Присъда № 148 от 28.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 148 от 28.03.2023 г. по НОХД № 8926/2022 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС, НО обвинителен акт, с който е обвинила подсъдимия Б. С. М. в извършване на престъпление по чл.

316 вр. чл. 308, ал.1 от НК, а именно в това, че на 07.09.2017 г. в гр. С., в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация” – С., находяща се на адрес гр. С., ул. „Витиня“ № 1, съзнателно се ползвал пред В. Г. С. – служител в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С., от неистински официален документ – свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което е придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на Б. С. М., ЕГН **********, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност С решение № 53360/27.02.2020 г. по НОХД № 15046/2019 г. СРС, НО, 102 състав е признал подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение и като е счел, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Срещу решението е подаден въззивен протест от прокурор при СРП и с решение по ВНОХД № 540/2022 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В проведеното разпоредително заседание страните не са поискали приложение на някоя от диференцираните процедури и делото е разгледано по общия ред.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като му се наложи наказание в съответствие с чл. 36 от НК.

Упълномощеният защитник на подсъдимия М. – адв. М. намира, че деянието, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение е на първо място несъставомерно, а на следващо – недоказано. Намира, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 308 от НК изисква да е налице цел да се ползва документът, а като е посочено, че същият е бил ползван тази формулировка не отговоря на посочената правна квалификация. Поддържа, че свидетелката С. не е изпълнила задълженията си да регистрира представените й документи, а от друга страна- не се доказва, че същата е длъжностно лице с правомощия да представлява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Защитникът намира, че ако неистинско свидетелство за съдимост е било представено пред лице, което няма право да представлява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, то тогава деянието е несъставомерно. Според адв. М. съдебната реабилитация на подсъдимия, постановена след деянието, но преди произнасяне на присъда по настоящото дело представлява по-благоприятен закон, поради което следва да се приложи чл. 78а от НК и същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Алтернативно моли за определяне на наказанието при наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства с оглед изминалия период от време от датата на деянието.

1

Подсъдимият Б. С. М. не дава обяснения по случая.

В правото си на лична защита се солидаризира със становището на защитника си.

В последната си дума заявява, че през последните 9 години е успял да изгради живота си наново, да е полезен за себе си и близките си. Моли да му бъде даден шанс да продължи по същия път.

Съдът, като анализира събраните в хода на съдебното следствие доказателствата и доказателствени средства, като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. С. М. е роден на 24.09.1967 г. в гр. С., ЕГН ***********, българин, български гражданин. Същият е с основно образование, работи като таксиметров шофьор, с постоянен адрес гр. С., ж.к.

„*********** 1“, бл. 97, вх. Г, ет. 8, ап. 91 и понастоящем живущ на адрес гр.

С., кв. „Б.“, бл. 10, вх. В, ет. 1, ап. 43.

Към 07.09.2017 г. подсъдимият Б. С. М. бил осъждан както следва: С присъда от 29.05.1992 г., влязла в законна сила на 12.06.1992 г. по НОХД № 482/1991 г. по описа на РС – С. подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 150 вр. чл. 20, ал.2 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Със същата присъда М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал.1 т.2 вр. чл. 20, ал.2 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, като на основание чл. 2 3 от НК му било наложено едно общо най-тежко наказание за срок от 7 години, търпимо при първоначален строг режим.

С присъда от 01.07.2002 г., постановена по НОХД № 1301/2001 г. по описа на СГС, изменена с решение на САС по ВНОХД № 945/2002 г., влязла в законна сила на 22.03.2002 г. подсъдимият М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1 т.6 пр. 3 и т. 11 пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години.

На неустановена дата и място подсъдимият Б. С. М. се снабдил с неистински официален документ – свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на Б. С. М., ЕГН **********, в което било отразено, че М. е неосъждан.

На 07.09.2017 г. свидетелката В. Г. С. – служител в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. С., била на работното си място в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. С., находяща се в град С., на ул. „Витиня” № 1, и изпълнявала служебните си задължения, включващи работа с граждани, обработка на преписки и документи.

