Решение № 6081 от 28.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6081 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100506994 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ответника „Е.Х.

И.“ АД, чрез адв. Ш., срещу решение № 14426/12.12.2022г., постановено по гр.дело № 43631/2022г. по описа на СРС, 178-и състав, с което са уважени предявените от ищеца Д. А. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 469/25.07.2022г. на пълномощник на Изпълнителния директор на „Е.Х. И.“ АД и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик“ в ответното дружество.

Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение. От доказателствата по делото било установено, че двукратно писмено, както и устно преди самото уволнение, работникът бил питан страда ли от някое от заболяванията по Наредба № 5/1987г., но той не уведомил работодателя си, че бил диагностициран със захарен диабет, тип 2. Неправилно СРС не кредитирал показанията на св. К. в тази връзка. Ето защо работодателят изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата и се освободил от задължението да се снабди с предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца от ИТ, респ. – мнение на ТЕЛК. По делото се установявало и реалното съкращаване на щата, предвид на което уволнението на ищеца било законосъобразно.

1

С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ бъдат отхвърлени от съда.

Претендира разноски.

Въззиваемият Д. А. Г., чрез адв. В., оспорва жалбата като неоснователна.

Закрилата по чл. 333 КТ не била предололяна, а показанията на св. К. били противоречиви. Излага съображения в тази връзка. Щатът не бил реално съкратен – работодателят публикувал обява, че търси такъв работник, както и от показанията на св. П. и Л. се установявало, че необходимостта от водопроводчик не била отпаднала.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответника „Е.Х. И.“ АД срещу определение № 11781/28.03.2023г., постановено по гр.дело № 43631/2022г. по описа на СРС, 178-и състав, с което молбата му по чл. 248 ГПК била оставена без уважение. Излага, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се определял общо за тези два иска. Своевременно заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение, като въззивният съд редуцира размера на присъдените на ищеца разноски до такъв, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по частната жалба Д. А. Г. депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Делото било фактически и правно сложно, процесуалният представител извършил множество процесуални действия, имал и регистрация по ЗДДС. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Не се спори между страните и от събраните писмени доказателства по делото, в т.ч. трудов договор № 2558/26.11.1993г., допълнителни споразумения към същия от 28.05.1999г. и от 18.04.2022г., трудова книжка на ищеца, предизвестие за прекратяване на трудов договор изх. № 101/25.07.2022г. и заповед № 469/25.07.2022г., се установява, че между ищеца и ответника било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. А. Г. изпълнявал при ответника длъжността „водопроводчик“.

Страните не спорят и от представената по делото заповед № 469/25.07.2022г., 2 подписана от пълномощник на Изпълнителния директор на ответното дружество се установява, че на 25.07.2022г. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, при неспазено предизвестие.

Заповедта била връчена на ищеца на 25.07.2022г., когато му било връчено и предизвестието.

Във връзка с чл. 154 ГПК в тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразното упражняване на потестативното си право по чл. 328 КТ едностранно да прекрати трудовото правоотношение и да докаже пред съда с всички доказателствени средства, че спазил императивната разпоредба на чл. 333 КТ и че към датата на уволнението на ищеца било извършено реално съкращение на щата.

С императивната разпоредба на чл. 333 КТ законодателят поставя изискване към работодателя за законосъобразното упражняване на правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т.

11, и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ по отношение на субектите по ал. 1 на същата норма, а именно писмено да поиска и получи разрешение от инспекцията по труда, а спрямо субектите по т. 2 и т. 3 и след взето мнение на ТЕЛК – чл. 333, ал. 2 КТ.

Закриляни по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ са работниците и служителите, които боледуват от болест, определена в Наредба на МЗ. Видно от чл. 1 на издадената в изпълнение на горната законова разпоредба Наредба 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ на Министъра на здравеопазването, захарната болест е включена в списъка на МЗ. От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства и неоспореното заключение на изслушаната по делото СМЕ се установява, че към датата на уволнението 25.07.2022г. - релевантният с оглед нормата на чл. 333, ал. 7 КТ момент, ищецът страдал от неинсулиновозависим захарен диабет, което заболяване представлява захарна болест по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Ето защо съдът приема за установено по делото, че ищецът попада под диспозицията на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Съобразно константната съдебна практика, в т.ч. задължителната такава, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно, ако така информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посоченото задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на същата норма и е изискуемо преди уволнението с оглед 3 изпълнение по-нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ.

Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Разумът на закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя достатъчно време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне на медицинската документация /като изброяването на видовете медицински документи в чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. е само примерно, неизчерпателно/. Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната информация по чл. 1 от наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало отправеното искане /писмено или устно/ на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи такъв умисъл не е налице и закрилата по чл.

333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер, не отпада. В този смисъл Р 174/30.07.2012г. по гр.д. № 1269.2011г. III г.о. на ВКС, Р 191/25.04.2012г. по гр.д. № 606/2011г. IV г.о. на ВКС, Р 61/02.04.2015г. по гр.д. № 4165/2014г. III г.о. на ВКС и др.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай умисъл на ищеца, при установяването на какъвто закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ би била преодоляна, не се установява от доказателствата по делото. Умисъл би бил налице, ако ответникът бе изискал информация за заболяванията на ищеца именно във връзка с предстоящото уволнение, а ищецът бе декларирал липсата на такива/премълчал заболяването си неинсулиновозависим захарен диабет.

На първо място, видно от съдържанието на исканията за обяснения по чл. 193 4

КТ от 28.03.2022г. и от 01.07.2022г., исканата от работника информация е посочена единствено с цифри – налице ли са обстоятелства по чл. 333, ал. 1, ал. 3 и/или по чл.

333, ал. 5 КТ. Така отправеното питане не е ясно и разбираемо за работника или служителя и по делото не се твърди и не се установява ищецът Г. да декларирал пред ответника каквото и да е във връзка с посочените в искането норми. Ето защо не може да бъде прието, че ищецът укрил заболяването си, предполагащо закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Отделно от доказателствата по делото не се установява към датата на първото искане за обяснения по реда на чл. 193 КТ – 28.03.2022г., заболяването захарен диабет, тип 2, да било налично и известно на ищеца.

Неоснователно е и позоваването на ответника на гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. К., тъй като в конкретния случай дори и при връчването на предизвестието и уволнителната заповед св. К. и прекият ръководител на ищеца да го попитали страда ли от някое от заболяванията исхемична болест, професионално заболяване, онкологично заболяване или захарен диабет, данните не са събрани предварително и уволнението отново би се явило незаконосъобразно. Това е така, тъй като уволнението на ищеца в случая веднага произвело преобразувателния си ефект на 25.07.2022г., с едновременното връчване на ищеца на отправеното предизвестие и уволнителната заповед, несъмнено съдържащи волята на работодателя, че дължимото предизвестие няма да бъде спазено.

По горните мотиви по делото се установява релевантното обстоятелство, че преди уволнението работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя – дали страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ и не е искал и получил писмено разрешение от инспекцията по труда и взел мнението на ТЕЛК. Неспазването на предвидената в чл. 333 КТ процедура по повод на процесното уволнение на ползващия се от предварителната закрила по чл.