Решение № 144 от 19.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. М.

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20211800500638 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 35 от 06.08.2018г., постановено по гражданско дело № 444/2016г. по описа на РС- гр. С., е отхвърлен искът на Р.М. и П.С. за осъждане на М.Б. да им предаде владението върху южната част от собствения им УПИ ХХ-977, кв. 71 по плана на град С., представляваща площ от около 20 кв.м.

С решение № 276/17.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 573 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, поправено с решение № 159/14.05.2020 г. е отменено решение № 35 от 06.08.2018г., постановено по гражданско дело № 444/2016г. по описа на РС- гр. С. и признато за установено по отношение на М. ИВ. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. „Т.В.“ № 2А, че Р. Б. М. с ЕГН ********** и ПЛ. М. СТ. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.В.“ № 4, са собственици на площ от 19 кв.м., представляваща част от собствения им УПИ ХХ-977 в кв. 71 по плана на град С., целия с граници: улица, УПИ І-971, УПИ ХІ-973, УПИ ХІІ-974, УПИ ХІХ978, очертана по контура с цифрови означения 1-2-3-14-13-12-11-10-1 1 на комбинираната скица към допълнителното заключение на в.л. П.

(л. 37 от делото), която, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от решението и М. ИВ. Б. е осъден да предаде владението върху тази площ от 19 кв.м., представляваща част от собствения им УПИ ХХ-977 в кв. 71 по плана на град С., целия с граници: улица, УПИ І-971, УПИ ХІ-973, УПИ ХІІ-974, УПИ ХІХ978, очертана по контура с цифрови означения 1-2-3-14-13-12-11-10-1 на комбинираната скица към допълнителното заключение на в.л. П.

(л. 37 от делото), която е приподписана от съдебния състав.

С решение № 29/10.09.2021 г., постановено по гр.д. № 4921 по описа за 2019 г. на ВКС е отменено въззивно Решение № 276 от 17.07.2019 г., поправено с решение № 159 от 14.05.2020 г., постановени по в.гр.д. № 573/2018 по описа на Софийски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, по което е образувано настоящото производство.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищците в първоинстанцонното производство срещу постановеното от РС-С. решение, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Считат, че районният съд не се е произнесъл точно, ясно и категорично по исковата им претенция. Поддържат, че мотивите са неясни, а са разгледани неотносими въпроси, касаещи напр. регулационния план от 1952г. Молят съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на районния съд за ново разглеждане. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите не се явяват. П редставляват се от адв. С., който представя писмени бележки. Считат, че има разлика между имотната и регулационна граница и линията на находящата се сега ограда. Молят за постановяване на решение по чл. 108 от ЗС за ревандикация на спорната площ.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемят М.Б. не се явява. Представлява се от адв. В., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 2 доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 9 от 05.09.1953 г., том I, дело 56, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността на И.Б. Б. върху 728 кв.м., представляващи УПИ XIII1092, кв. 23, с неуредени сметки по регулация.

С нотариален акт № 8 от 22.03.1958 г., том I, дело 69, издаден от районен съдия Петър Рангелов, се прехвърля собствеността на И.Б. Б. върху 154 кв.м., придаваеми към УПИ XIII-1092, кв. 23, от имот с пл.

№ 1264.

С нотариален акт № 155 от 21.11.1964 г., том I, дело 311, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността на И.Б. Б. върху 208 кв.м., придаваеми към УПИ XIII1092, кв. 23, от улица.

С нотариален акт № 85 от 13.05.1967 г., том I, дело 139, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността на И.Б. Б. върху 185 кв.м. от имот пл. № 1094 и 141 кв.м. от улица, придаваеми към УПИ XIX-1092, кв. 23.

С нотариален акт № 216 от 11.06.1968 г., том I, дело 295, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността на И.Б. Б. върху 82 кв.м. от имот планоснимачен номер 1091, придаваеми към УПИ XIX-1092, кв. 23.

С нотариален акт № 805 от 30.07.1975 г., том I, дело 1540, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността върху 737 кв.м., представляващи УПИ XIII-1092, кв. 23, на Б.И.Б. и М. ИВ. Б. /по ½ на всеки/.

С нотариален акт № 67 от 31.03.1988 г., том I, дело 176, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността върху ½ от 737 кв.м., представляваща имот пл. № 1725, кв. 71 на М. ИВ. Б..

С нотариален акт № 197 от 23.10.1969 г., том I, дело 438, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, се прехвърля собствеността върху 873 кв.м., представляващи УПИ XIV-1095, кв. 23 с неуредени сметки по регулация на М.М.Н..

С нотариален акт № 186 от 04.10.1969 г., том III, рег. № 1943, 3 дело 601, издаден от нотариус Кирил Божков, се прехвърля собствеността върху 873 кв.м., представляващи УПИ XX-977, кв. 71 на Р. Б. М. и ПЛ. М. СТ..

В производството пред въззивната инстанция е изслушана и приета съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. Д.Х.. Според заключението И.Б. Б. е придобил правото на собственост върху УПИ XIII-1092, кв. 23 по РП 1952 г. /с уредени регулационни сметки в периода 1953-1968 г./.М.М.Н. е придобил правото на собственост върху имот с планоснимачен номер 1095 от кв. 23 по РП 1952 г. /без представени данни за уредени сметки по регулация за УПИ XIV-1095/.