На същата дата 07.09.2017 г., на мястото, където изпълнявала служебните си задължения свидетелката С. се явил подсъдимият М., който подал саморъчно попълнено и подписано заявление, ведно с необходимия набор от документи за допускане до изпит за преиздаване на удостоверение за професионална компетентност за водач на лек таксиметров автомобил.

Сред документите, които подсъдимият М. подал бил оригиналът на свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на името на 2 подсъдимия Б. С. М., ЕГН ********** по установения ред и форма и в който било отразено, че подсъдимият е неосъждан. Подсъдимият М. съзнавал, че посоченото свидетелство за съдимост е неистинско, но въпреки това представил комплекта с документи на свидетелката С.. Последната прегледала всички документи, като направило впечатление, че представеното от М. свидетелство за съдимост било с изписан на различни шрифтове текст, който на места бил размазан, както и че посоченият в документа регистрационен номер бил сравнително голям предвид, че същият бил издаден през м. август 2017 г. Също така тя забелязала, че печатът върху свидетелството за съдимост бил с по-различен цвят мастило и бил леко размазан. Така констатираните видими нередности в документа усъмнили свидетелката С. относно неговата истинност, поради което тя дала на подсъдимия дата за явяване на изпит, но не завела деловодно подадения от М. комплект документи, като сезирала полицейските органи от 05 РУ- СДВР, на които с протокол за доброволно предаване на същата дата предала представеното й от подсъдимия инкриминираното свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г.

След отправено запитване до Бюро „Съдимост“ в Софийски районен съд било установено, че свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г. било издадено на друго лице, а именно на Р. А.а *********.ова, ЕГН **********.

Било образувано досъдебно производство и Б. С. М. бил привлечен в качеството на обвиняем и на 19.09.2019 г. срещу него бил внесен обвинителен акт.

Междувременно с определение № 432/03.08.2018 г., постановено по ВНЧД № 893/2018 г. по описа на САС, НО, 4 въззивен състав, влязло в законна сила на същата дата била допусната съдебна реабилитация по отношение на подсъдимия Б. С. М. за осъжданията му по НОХД № 482/1991 г. по описа на РС – С. и НОХД № 1301/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите В. Г. С. и Т. А. А. /вкл. приобщените по реда на чл. 281 от НПК/, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия, бюлетини, определение № 432/03.08.2018 г. по ВНЧД № 893/2018 г. по описа на САС, НО, 4 въззивен състав, справка от ГД „Изпълнение на наказанията“, заявление от Б. М. за допускане до изпит за придобИ.е на професионална компетентност за водач на лек таксиметров автомобил, копие на СУМПС на подсъдимия и контролен талон, удостоверение № 5497/01.09.2017 г., издадено от ОПП- СДВР, копие на удостоверение за психологическа годност, квитанция за платена такса, заповед за задържане на лице, писмо на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - С., писмо от директора на РД „Автомобилна администрация“ – С., заключенията на комплексна графическа и техническа експертиза /л. 36-37 от ДП/, съдебнографическа експертиза /л. 75-77 от ДП/, вещественото доказателство свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че на инкриминираната дата 07.09.2017 г.

3 именно подсъдимият е представил пред свидетелката С. свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на негово име и в което било посочено, че подсъдимият е неосъждан. В съдебно заседание свидетелката подробно изясни процедурата, която се прилагала при подаване на документи за явяване на изпит за придобИ.е на професионална компетентност, като е категорична, че докато е работила в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. С. никога не е се е явявал пълномощник, а винаги лицето, което е искало да бъде допуснато до изпит е подавало документите си лично. По отношение конкретното лице Б. С. М. и подадените от него документи свидетелката декларира липса на детайлен спомен, което е естествено и лесно обяснимо, предвид изминалия значителен период от време от датата на представяне на документа от страна на подсъдимия – 07.09.2017 г. и датата на депозиране не показания на свидетелката пред съда- 21.02.2023 г. Посочената липса на спомен беше преодоляна чрез прочитане показанията на свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство. От тях се установява, че на процесната дата именно подсъдимият М. се е явил в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. С. на ул.

