Разпореждане № 82511 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 82511 гр. София, 04.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110108801 по описа за 2023 година

СРС е сезиран с искова молба, с която са предявени: отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 73506/2021г. от СРС, 52- ри състав, съединен при условие на обективно съединяване /ако съдът уважи първия, посочен иск/, с осъдителен иск за връщане на недължимо, както се твърди, събрана сума по изпълнително дело, въз основа издадения изпълнителен лист. Ищецът твърди в исковата молба и уточнителна молба, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, като вземането по заповедта се оспорва от ищеца.

СРС съобрази следното.

Отрицателният установителен иск за същото вземане би бил допустим, ако същият е подаден в срока за възражение. Видно от приложеното заповедно производство, СРС, по гр.д.№ 73506/2021г. от СРС, 52- ри състав, е приел заповедта за връчена, на основание чл.47 ГПК, и е разпоредил издаване на изпълнителен лист по нея, с разпореждане от 16.6.2022г.

Възражение по чл.415 ГПК и по чл.423 ГПК, не е подадено пред заповедния съд.

Следователно, в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията по изпълнителния лист, производството е недопустимо – заповедта за изпълнение е влязла в сила, същата не е оспорена от длъжника по нея, нито с възражение по чл.415 ГПК, нито с възражение по чл.423 ГПК. Доводите в исковата молба, касаещи недължимост на вземането е следвало да бъдат разгледани в евентуално проведено исково производство по чл.422 ГПК. Поради изложеното, производството по този иск следва да се прекрати.

В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се 1 преклудират. В същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., ГК, Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.

С оглед изложеното, на длъжника следва да се дадат указания изрично да посочи дали подава възражение по чл.423 ГПК, предвид посоченото в молба вх.№ 185853/29.6.2023г.Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането, изрично да посочи дали подава възражение по чл.423 ГПК, по гр.д.№ 73506/2021г. от СРС.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2