Решение № 297 от 16.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100101744 по описа за 2024 година По делото е предявен иск от Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх. „А“, ет. 2, офис № 9 - адвокат Галин Георгиев Кутиев срещу Х. Х. М., ЕГН:

**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 2, офис 210, адвокат Георги Стоянов.

Видно от изложеното в исковата молба, през м. септември 2021г. между страните е постигната договорка, по силата на която, ищецът ще предостави на ответника заем в размер на 13 200 британски паунда, който ще бъде върнат до края на годината. Ищецът твърди, че на 27.09.2021г. е превел по банков път, по сметка на ответника уговорената сума, като погрешно е посочен като получател на сумата С. Х.. Ищецът твърди, че дадената в заем сума не е върната в уговорения срок, както и след писмена покана.

С оглед на което се предявява иск за връщане на дадената в заем сума в размер на 13 145,73 британски паунда-от дадената в заем сума е приспадната банкова такса за превода, ведно със законна лихва от 1 предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

О т в е т н и к ъ т твърди различна фактическа обстановка на отношенията между страните. Ответникът отрича между него и ищеца да е бил сключван договор за заем. Ответникът не оспорва, че е получил по своята сметка процесната сума, но описва различна фактическа обстановка по отношение на направения банков превод на сумата.Ответникът заявява, че не е се срещал с ищеца през септември 2021г., тъй като се е запознал с него и съпругата му през м. юли 2022г.

Поводът за запознанството им е бил факта, че дъщерята на ответника С. Х. и синът на ищеца М. Ш. са имали връзка в периода септември 2019г.-юли 2023г., като на***г. са сключили граждански брак.

Ответникът твърди, че през м. август 2021г. неговата дъщеря и синът на ищеца решават да сключат брак и да направят сватба. По традиция между тяхната етническа група, парите за сватбата се плащат от мъжа, като процесната сума е платена на ответника от сметка на ищеца, която обаче е ползвана от неговия син, като сумата е платена за организиране на сватбата на децата им. Ответникът твърди, че именно за това в основанието за плащане е посочено, че сумата е за неговата дъщеря С. Х.. Ответникът твърди, че тъй като през юни 2023г. децата им са се разделили, като вече са и официално разведени, настоящото дело е заведено с цел отмъщение към дъщерята на ответника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно предявен е иск за връщане на паричен заем.

За да е основателна претенцията за връщане на платена сума на посоченото от ищеца основание-договор за заем, негова е доказателствената тежест да установи, че такъв договор е сключен.

2

Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен при постигане между страните на съгласие за предаване на заемната сума, поемане на задължението за нейното връщане и самото предаване на сумата. При установеност на тези обстоятелства е налице сключен договор за заем. Няма законово изискване за форма за действителност за сключването на договор за заем, но при липса на писмен договор, сключването му следва да се докаже с всички допустими доказателства.

Видно от изложеното в исковата молба, ищецът не твърди, че между него и ответника е налице сключен писмен договор за заем. За доказване на постигнатото съглашение, ищецът е представил писмено доказателство-извършен банков трансфер от негова сметка по сметката на ответника, с който на 27.09.2021г. е преведена сума в размер на 13 200 британски паунда, от която сума е удържана такса от банката в размер на 54,27 британски паунда. Разпитан е и свидетеля М. Ш., който е син на ищеца, като свидетелят е разпитан в хипотезата на чл.

164, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, второ предложение или при изрично съгласие на ответната страна за разпит на свидетеля, тъй като същия свидетелства за установяване на договор на стойност над 5 000 лева.

Съдът намира, че от така събраните доказателства не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че между него и ответника е сключен процесния договор за заем. Въпреки безспорно установения по делото факт, че на 27.09.2021г. от сметката на ищеца е преведена по сметка на ответника сума в размер на 13 200 британски паунда, от която сума след удържане на банкова такса, ответникът е получил 1 3 145,73 британски паунда, така представеното писмено доказателство не установява волята на страните, че сумата се предоставя в заем, като ответникът се задължава да я върне. На първо място, видно от самото писмено доказателство, никъде ищецът не посочва като основание за превеждане на сумата по банков път, сключен договор за заем. Напротив ищецът е посочил, че сумата се 3 изпраща на С. Х., която е бивша снаха на ищеца и дъщеря на ответника. Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля М. Ш., който твърди, че парите са преведени именно по сключен между ищеца и ответника договор за заем, като намира, че тези свидетелски показания противоречат на събраните гласни доказателства на ответната страна в лицето на свидетелката С. Х. и свидетеля Х. Х.. Показанията на тези двама свидетели са в посока, обосноваваща защитната теза на ответната страна, че парите са получени с оглед организиране на сватбата на децата на страните по настоящото дело. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелката С.

Х. е дъщеря на ответника,но дадените от нея показания са в унисон с показанията на свидетеля Х. Х., който познава и поддържа приятелски и колегиални отношения със сина на ищеца, така е и зет на ответника.

Свидетелят Х. Х. е работил със сина на ищеца през периода 2021г.2022г. в който период между децата на страните е уговорен годеж и сватба. Свидетелят е живеел на квартира със сина на ищеца в Англия, където са работели заедно. Същият знае от сина на ищеца, че парите, които са преведени през 2021г., са пари преведени от сина на ищеца на дъщерята на ответника, именно с цел организация на предстоящата сватба. Този свидетел също установява, че запознанството на ищеца и ответника е станало малко преди сватбата на техните деца, като този факт пак му е споделен от сина на ищеца-св. М. Ш., както и свидетелства, че ищецът не се оправя добре със съвремененните технологии, като ползва телефон и приложение “WhatsАpp”, но не е наясно, как може да се превеждат пари чрез ползване на приложение по телефона.

От така събраните и коментирани от съда гласни доказателства, се оборва твърдението на ищеца, че през м. септември 2021г. ищецът и ответникът са се познавали и съответно няма как да е постигнато съгласие, ищецът да даде на ответника заем в размер на 13 200 британски паунда. Гласните доказателства сочат на превеждане на 4 сумата от сина на ищеца-от сметката на неговия баща, с цел организиране на сватбата, което се потвърждава и от записаното в самия банков превод, че парите са за С. Х.-дъщерята на ответника.

Косвено доказателство, че парите не са дадени в заем съдът намира и в показанията на св. М. Ш., който разяснява, че уговорката за сключен договор за заем е направена по телефона, чрез приложение за водене на разговори, като връзката е била между него докато е бил в Уелс, между неговия баща и ищец по делото, който е бил в България и ответника с неговата дъщеря Сехиде, които са били в България.

Логически не е оправдано, ако ищецът е бил в България и е искал да даде пари на заем на ответника, който също се намира в България, тези пари да се преведат по банков път от сметка на ищеца в британски лири.

С оглед на така изложеното предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

-разноски

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 3 200 лева-заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от *** - адвокат Галин Георгиев Кутиев срещу Х. Х. М., ЕГН: **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 2, офис 210, адвокат Георги Стоянов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дадената в заем на 27.09.2021г. сума в размер на 13 145,73 британски паунда.

ОСЪЖДА Р. Ш. Ш., ЕГН: **********, от *** - адвокат Галин 5

Георгиев Кутиев да заплати на Х. Х. М., ЕГН: **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 16, ет. 2, офис 210, адвокат Георги Стоянов, сумата от 3 200 лева, представляваща направена по делото съдебна разноска за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 6