че, обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в действителност то е било в ФР. Германия. Неистината е потвърдена в писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл.151, ал. 5 и 7 от ЗДвП. Отразеното в декларацията е неистина, тъй като по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно пребиваване“ “. Видно от преведените документи от Kraftfahrt - Bundesamt /КВА/, обвиняемият е имал регистриран адрес в Германия, като съгласно показанията на св. Д. обвиняемият живее поне от 2015г. в Германия, като си идва само един път в годината за отпуска, като стои за не повече от 20 дни.

От субективна страна деянието е извършено от обв. С. умишлено, под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните последици. Обвиняемият е съзнавал, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е в друга държава – членка на Европейския съюз, а именно във Великобритания, но въпреки това отразил в подадената писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, че това не е така. Видно от самото оформяне на декларацията, същата касае единствено обстоятелствата за 4 обичайно пребиваване и липса на друго валидно СУМПС, издадено от държава-членка на ЕС. В декларацията изрично е записано и че деклараторът е запознат с наказателната отговорност по чл. 313 от НК.

За престъплението по чл.313, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Липсват и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК.

При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание – “глоба”.