„Вития“ № 1 пред свидетелката С., която работела като главен специалист и представил пред нея заявление за допускане до изпит и свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на негово име. В показанията си свидетелката подробно посочва причините, поради които у нея е възникнало съмнение относно истинността на цитираното свидетелство за съдимост – текстът в него бил изписан с различни шрифтове, на места бил размазан, както и че посоченият в документа регистрационен номер бил сравнително голям предвид, че същият бил издаден през месец август 2017 г., а отделно от това и печатът върху свидетелството за съдимост бил с по-различен цвят мастило и бил леко размазан. В разпита си пред органа на ДП свидетелката посочва, че приела документите, дала на заявителя датата за явяване на изпит и се свързала със служители на 05 РУ-СДВР. Показанията на свидетелката намират подкрепа в писмените доказателства по делото- видно от протокола за доброволно предаване още на същата дата 07.09.2017 г. свидетелката е предала представеното й от М. свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г. на полицейски служител, самото заявление за допускане до изпит е датирано 07.09.2017 г., като е посочено, че същото е от Б. С. М., ЕГН **********. Посоченото заявление в оригинал е било обект на експертно изследване, като видно от заключението на съдебно-графическата експертиза /л. 75-77 от ДП/, ръкописните текстове в изследваното заявление до началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - С. от 07.09.2017 г. са изписани от подсъдимия Б. С. М., а подписът в графа „Подпис“ в заявлението е положен от подсъдимия Б. С. М.. В самата вносна бележка от касата на РД „Автомобилна администрация“ е посочена дата на внасяне на таксата за явяване на изпит за водач на таксиметров автомобил 07.09.2017 г., вносител Б. М., ЕГН **********. Видно от материалите по делото към заявлението са били представени и посочените в него документи копие от СУМПС от категория С валидно до 21.08.2019 г., издадено на подсъдимия, удостоверение за наложени на М. административно наказания и документ за платена такса. Всички тези документи са били необходими за допускане на кандидата до изпит, видно от представеното писмо на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С.. Всичко това, 4 преценено в съвкупност със заявеното от свидетелката С., че при нея никога не се е явявал пълномощник, който да представя заявление за допускане до изпит и че лично е дала на М. да попълни бланка на заявление /вж. приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелката от 03.11.2018 г., л. 68-69 от ДП/ води съда до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата 07.09.2017 г. именно подсъдимият Б. С. М. лично се е явил пред свидетелката С. и е подал заявление за допускане до изпит, като към него е приложил и свидетелство за съдимост с рег. № 103535/30.08.2017 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Софийски районен съд на негово име. Неоснователно е възражението на адв. М., че не е доказано дали към процесната дата свидетелката С. е била служител на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. С. и дали е имала право да представлява областния отдел, респ. да приема заявления. Видно от постъпилото по делото писмо /л.44 от ДП/ от началника на ОО „Автомобилна администрация“ до 07.03.2018 г. документи за придобИ.е на удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил са се приемали именно от главен специалист В. С., като в самото писмо е посочено,че подаденото от подсъдимия М. заявление за допускане до изпит на 07.09.2017 г. е било прието от свидетелката С., но не е заведено в деловодната система на Областен отдел „Автомобилна администрация“. Обяснение на посочения факт дава самата свидетелка С. в показанията си, дадени в хода на ДП /л.68-69 от ДП/ и приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 от НПК, в които заявява, че не е завела в деловодната система документите на подсъдимия, тъй като се усъмнила в истинността на представеното от него свидетелство за съдимост. Тук е мястото да се посочи, че е ирелевантно дали свидетелката С. е изпълнила или не задълженията си по служба свързани с регистриране на подадените от подсъдимия документи – същественото е /и което е всъщност е предметът на доказване по делото/ дали на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият съзнателно си е служил пред свидетелката С. с неистински официален документ.