Решение № 2422 от 12.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2422 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100511785 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №20117761/17.05.2021 г., постановено по гр. д. №16919/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, е признато за установено по предявения от П.Н. срещу Д.И. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК , че ищцата е собственик въз основа на преобразуване на лично имущество на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525“, с рег. №****, номер на рама WBANX91070CU43939, цвят – сив. Със същото решение е отхвърлен искът за допускане на съдебна делба на описания лек автомобил при равни квоти между страните.

Срещу решението на СРС, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК и в частта относно отхвърления иск за делба, е подадена въззивна жалба от ищеца по иска за делба – Д.И.. В същата са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел да цени единствено показанията на свидетелката Н. – майка на ищцата по насрещния иск, които били противоречиви. Твърди се, че не било установено изтеглените от сметка на свидетелката Н. средства да са вложени за закупуването на процесния автомобил, като не било доказано родителите на ищцата да са имали налични парични средства, които да й дарят. Оспорва се, че от 1 показанията на Н. следвал извод, че средствата за закупуването на автомобила били дадени в заем, а не като дарение, поради което нямало трансформация. Сочи се, че съгласно показанията на Н. автомобилът се ползвал от двамата – П. и Д., като данъкът следвало да се плаща от двамата.

Излага се, че средствата дори и да били предоставени от родителите на ищцата били дадени за семейството, а не само на дъщеря им. Твърди се, че родителите на двамата бивши съпрузи П. и Д. им помагали с парични средства, но не бил доказан техният размер, както и времевият период, в който са получавани, не било доказано, че средствата са давани само на единия съпруг. Сочи се, че съдът не е взел предвид заинтересуваността на свидетелката Н.. Излага се, че неправилно в решението не са ценени показанията на свидетеля А.. По тези съображения счита, че предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК е неоснователен и следва да се отхвърли, а обусловения от него конститутивен иск да се уважи и да се допусне делба на процесния автомобил при равни квоти между страните.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата П.Н., с който същата се оспорва като неоснователна.

Навежда съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да се потвърди. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че е налице преобразуване на лично имущество при придобиването на процесния автомобил. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Тъй като от изхода на предявения насрещен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК зависи дали и при какви квоти ще бъде допусната делбата на лекия автомобил, то въззивният състав намира, че най-напред следва да се произнесе по въззивната жалба, депозирана срещу постановеното първоинстанционно решение, в частта, с което е уважен така предявения иск.

Ищцата Н. основава иска си на твърдението за преобразуване на лично имущество при придобиването на следния лек автомобил: марка „БМВ“, модел „525“, с рег. №****, номер на рама WBANX91070CU43939, цвят – сив .

Сочи, че при закупуването на имота е вложила изцяло лични средства в размер на 21000 лв. Твърди, че тези лични средства били получени като дарение от родителите й. Сумите от 3500 евро и от 500 лева изтеглила от сметки на ЕТ „СКН – С. Н.“, а остатъкът от 13500 лв. получила на ръка в брой от родителите си.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия с възражението, че е закупил процесния автомобил със средства, получени от продажбата на друг негов автомобил. Твърди, че е бил лишен от ползването на процесната вещ, 2 поради което претендира обезщетение считано от 23.02.2018 г.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, като е признал за установено, че П.Н. е единствен собственик на процесния автомобил. Този извод е мотивиран с представените по делото писмени и гласни доказателствени средства, установяващи придобивния способ – покупко-продажба със средства, предоставени като дарение. Съдът е изложил съображения, че получената като дарение сума е вложена изцяло при закупуването на процесния автомобил, придобит от страните по делото в условията на съпружеска имуществена общност. Съобразил е, че при закупуването на този автомобил П.Н. е вложила лични средства, получени от родителите. По тези съображения съдът е отхвърлил иска за допускане извършването на делба на процесната вещ.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

По съществото на спора, с оглед доводите във въззивната жалба, процесуалното поведение на ответника по жалбата и приложимите към спора императивни норми на материалния закон въззивният съд намира следното:

Съгласно представения препис от договор за покупко-продажба на МПС от 12.10.2015 г. П.Н. е закупила лек автомобил марка „БМВ“, модел „525“, с рег. №****, номер на рама WBANX91070CU43939, цвят – сив, срещу цената от 5000 лв., платена на продавача изцяло и в брой от купувача преди подписването на договора.

По делото не е спорно, а и това се установява от приетите писмени доказателства, че страните са сключили на 05.02.2011 г. граждански брак, който е бил прекратен с влязло в законна сила решение, постановено на 14.02.2018 г. по гр. д. № 28437/2017 г. по описа на СРС, ГО, 80 състав.

От представена банкова референция се установява, че на 12.10.2015г. ищцата като пълномощник на ЕТ „СКН-С. Н.“ е изтеглила от сметки на ЕТ сумите от 3500 евро и 501 лева.

От заключението по приетата САТЕ, което настоящият състав кредидира като компетентно изготвено, се установява, че средната пазарна стойност на процесното МПС, определена към датата на предявяване на иска – 13.03.2018 г., е 19297 лв.

От представено Удостоверение № 21-00061617/13.03.2019 г., издадено от НОИ, ТП-София, се установява, че ищцата е получила осигурителни плащания в периода 10.04.2011 г. – 19.05.2013 г. в размер на 11492,32 лв. От писмо от НОИ, ТП-София, се установява, че през периода 2008 г. – 2018 т. ищцата е социално осигурявана. Установява се и осигурителният й доход.

