Решение № 639 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно гражданско дело № 20261000501269 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба от 5.03.2026 г. на длъжника С. Р. П. срещу решение № 3770/16.02.2026 г. /неправилно наименовано „определение“/ по гр. д. № 4657/2025 на Софийския градски съд, ІІІ-А състав, с което е оставена без уважение жалбата на същия срещу разпределението от 27.01.2025 г. по изп. дело № 20227860400008 на частен съдебен изпълнител М. М., с рег. № ***.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразно процесното разпределение. Сочи се, че вътрешнопротиворечиво съдът приел, че законната лихва се дължи до момента, в който главницата бъде платена от длъжника или събрана чрез принудително изпълнение, както е в случая, а същевременно – че продължава да се начислява до разпределението, което означава, че събраната сума по ПДИ към момента на разпределението вече е недостатъчна за покриване на цялото задължение. Поддържа се, че лихвата се дължи до постъпване на цялата сумата по сметката на ЧСИ, което е станало на 15.02.2022 г. Неправилно било прието и, че е налице породила действието цесия в полза на адв. К., като не било доказано уведомяването на длъжника. Твърди се, че съдът не разгледал всички възражения на жалбоподателя за начисляването на адвокатско възнагрждение по чл.

38 ЗА и за неговата прекомерност. Сочи се, че не било доказано основание по чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗА относно твърдяната роднинска връзка. Възнаграждението било и прекомерно, като не било съобразено, че единственото извършено действие от адвоката е подаването на молбата за изпълнение.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и обжалваното разпределение.

Взискателят Л. В. Ч. в писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди 1 доводите по жалбата и отговора, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба с вх. № 1041/24.02.2025 г. на длъжника С. Р. П. срещу разпределението от 27.01.2025 г. по изп. дело № 20227860400008 на частен съдебен изпълнител М. М., с рег. № ***.

В жалбата се твърди, че неправилно в разпределението е определена сумата 1511,61 лв. за законната лихва върху главницата от 4791,78 лв. за периода 19.08.2021 г. – 16.05.2024 г.

Поддържа се, че законната лихва следвало да се начисли само до 9.02.2022 г., когато от запорираната сметка на длъжника в сметката на ЧСИ е постъпила сумата 10 972,87 лв. според получената ПДИ, до който момент дължимата лихва е 232,95 лв. Неправилно била отредена и сумата 80,50 лв. за авансово заплатени такси от взискателя, чийто размер бил помалък – 47,50 лв. и 9 лв. за ДДС. Неправилно било отредена и сумата 604,50 лв. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Поддържа се, че такова не се дължало на адв. С. К., която се явявала цесионер на вземането на изпълнителния лист и взискател, поради което не можела да представлява себе си по изпълнителното дело. Освен това възнаграждението било прекомерно предвид обема на извършените процесуални действие и доброволното плащане от длъжника.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 18.01.2022 г. на взискателя Л. В.

Ч . въз основа на: 1) изпълнителен лист от 20.10.2021 г., издаден по частно гр. дело № 38664/2021 г. на СРС, 46 състав, с което длъжникът С. Р. П. е осъден да заплати на взискателя сумата 1 800 евро, дължима по запис на заповед от 23.04.2018 г. с падеж 23.07.2018 г., ведно със законната лихва от 1.07.2021 г. до изплащането, както и съдебни разноски – 70,60 лв. за държавната такса и 350 лв. за адвокатско възнаграждение; и 2) изпълнителен лист от 27.08.2021 г., издаден по частно гр. дело № 48217/2021 г. на СРС, 63 състав, с което длъжникът С. Р. П. е осъден да заплати на взискателя сумата 2 450 евро, дължима по запис на заповед от 25.07.2018 г. с падеж 15.08.2018 г., ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащането, както и съдебни разноски в размер на 95,95 лв. – за държавната такса; със същият изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на адв. С.

