Решение № 476 от 06.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №

20254110100835 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове за неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 от КТ, иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ; обезщетение за забава и насрещен иск за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е работил за периода 06.10.2023г. до 30.01.2024г. по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “***”, на минимална работна заплата. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено едностранно от работника, поради неплащане на работната заплата за м.ноември и декември 2024г, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 30.01.2025г. Сочи се, че след получаване на заявлението за прекратяване на трудовия договор, работодателят издава заповед за дисциплинарно уволнение по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, при вече прекратен трудов договор. Излагат се твърдения, че работодателят не е изплатил на ищеца сумата 1374лв., представляваща трудови възнаграждения за м.ноември и м. декември 2024г., сумата 1227,5лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 25 дни, сумата 44,43лв.- лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми за трудови възнаграждения, обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и мораторни лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата 1 претенция е оспорена като неоснователна. Ответникът заявява, че не е получавал заявление от ищеца за напускане на работа, с дата 23.12.2024г. Ответникът заявява ,че ищецът е получил трудовите си възнаграждения за м.ноември и м.декември, като парите му били предадени на обекта от И.Х.И., срещу разписка. Плащането по този начин се извършвало и за трудовите възнаграждения за предходните месеци, поради това, че ищецът не е представил банкова сметка, по която да получава заплатата си. По отношение обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ ответникът не отрича, че следва да бъде заплатено на ищеца.

В срока за отговор ответникът предявява насрещна искова молба, в която сочи,че трудовото му правоотношение с ищеца е прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение от 24.01.2025г., която според ищеца по насрещния иск е влязла в сила, тъй като не е оспорена в срок. Ищецът по насрещния иск отправя искане за осъждане на ответника по насрещния иск да му заплати сумата 933лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който ответникът по насрещния иск е оспорил насрещната искова претенция. Заявява, че заповед за дисциплинарно уволнение не му е връчвана, а получаване на писмено изявление за прекратяване след 29.01.2025г. ще бъде при прекратено ТПО. Счита, че не е осъществен състава на чл.221 ал.2 от КТ, поради което ищецът по насрещния иск не може да претендира обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Р. И. Г. е работил по трудово правоотношение при ответника „Екопроект Био“ЕООД, считано от 06.10.2023г., на длъжност „***“, при трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

Поради неплащане на работната заплата за м.ноември 2024г. и за девет отработени дни през м.декември 2024г., със заявление по чл.327 ал.1 т.2 от КТ от 23.12.2024г. ищецът прекратява трудовото си правоотношение.

Работодателят издава заповед №***, с която прекратява трудовото правоотношение с ищеца на основание „дисциплинарно уволнение“.

По делото е представен заверен препис от преписка пред Инспекция по труда относно сигнал подаден от ищеца от 06.02.2025г.

По делото са приети като доказателства документи, съдържащи се в трудовото досие на ищеца.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е представило два варианта относно размера на дължимите на ищеца суми за трудово възнаграждение. Първият вариант вещото лице е дало заключение в хипотезата, когато ищецът е отработил всички работни дни през месец ноември 2024г и декември 2024г, като в 2 тази хипотеза за м.ноември 2024 брутното трудово възнаграждение е в размер на 933 лв. при отработени 21 работни дни, а нетното е 723,99лв. За месец декември 2024г. е определено брутно трудово възнаграждение в размер на 441,95 лв.за отработени 9 работни дни, а в нетен размер е 324,94лв. В този вариант обезщетението по чл.224 ал1 от КТ за 22 работни дни възлиза на 1080,32лв. в брутен размер. Във вариант 2, вещото лице е дало изчисления в хипотезата, ако ищецът е ползвал неплатен отпуск, като в този случай за м. ноември 2024г. брутно трудово възнаграждение е в размер на 444,29лв. за отработени 10 работни дни, а за месец декември 2024г. -брутно трудово възнаграждение за отработени 9 работни дни е в размер на 441,95лв. Вещото лице е дало изчисление и относно лихвата за забава.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Ф.Ф. и Ц.Б.И.. Свидетелят Ф. заяви, че работил заедно с ищеца на строителен обект, на който обект свидетелят бил технически ръководител на строежа. Свидетелят каза, че ежедневен инструктаж по безопасност е правен всеки ден, като работниците се подписвали върху Книгата за инструктаж. Ноември месец 2024г. работили целия месец, а през декември 2024г.не са работили целия месец. Ноември и декември 2024г. ищецът бил на обекта по осем часа. Свидетелят И. разпитан каза, че с ищеца са бивши колеги в ответното дружество. В с.*** работели заедно на обект ноември месец 2024г., като всеки ден били на работа, а декември 2024г. една седмица не работели, защото трябвало да бъде направен изкоп на строежа. След като не им платили заплатите решили да напуснат и януари месец 2025г. подали заявления за прекратяване на трудовото правоотношение. Впоследствие разбрали, че всеки месеца, заедно с ведомостите за заплати, са подписвали молби за неплатен отпуск.