От заключението по ССчЕ, изслушана в първоинстанционното производство, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че в периода 01.01.2008 г. – 31.03.2018 г. ответникът е получил доход от трудово възнаграждение в размер на 39603,81 лв., а 3 ищцата – 48972,41 лв.

От заключението по ССчЕ, изслушана в първоинстанционното производство, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че дружеството „Д.Т.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Д.И., през 2011 г. е реализирало 20000 лв. загуба и натрупана непокрита загуба – 54000 лв., през 2012 г. - 21000 лв. загуба и натрупана непокрита загуба – 74000 лв., през 2013 г. - 0 лв. загуба и натрупана непокрита загуба – 95000 лв., през 2014 г. - 1000 лв. печалба и натрупана непокрита загуба – 7000 лв. при отчетена текуща печалба от основна дейност през 2013 г. – 89000 лв., през 2015 г. – 400 лв. загуба и натрупана непокрита загуба – 6000 лв. В заключението е посочено, че през целия изследван период размерът на паричните средства е малък.

Дружеството има дългосрочни задължения по заеми и е с ниска ликвидност.

Поради реализирани загуби дивиденти не са раздавани.

В производството пред СРС са разпитани двама свидетели за установяване на фактите във връзка с придобиването на процесния автомобил – М. А. и С. Н.. Свидетелят А., посочен от ответника, е приятел на Д.И., кум на бившите съпрузи-съделители, бивш служител е в дружеството на И. и настоящ служител в дружество на брата на ответника. Свидетелката Н. е майка на ищцата. Показанията на свидетелите са допустими, но следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК.

Свидетелят А. излага, че ответникът закупил процесния автомобил, като за заплащането на цената продал собствен автомобил за 13500 лв. и взел назаем от А. сумата от 4000 лв. Цената на автомобила била 21500 лв. Излага, че ответникът му върнал заетите 4000 лв. на вноски. Твърди, че не е присъствал на продажбата на стария автомобил и покупката на новия, но видял сумата от 13500 лв. в брой, като ответникът му обяснил, че ги получил като цена по продажбата. Сочи, че делбеният автомобил е закупен от „Кар аутлет“ през 2014 г., като отбелязва, че не помни добре годината.

Свидетелства, че процесният автомобил бил ползван като семеен, но го управлявала основно ищцата.

Свидетелката Н. излага, че процесният автомобил бил закупен на 12.10.2015 г. Ищцата го харесала по обява в интернет и споделила за него на вечеря, на която присъствала свидетелката и ответникът, който заявил че няма интерес към закупуването на този автомобил. След това ищцата, свидетелката, сестрата на ищцата и съпругът на свидетелката посетили автокъщата, която продавала автомобила, и го огледали. Д.И. не присъствал при огледа. На сделката присъствали отново свидетелката, съпругът й, П. и другата й дъщеря, както и внукът й. Излага, че действителната уговорена и заплатена цена била 21000 лв., докато в договора била посочена цена от 5000 лв., като свидетелката лично възприела предаването на продажната цена на продавача. Подробно описва, че сумите от 3000 евро и 500 лева били изтеглени от сметки на свидетелката, а остатъкът бил осигурен от намиращи се в семейната каса на свидетелката и съпруга й налични средства. Сочи, че имат семейно дружество с годишен оборот от 370000 лв. и годишна печалба от не по-малко от 30000 лв., като ползвала кредити за осигуряване на 4 оборотни средства, но винаги имала налични в касата около 30-35000 лв.

Свидетелства, че сумата за закупуването на автомобила била дадена лично на дъщеря й, а не за семейството, като имали уговорка да ги върне ако може, но това не било задължително и в действителност даването на сумата останало безвъзмездно, т.к. не била възстановена на свидетелката. Твърди, че и двамата съделители ползвали веща, но основно ищцата. Излага, че пред нея ответникът заявявал на ищцата, че процесният автомобил е неин и той не се интересувал от него.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелката Н. за фактите относно придобиването на процесния автомобил, тъй като макар и да е майка на ищцата, поради което показанията следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, свидетелката излага безпротиворечиви показания, които пълно описват всички елементи от фактическата обстановка на сделката за закупуването на веща, осигуряването на средствата за плащането на цената и отношенията по повод на автомобила. В допълнение, показанията й се подкрепят и от други доказателства – изтеглянето на суми от нейни сметки съвпада с описаното заплащане на цената за придобиване на автомобила. Действително, свидетелката споменава, че е имало уговорка средствата да бъдат върнати при възможност от ищцата на родителите й, но това твърдение не доказва, че парите са предадени в заем. Доколкото уговорката е била за незадължително връщане, което не е и действително настъпило, а и преди сделката свидетелката и съпруга й са обещали да подпомогнат финансово дъщеря си при покупката на автомобил, то следва да се приеме, че е нямало формирана воля за сключване на договор за заем, а на такъв за дарение. Изявлението на свидетелката отразява традиционно отношение между членовете на най-тесния семеен кръг, които поемат задължение за подкрепа при нужда и възможност без да формират воля за изграждане на отношения като между заемодател и заемополучател.