К. К. сумата 397,71 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на заявителя. Молбата е подадена чрез пълномощник – адв. С. К., като в пълномощното е посочено, че представителството е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, а в молбата се съдържа искане за заплащане и на адвокатско възнаграждение. В молбата е направено искане да бъдат наложени запори на банкови сметки на длъжника, да бъдат извършени справки за притежавано друго имущество и да бъдат извършени нужните изпълнителни действия с оглед пълното удовлетворяване на вземанията.

До длъжника С. П. е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.

560/26.01.2022 г., в която е посочено, че са дължими и разноски по изпълнителното дело в размер на 615 лв., както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1 131,34 лв., дължими към 26.01.2022 г. В поканата е посочено, че са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. Според приложената сметка от 26.01.2022 г. таксите са както следва: 1) 20 лв. – за образуване на изп. дела, 2) 20 лв. – за ПДИ, 3) 10 лв. – за 2 бр. справки, 4) 860,70 лв. – пропорционална такса по т. 26 при материален интерес от 10 263,50 лв., 5) 2,5 лв. – такса за получаване на информация и документи, и 6) 30 лв. – за 2 бр. запори. Поканата е била връчена на 29.01.2022 г.

С писмо от 2.02.2022 г. „Юробанк България“ АД е уведомил, че към датата на налагане на запора /31.01.2022 г./ наличността по сметката на длъжника е достатъчна за покриване на цялата сума по запорното съобщение.

С постановление от 7.02.2022 г. изпълнителното производство е спряно на осн. чл. 420, ал. 1 ГПК поради подадени от длъжника възражения по чл. 414 ГПК срещу издадените заповеди за изпълнение.

2

Със съобщение с изх. № 902/10.02.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил „Юробанк България“ АД, че в изпълнение на запорното съобщение следва да преведе и сумата 455,32 лв.

Със заявление с вх. № 912/14.02.2022 г. длъжникът С. П. чрез пълномощника си е уведомил, че въпреки спряното изп. дело на 9.02.2022 г. „Юробанк България“ АД е превела цялата дължима сума по делото. Поискано е същата да бъде върната на длъжника предвид спряното изпълнение.

Със съобщение с изх. № 8/15.02.2022 г. до „Юробанк България“ АД съдебният изпълнител е вдигнал запора.

С молба с вх. № 925/15.02.2022 г. длъжникът е поискал да бъде намалено определеното адвокатско възнаграждение на взискателя от 615 лв. на 200 лв. Поискал е редуциране и на таксите по изпълнението /подробно посочени/.

С решение от 2.11.2022 г. по гр.д. № 30491/2022 г. на СРС, 46 състав, е отхвърлен предявеният от взискателя Л. Ч. срещу длъжника С. П. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането по изпълнителния лист от 20.10.2021 г., издаден по частно гр. дело № 38664/2021 г. на СРС, 46 състав. Решението е потвърдено с решение от 23.05.2024 г. по гр. д. № 3584/2023 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, т.е. влязло е в сила от 23.05.2024 г.

С решение от 25.05.2023 г. по гр. д. № 34925/2022 г. на СРС, 63 състав, и признато за установено, че длъжникът С. П. дължи на взискателя Л. Ч. сумата по изпълнителен лист от 27.08.2021 г., издаден по частно гр. дело № 48217/2021 г. на СРС, 63 състав. Присъдени са и разноски по заповедното и исковото производство: 1) 95,95 лв. – за държавната такса в исковото производство, 2) в полза на адв. С. К. – 397,71 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца в заповедното производство, както и сумата 779,18 лв. – за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца в исковото производство. Решението е потвърдено с решение от 16.05.2024 г. по гр. д. № 10126/2023 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, т.е. влязло е в сила от 16.05.2024 г. С въззивното решение на ищцата са присъдени и разноски в размер на 780 лв. – за въззивната инстанция.

С разпореждане от 9.12.2024 г. на съдебния изпълнител е възобновено изпълнителното производство.

С постановление от 9.12.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил частично изпълнителното производство – в частта по изпълнителния лист от 20.10.2021 г., издаден по частно гр. дело № 38664/2021 г. на СРС, 46 състав.