При съпоставка на РП 1952 г. и РП 1977 г. е установено, че контурът на УПИ XIII-1092, кв. 23 припокрива УПИ XIX – 978, северната част на УПИ XVIII – 978 и част от УПИ XX-977 от кв. 71. Несъответствия има по цялата източна и в средата на северната граница. УПИ XIV1095, кв. 23 е частично идентичен с УПИ XX-977 от кв. 71.

Констатираните несъвпадения са в северната, южната и източната граница. При съпоставка на РП 1977 г. и РП 1991 г. е установено, че изменението касае източните регулационни граници на УПИ XIX – 978 и УПИ XX-977 от кв. 71 и се състои в уеднаквяването им с кадастралните.

След изменението на регулационния план, одобрено със Заповед № 133 от 01.07.1991 г., западната и източната граница на УПИ XVIII – 978 от кв. 71 са напълно идентични с регулационните граници на УПИ XIII-1092, кв. 23 по РП 1952 г. Северната регулационна граница на УПИ XVIII – 978 от кв. 71 /южната регулационна граница на УПИ XX-977 от кв. 71/ по РП 1991 г. е отразена с чупка, за разлика от РП 1952 г., според който границата е права линия. Западната и източната граница на УПИ XX-977 от кв. 71 са напълно идентични с регулационните граници на УПИ XIV-1095, кв. 23 по РП 1952 г.

Вещото лице е извършило геодезическо заснемане на материализираната граница между двата УПИ, от което е установено, че оградата съвпада с регулационната линия по РП 1952 г.

/Приложение № 1 към експертизата/. По регулационния план, одобрен със Заповед № 6347 от 14.10.1952 г., за имот с пл. № 1092 е отреден само и единствено УПИ XIII, който е с графична площ в размер на 1247 кв.м., а парцел XIX в кв. 23 не съществува.

4

В кадастралната основа, служеща за изработване на РП 1977 г., процесният имот е отразен частично идентичен с УПИ XIII-1092, кв.

23 по РП 1952 г. Вещото лице не може да посочи категорично дали има грешка в кадастралния план от 1977 г., поради липса на документи за собственост, касаещи съседните УПИ.Уточнява, че в кадастралния план се нанасят границите на имотите, съобразно документите за собственост, а при липса на документи се отразяват съществуващите на място материализирани имотни граници.

От анализа на изготвения от вещото лице Д.Х. цифров модел, съвместяващ действащия регулационен план /РП 1991г./, кадастралната карта и извършеното геодезическо заснемане, вземайки предвид нотариален акт № 186 от 04.10.2001 г., том III, рег. № 1943, дело 601, е установена идентичност на регулационните, кадастрални и материализирани имотни граници, т.е. действащия регулационен план в участъка между УПИ XIX – 978 и УПИ XX-977 от кв. 71 е приложен.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи без правно основание.

Спорният въпрос между страните се свежда до това, дали съществуващата ограда между съседните имоти на страните в процеса е разположена върху реалната граница между УПИ ХХ-977, принадлежащ на ищците, и УПИ ХІХ-978, принадлежащ на ответника, респ. върху реалната граница между имотите с планоснимачни номера съответно 977 и 978, за които са били отредени тези УПИ.

Въззивният съд кредитира като компетентно, пълно и обективно приетото заключение на съдебно техническата експертиза, изготвено 5 от в.л. Д.Х..

Според заключението И.Б. Б. е придобил правото на собственост върху УПИ XIII-1092, кв. 23 по РП 1952 г. /с уредени регулационни сметки в периода 1953-1968 г./.М.М.Н. е придобил правото на собственост върху имот с планоснимачен номер 1095 от кв. 23 по РП 1952 г. /без представени данни за уредени сметки по регулация за УПИ XIV-1095/.

Вещото лице е извършило геодезическо заснемане на материализираната граница между двата УПИ, от което е установено, че оградата съвпада с регулационната линия по РП 1952 г.

/Приложение № 1 към експертизата/.

За да се установи дали кадастралният план, одобрен след първоначална регулация по ЗТСУ /отм./, отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993г. на ВС, ОСГК – тя ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години .

От заключението на вещото лице следва извод, че при първата регулация от 1952 г. регулационните граници съответстват на документите за собственост. Видно и от представените нотариални актове както следва: нотариален акт № 8 от 22.03.1958 г., том I, дело 69, издаден от районен съдия Петър Рангелов, нотариален акт № 155 от 21.11.1964 г., том I, дело 311, издаден от районен съдия при Сливнишки народен съд, нотариален акт № 85 от 13.05.1967 г., том I, дело 139, и нотариален акт № 216 от 11.06.1968 г., към имота на И.Б.

Б. се придават площи по регулация – т.е. настъпило е съвпадане на имотните с регулационни линии.

Със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред е приключил процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. В този случай планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план, съгласно 6 чл. 33, ал.3 във вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм/. При изработването на следващите планове от 1977 г. и 1991 г., тъй като регулацията е приложена е следвало парцелните граници да се приемат за имотни. С други думи границите на собствеността следва да бъдат отразени като имотни такива.