Определение № 2734 от 21.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2734 гр. Варна, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20223100501313 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, вр. чл. 32а от ПрВп.

Образувано е по частна жалба, подадена от частен съдебен изпълнител Ивета – Луис Контрарес ФЕ. с рег. № 894 с район на действие района на ОС-Варна, срещу определение за отказ № 160/07.06.2022 год. на съдията по вписванията при СлВп – Варна, постановен по заявление с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че постановеният отказ по заявлението на ЧСИ Ивета – Луис ФЕ. по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна е незаконосъобразен като се настоява за отмяната му.

Твърди се, че по изп. дело № 1291/2017 год. по описа на ЧСИ И. ФЕ. е наложен запор върху вземания на длъжника по изп. дело „Специализирана болница за активно лечение на детски болести д-р Лисичков“ ЕООД, към трети лица, които вземания са обезпечени с договорни ипотеки. По искане на ЧСИ ФЕ. запорът е вписан в СлВп-Варна съобразно изискванията на чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1, б. „г“ от ПрВп, като за вписването на запора върху обезпеченото с ипотека вземане е събрана държавна такса в размер на 165 лева. Със заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна, ЧСИ ФЕ. е поискала заличаване на запора (вписването на постановлението за заличаване на вписания запор върху вземане, обезпечено с ипотека), като е внесена такса за заличаването в размер на половината от събраната такса за вписването му – чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ. Твърди се в жалбата, че неправилно съдията по вписванията от СлВп-Варна е приел, че дължимата такса за заличаването на запора върху обезпеченото с ипотека вземане е в размер на 676 лева, изчислена съобразно нормите за заличаването на самата ипотека, поради което и постановеният отказ за заличаване на запора е незаконосъобразен.

Отправено е искане за отмяна на определението за отказ № 160/07.06.2022 год. на съдията по вписванията при СлВп – Варна, постановен по заявление с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

1

Със заявление с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна ЧСИ И. ФЕ. е поискала да бъде заличен запора (да бъде вписано постановлението и́ от 06.04.2021 за заличаването на запора) върху вземанията на длъжника по изпълнението по изп. дело № 1291/2017 год. по описа на ЧСИ И. ФЕ. - „Специализирана болница за активно лечение на детски болести д-р Лисичков“ ЕООД, към трети лица, които вземания са обезпечени с две договорни ипотеки и върху които вземания е бил вписан запор с вх. рег. № 28269/17.10.2021 год., акт № 229, том ХХІ, дв. вх. рег. № 28140/18.10.2017 год. по описа на СлВп-Варна, съобразно съдържащите се в преписката по частната жалба доказателства. От същите е видно, че вземането на длъжника по изпълнението към трети лица, обезпечено с две договорни ипотеки, върху което вземане е вписан в СлВп - Варна и наложеният от ЧСИ запор, е в размер на 54 200, 44 евро и 112 лева, или в общ размер на 106 118, 25 лева. За вписването на запора върху обезпеченото с двете ипотеки вземане в общ размер на 106 118, 25 лева, е събрана д. т. в размер на 165 лева (при действително дължима д. т. в размер на 106, 12 лева, съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ).

Към заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна, подадено от ЧСИ И. ФЕ. за заличаването на вписания запор върху обезпеченото с двете ипотеки вземане (за вписване на постановлението и́ от 06.04.2021 за заличаването на вписания запор върху обезпеченото с двете ипотеки вземане) са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 82, 50 лева – половината от събраната д. т. за вписването на запора.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията при СлВп-Варна е приел, че налагането на запор върху обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване съгласно чл. 17, б. „г“ от ПрВп, но в същия нормативен липсва разпоредба, която да предвижда отбелязване на заличаване на същото. Прието е, че разпоредбата на чл. 2 от ПрВп е императивна и сочи, че отбелязване и заличаване се извършва само в изрично предвидените случаи в законите. Т. е., от изложените мотиви следва, че съдията по вписванията е приел, че в ПрВп не е предвидено заличаване, респ. отбелязване на заличаването, на вписан запор върху обезпечено с ипотека вземане.

Приел е още, че в случай, че е допустимо заличаване, респ. отбелязване на заличаването на вписан запор върху обезпечено с ипотека вземане, то това следвало да се извърши по вписаната ипотека, която обезпечавала вземането, при което и е приложим редът за заличаването на ипотеката, вкл. и относно размера на държавната такса за заличаването на ипотеката, която в конкретния случай е половината от събраната държавна такса за вписване на всяка от двете ипотеки, а именно: 676, 23 лева, а доказателства за внасяне на посочената сума не са представени със заявлението.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 171 ЗЗД прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

Съгласно чл. 17, ал. 1, б. „г“ от ПрВп вписването на налагането на запор върху вземане, обезпечено с ипотека, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването.

Съгласно чл. 17, ал. 3 от ПрВп вписването на актовете по ал. 1 на чл. 17 се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2, а чл. 17, ал. 4 ПрВп предвижда, че след извършване на отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва вида на акта по ал. 1 и времето, когато е извършено отбелязването, и се подписва.

Чл. 12, ал. 2 ПрВп, към който препраща чл. 17, ал. 3 от същия правилник, урежда правилата за вписването на искови молби и на постановените по тях решения (чл. 11 от ПрВп), а чл. 13 урежда правилата за заличаването на вписването на вписани по предходния 2 член (т. е., по чл. 12 ПрВп) актове и документи, между които актове е и вписаният запор върху обезпечено с ипотека вземане, предвид препращането на чл. 17, ал. 3 ПрВп.

От анализа на горните разпоредби следва, че ПрВп предвижда и урежда и правилата за заличаване на вписаните по чл. 17, ал. 1 ПрВп актове /документи/, между които е и вписан в СлВп запор върху обезпечено с ипотека вземане.

При това положение изводите на съдията по вписванията, че ПрВп не предвижда заличаване на вписан запор върху обезпечено с ипотека вземане, не почиват на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лева. Според чл. 3, ал. 1 за извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване. Според ал. 2 когато искането за отбелязване, заличаване и подновяване на вписване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотека, или само за някои от имотите, се събира половината от таксата по чл. 2, изчислена върху сумата, за която се иска отбелязване, заличаване или подновяване, а ако такава не е посочена в искането – върху сумата, за която е направено първоначалното вписване.

В случая обезпеченото с двете ипотеки вземане, върху което през 2017 год. е вписан запора, е в размер на 106 118, 25 лева, съответно и дължимата държавна такса за вписването му е 106, 12 лева, съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ. Дължимата държавна такса за заличаването на вписването на запора върху обезпеченото с двете ипотеки вземане, е половината от таксата за вписването на запора върху това вземане, а именно 53, 06 лева. В случая към заявлението до СлВп – Варна са представени доказателства за внесена сума за държавна такса в по-голям размер от установения в цитираната тарифа.

По тези съображения съдът намира, че определението за отказ № 160/07.06.2022 год. на съдията по вписванията при СлВп – Варна, постановен по заявление с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна е незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено и преписката да се върне на Съдията по вписванията при СлВп – Варна с указания за предприемане на следващите се действия съгласно ПрВп по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 160/07.06.2022 год. на съдията по вписванията при СлВп – Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна;

ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна за предприемане на следващите се действия по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна, съобразно горните указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3