Решение № 2624 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2624 гр. В.а, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.А, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110100052 по описа за 2026 година

Предявен е от Е. Т. С. срещу ЗД „Е. АД иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т.

2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 125.53 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ****************** върху сумата от 946.68 евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение № ******************, постановено по гр. д. № ************ по описа на Районен съд - В.

В исковата молба ищцата твърди, че на ***********, около 13:20 часа, на път трети клас *** О. - К. до градинския център при управление на собственият си автомобил марка „С.И.", с рег. № *********В, била блъсната от л.а. „А.**", с рег. № *********3 АТ, управляван от Б. Б. ПТП настъпило при следните обстоятелства: На ***********, около 13:20 часа, на път трети клас ***, управлявайки лек автомобил марка „С.И.", с рег. № *********, се движела посока от с.Оброчище към с. К.. След градинския център искала да завие наляво, като подала ляв пътепоказател и започнал да намалявам скоростта за да извърши маневрата, като изведнъж била ударена отзад от л.а. „А.**”, с рег. № ***********.

За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1. В Протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а. „А.**", с рег. № ************.

Излага се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка 1

„Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗД „Е. АД, със срок на действие **********************, която полица е действаща към датата на ПТП.

На ************ бил уведомен застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. Служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените детайли. В последния като увредени били посочени следните детайли: праг ляв, праг десен, задна броня, основа задна броня, стоп вътрешен ляв, страница лява, заден калник десен, заден капак, рамка врати лява, стоп външен ляв, стоп вътрешен десен, заден пластмасов подкалник ляв, заден пластмасов подкалник десен, задна маска, заден ляв рог, заден десен рог, под на багажник, основа калник заден външен ляв, основа калник заден вътрешен ляв, светлоотразител ляв, основа стоп ляв, основа стоп десен, основа калник десен и отдушници багажник.

Тъй като получил обезщетение в размер на 2 208.73 лева, което било недостатъчно за отстраняване на щетите предявил съдебна претенция, като с решение № **************, постановено по гр.д. № ***************** по описа на В.районен съд, ***** състав, ответното дружество било осъдено да й заплати застрахователно обезщетение в. размер на 1851.54 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - ************ до окончателното погасяване на задължението.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5, чл. 494, т. 10 и чл. 429, ал.

3 КЗ, сезира съда с искане за присъждане на обезщетение за забава в посочения по горе размер. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЗД „Е. АД, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за частична й основателност. Поддържа, че мораторната лихва се дължи на основание чл. 497, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането, а именно 15 работни дни от уведомлението на застрахователя за ПТП, което уведомяване в случая е извършено на ************ Счита, че мораторна лихва следва да се дължи от начална дата ****************** като размерът й възлиза на 118.36 евра, която твърди, че е заплатил. Оспорва дължимостта на лихва за забава за периода от ************ до **************, включително.

С молба вх. № *************** ответникът ЗД „Е. АД поддържа изразеното в отговора становище. Възразява възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, в случай че то надвишава предвидения в Наредба № 1/2004г. минимум и моли за редуцирането му до същия.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ. за заплащане на обезщетение за забава в размер на 2 законната лихва върху съдебно установена главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Г.О. на автомобилистите.

Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Г.О. застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещи се от доказване, че с влязло в законна силагр.д. № ************ по описа на ВРС, съдът е присъдил в полза на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1851.54 лева, за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил марка „С.И.“, рег. № *********, в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие на ***********, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба - ************* до окончателното плащане.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието и, че ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на ************ При така установените факти съдът намира, че обезщетението за забава върху съдебно установената главница за застрахователно обезщетение от 1851.54 лева е дължимо от застрахователя, считано от 20.06.2023г., на която дата е предявена застрахователна претенция от увреденото лице (при липса на данни застрахователят да е уведомен за събитието от застрахования или увредения преди това), при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е задължен за цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава от момента на увреждането (арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за дължимата лихва за забава, но от посочения по-късен момент на предявяване на претенцията пред него.

Затова и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че самият той не е изпаднал в забава, понеже ищецът не е представил всички необходими 3 документи, при предявяване на претенцията. Тези възражения обаче касаят доброволно плащане на главница, тъй като имат значение за изпадане на застрахователя в забава и освобождаване на последиците от нея при забава на кредитора, респ. за момента, от който застрахователят дължи лихва за собственото си просрочие – агр. от чл. 497 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ. Подобно разграничение на двете хипотези относно приложимостта на чл. 429 от КЗ, съответно чл. 497 от КЗ, е направено и в актуалната съдебна практика, напр. решение № ************* на ВКС по т.д. № ***********., II т.о. и решение № *** от ************ на ВКС по т.д. № ************** I т.о.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът изчислява служебно, посредством електронен калкулатор, достъпен на електронен адрес calculator.bg, законната лихва за забава върху главницата от 1 8 5 1 . 5 4 л е в а за периода *********************в размер на търсената сума от 245.52 лева, равняващи се на 125.53 евро. Ответното дружество в хода на процеса е заплатило сумата от 118.36 евро, видно от приложеното на л. 21 от делото преводно нарежда, а и този факт се признава от ищеца. С оглед изложеното и предявената претенция следва да бъде уважена за сумата от 7.17 евро, а за разликата до предявения размер от 125.53 евро – отхвърлена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед направеното искане и предвид изхода на спора, в това число съобразявайки, че ответникът е погасил част от задължението в хода на процеса, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25.56 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС, което съответства на установения с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. минимум (245.42 евро с ДДС).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД "Е.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ************************, да заплати на Е. Т. С., ЕГН **********, от гр.

*********************, сумата от 7.17 евро (седем евро и седемнадесет евроцента), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода ************ до ************, върху главницата от 1 8 5 1 . 5 4 лева, представляваща присъдено с влязло в законна сила решение № ******************, постановено по гр.д. № ************ по описа на РС-В., ***** състав, застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за резликата над 7.17 евро до претендирания размер от 125.53 евро, изчислено за периода **********************, на основание чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗД "Е.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление 4

************************, да заплати на Е. Т. С., ЕГН **********, от гр.

*********************, сумата от 270.56 евро (двеста и седемдесет евро и петдесет и шест евроцента), представляваща направени в хода на производството пред Районен съд – В.а разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми в полза на ищеца Е. Т. С. могат да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: *********************, с титуляр адв. Й. К. А..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В.а в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – В.а: _______________________

5