Решение № 1426 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502091 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Образувано по постъпила въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез юрисконсулт З. П., против решение №2761 от 03.06.2025 г., постановено по гр. дело №10363 от 2024 г. по описа на РС Пловдив, ІХ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка” АД против И. Г. Н. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, във вр. с чл.415, ал.

1, т. 3 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 686.52 лв. договорна лихва за периода от 19.09.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена на основание т.8 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***********/24.03.2021 г., и сумата от 269.43 лв. наказателна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена на основание т.9 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №********/24.03.2021 г.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, с искане за отмяната 1 му и решаване на спора по същество. Неправилно е прието, че договорът е прекратен на 24.03.2025 г., тъй като въззиваемата не е поискала прекратяването му. Автоматичното удължаване на срока на действие е възможност. След изтичане на срока на 24.03.2022 г. кредитополучателката е имала възможност да се запознае с договорените клаузи и е дала съгласие.

Възразява се и срещу приетото, че клаузата на т.9 от договора е нищожна и се излагат подробни съображения. Дори и да се приеме, че е нищожна, съдът е следвало да я замести с императивни норми и да признае изпълнение до размера на законната лихва. Претендира се присъждане на сумите и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1, от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата И. Г. Н. чрез назначения особен представител, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производството е образувано по предявени от „Първа инвестиционна банка” АД против И. Г. Н. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 2

ЗЗД за заплащане на сумата от 686.52 лв. – договорна лихва за периода от 19.09.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена на основание т.8 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №**********/24.03.2021 г., и сумата от 269.43 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена на основание т. 9 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***************/24.03.2021 г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ********/24.03.2021 г., по силата на който в полза на ответника е предоставено правото да ползва сумата от 2000 лв. при условията на овърдрафт. Сочи, че предоставеният овърдрафт е усвояван многократно по банковата сметка на ответника за периода от 15.04.2021 г. до 20.03.2022 г., като по тази банкова сметка са постъпвали плащания за погасяване за периода от 13.05.2021 г. до 01.03.2022 г. Поддържа, че на основание т. 3 от договора срокът му е подновяван автоматично, поради което крайният срок на договора не е изтекъл и договорът не е прекратен от някоя от страните. Твърди, че ответникът е в забава, считано от 19.09.2022 г. и на основание т.13.1 във вр. с т. 13.1.1. от общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем с изпратена покана до длъжника чрез частен съдебен изпълнител Г., която е получена на 28.12.2023 г. – по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поддържа, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 18.04.2024 г.

Сочи, че на основание т.8 от договора е начислена договорна лихва, доколкото ответникът е използвал целия овърдрафт и не е погасил пълния размер на дебитното салдо до края на гратисния период. Твърди, че лихвата е начислена върху използваната от ответната страна сума, като, ако ответникът е използвал сума чрез ПОС терминал, годишната лихва е в размер на 16 %, а при използване на овърдрафта по друг начин – годишната лихва е от 18 %.

Поддържа, че на основание т. 9 от договора е начислена наказателна лихва, която се начислява, ако ползвателя на кредитната карта не заплати минимална погасителна вноска или надвиши разрешения или текущ кредитен лимит.

Моли за уважаване на предявените осъдителни искове, тъй като с разпореждане, обективирано в заповед № 3542/25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 7096/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на посочените суми.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна И. Г. Н. е депозирала чрез назначения особен представител адв. Я. К. отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че вземането по договора за кредит не е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като в представената по делото покана за доброволно изпълнение е посочено вземане по друг договор за кредит. Сочи, че не е спазена процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на поканата за 3 изпълнение, като твърди, че в разпоредбата на т.18 от договора е предвидено задължение за кореспонденция между страните на електронни адреси, а по делото не са представени доказателства за изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост и на електронен адрес. Излага съображения за недействителност на клаузите, установяващи задължение за заплащане на договорна и наказателна лихва на основание чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗПК, както и поради тяхната неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

От договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №********* от 24.03.2021 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и И. Г. Н. се установява, че ищецът е поел задължение за откриване на разплащателна сметка на ответната страна с издаване на кредитна карта с чип към нея, като се предоставя правото за ползване на кредитен лимит от 2000 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите. В разпоредбата на т. 3 от договора е установено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 24.03.2022 г., като може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия. С т. 7 е установено, че за всички операции до кредитния лимит титуляря има право на гратисен период съгласно общите условия, а според т. 8, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо при условията на т. 7, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, се заплаща фиксирана годишна лихва от 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – трансакции и 18% - за всички останали дебитни салда. В разпоредбата на т.

8.1. е установено, че за първите три отчетни периода се заплаща промоционална лихва от 0%, ако титулярят на сметката е изправен и не я закрие в срок до 31.08.2021 г. С т. 8.2. е договорено, че лихвата се заплаща върху непогасените суми за всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването. В разпоредбата на т. 9 е установено задължение за заплащане на наказателна лихва при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит, като лихвата се формира от лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочие на минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията – лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка от 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт. Установен е годишен процент на разходите от 12.63%. Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора общи условия. В разпоредбата на т.1.1, б. „у“ от общите условия е посочено, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, който може да бъде от 20-то число на всеки месец до 19-то число на 4 следващия месец, включително, а в б. „х“ е установено, че падеж се счита всяко 5-то число от месеца. В т. 8.1. от общите условия е посочено, че гратисния период е от 45 дни. В разпоредбата на т. 13.1.1. от общите условия е установено, че банката има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, ако титулярят не извърши което и да е плащане за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. С т.

19.1.1. от общите условия е установено, че срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. С т. 20.1.1. е договорено, че при изтичане на срока на валидност на картата банката издава служебно нова карта.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, като се възприеха именно така установените факти. Във въззивната жалба не се навеждат доводи за неправилност на фактическата обстановка, а се възразява срещу изводите на съда.

При правилно установените факти, съдът е приел, че вземането – предмет на производството, е породено от сключен между кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжника – ответник, договор за револвиращ потребителски кредит, усвояван чрез използване на кредитна карта.