Според издаденото от съдебния изпълнител удостоверение с изх. № 324/22.01.2025 г. по изпълнителното дело е събрана сумата 11 428,19 лв., както следва: 1) 10 972,87 лв. – частично плащане на 9.02.2022 г. от наложен запор в „Юробанк България“ АД, и 2) 455,32 лв. – доплащане от 15.02.2022 г. от наложен запор в „Юробанк България“ АД.

С уведомление адв. С. К. е уведомила съдебния изпълнител, че по силата на договор за цесия е прехвърлила на взискателя Л. Ч. вземанията си за присъдени разноски с решенията по гр.д. № 34925/2022 г. на СРС и по гр.д. № 10126/2023 г. на СГС.

С разпределение от 27.01.2025 г. съдебният изпълнител на осн. чл. 460 ГПК е извършил разпределение на събраната сума от 11 428,19 лв., както следва:

1) за вземане на взискателя Л. Ч. към 16.05.2024 г. в размер на 6 479,84 лв., от които:

1.1) 4 791,78 лв. – главница;

1.2) 1 511,61 лв. – законна лихва от 19.08.2021 г. до 16.05.2024 г.;

1.3) 95,95 лв. – неолихвяеми суми по изпълнителния лист;

1.4) 80,50 лв. – авансово платени такси от взискателя: 20 лв. – за образуване на изп. дело, 3

5 лв. – за справка, 20 лв. – за ПДИ, 2,50 лв. – допълнителни разноски и 12 лв. – ДДС.

2) вземане на адв. С. К. в размер на 1 002,21 лв., от които:

2.1) 397,71 лв. – по изпълнителен лист от 27.08.2021 г., издаден по частно гр. дело № 48217/2021 г. на СРС;

2.2) 604,50 лв. – адвокатско възнаграждение в изп. производство по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, както и чл. 7, ал. 2 и чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения, изчислено върху вземане от 5 090,05 лв., със законната лихва от 18.01.2022 г.

3) вземане за такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 574,82 лв. с ДДС, от които:

3.1) 20 лв. – за справка и запор по т. 3 и т. 9;

3.2) 459,02 лв. – пропорционална такса по т. 26;

3.3) 95,80 лв. – ДДС.

4) вземане по изп. дело № 20257860400041 /наложен запор на 23.01.2025 г./ в размер на 2 925,47 лв.

5) сума в размер на 445,85 лв. се възстановява на С. П..

С молба от 24.02.2025 г. длъжникът е поискал изменение на разноските по изпълнителното дело – намаляване на определеното адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА и на таксата по т. 26.

Жалбата е подадена срока по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният първоинстанционен акт представлява „решение“, което следва от чл. 463, ал. 2 ГПК, макар неправилно да е наименован „определение“, което не води до неговата недопустимост.

Според т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г. на ВКС – ОСГТК при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, като единствено служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. По аргумент от същото при обжалване на първоинстанционно решение по чл. 463 ГПК въззивният съд е ограничен в същия обхват от оплакванията в жалбата, което следва и от чл. 269 ГПК.

Доводите на жалбоподателя срещу процесното разпределение, изтъкнати в жалбата до СГС, са: 1) относно начислената законна лихва – правилността на крайния момент на начисляване, 2) относно отредената сума за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. С. К. – нейната дължимост и размер, и 3) относно отредените на взискателя разноски за заплатени авансови такси. В жалбата до САС липсват оплаквания по последния пункт /относно авансовите такси/, поради което само първите два пункта лимитират и обхвата на въззивен контрол на САС. Извън този обхват е допълнително наведеното едва в жалбата до САС оплакване – за липсата на основание за включване в разпределението на отредената в полза на адв. К. сума в размер на 397,71 лв., представляваща присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА с влязлото в сила решение от 25.05.2023 г. по гр. д. № 34925/2022 г. на СРС, 63 състав, в производството по чл. 422 ГПК. Отделен е въпросът, че оплакването е неоснователно и по същество – сумата е присъдена именно в исковото производство по чл.