Свидетелят каза ,че той и колегите му не са ползвали неплатен отпуск.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по същество същият е основателен.

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови възнаграждения ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника „Екопроект Био“ЕООД на длъжност „***“.

В настоящото производство се установи, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения за периода, за който претендира трудово възнаграждение. От събраните гласни доказателства се установи, че работниците в т.ч ищецът са работели на строителния обект през целия месец ноември 2024г., а през декември 2024г една седмица не са работили. По делото не се установи по безспорен начин ищецът да е ползвал неплатен отпуск през процесните месеци. В отговора на исковата молба няма наведени такива твърдения, а наличието на молби за неплатен отпуск в трудовото досие не доказва само по себе си ползването му, предвид на това, че свидетеля И. заяви, че неплатен отпуск не са ползвали работниците, а през месец ноември 2024г са работили всички работни дни.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по 3 делото доказателства се установи, че за периода м. ноември 2024г. и м декември 2024г. ищецът не е получил полагащите му се трудови възнаграждения за всеки месеците в този период.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че размерът на трудовите възнаграждения за процесните месеци ноември и декември 2024г възлиза на сумата 933 лв. в брутен размер при отработени 21 работни дни за декември 2024г и сумата 441,95 лв. брутен размер за отработени 9 работни дни за м.декември 2024г. или общо на сумата 1374,95лв. Съдът счита ,че следва да вземе предвид направените от вещото лице изчисления в първи вариант по заключението, тъй като не се установи ищецът да е ползвал неплатен отпуск през процесните месеци.

С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждения, предмет на настоящото производство. В хода на делото се установи, че работодателят не е заплатил на работника претендираните трудови възнаграждения за процесните месеци.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за процесните месеци м. ноември 2024г и м.декември 2024г в общ брутен размер 1374лв., които в евро са 702,52 евро е основателен и доказан в пълния претендиран размер.

Основателна е и исковата претенция за лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение, която за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, възлиза на 22,96лв. за обезщетение за забава върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2024г и 5,68лв. върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за м.декември 2024г.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за трудови възнаграждения следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /04.03.2025г./ до окончателното изплащане.

По иска по чл.224 ал.1 от КТ

Предявения иск е допустим, а разгледан по същество искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е частично основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като в ал.2 е посочено, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ 4 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимото на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за двадесет и два работни дни възлиза на 1080,32лв. с ДДС в брутен размер, като вещото лице е посочило, че съгласно справка за ползван платен годишен отпуск ищецът е ползвал три дни платен отпуск през октомври 2024г. От страна на работодателя не са ангажирани доказателства за плащане на посочената сума за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Исковата претенция за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е основателна и доказана в брутен размер на 1080,32лв. за 22 работни дни , които в евро са 552,36 евро, а за разликата над 1080,32 лв. до пълния претендиран размер от 1227,50лв.,които в евро са 627,61 евро, иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.

Поради липсата на изпълнение в срок на парично задължение на ответника за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 13,91лв.,които в евро са 7,11 евро, като за разликата над 13,91лв до пълния претендиран размер от 15,79лв., които в евро са 8,07 евро, иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.