Решение № 1640 от 12.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1640 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330110995 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

Х. Х., чрез адв. К. Д., против Е. Х. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 23.03.2023 г. - 03.05.2023 г. на собствената на ищеца ½ ид. част от съсобствения между страните недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от сграда с идентификатор ***** по действащите КК и КР на гр. Пловдив, построена в дворно място с площ от ... кв. м., представляващо УПИ *** от кв. ... по плана на „Х.Б.“ – юг с пл. №***, находящи се в гр. П., ул. „Ц.“ №..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на гореописания недвижим имот при квоти от по 1/2 ид. ч. от правото на собственост. Посочва се, че по силата на Решение № 339 от 25.01.2023 г., постановено по гр. дело № 17906/2021 г., по описа на РС - Пловдив, влязло в законна сила на 21.02.2023 г., ответник Е. Х. Д. е осъдена да предаде на ищец И. Х. Х. владението върху 1/2 ид. ч. от имота. Сочи се, че въз основа на 1 издаден изпълнителен лист по посоченото гражданско дело било образувано изпълнително дело №... по описа на ЧСИ ***, рег. №... на КЧСИ. Ищецът твърди, че изпратил изрична писмена покана до ответницата, с която поискал обезщетение в размер на 300 лева месечно за ползата, от която е лишен, като указал начин на плащане на претендираната сума. Поддържа, че тази сума представлява 1/2 идеална част от пазарната цена на месечен наем за такова жилище и претендира заплащане на сумата, считано от деня на получаване на поканата. Твърди, че поканата е надлежно връчена на 23.03.2023 г. на дъщерята на ответницата, която представила и пълномощно за предоставената й представителна власт. Сочи се, че на 03.05.2023 г. ответник Е. Х. Д., действаща чрез пълномощника си В. В., е предала на съдебния изпълнител ключовете за достъп до етажа и до външната врата на сградата, което било обективирано в Протокол за доброволно предаване на ключове на недвижим имот от 03.05.2023 г. по образуваното изпълнително дело. Ищецът поддържа, че претендира заплащане на сумата от 400 лева, представляваща пазарната цена за месечен наем на имота за периода от 23.03.2023 г. до 03.05.2023 г., за който период твърди, че не е имал достъп до имота и не са му били предадени ключовете. Предвид изложеното, моли да бъде уважен предявеният иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е. Х.

Д., със становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с ищеца са съсобственици на имот: дворно място - поземлен имот с идентификатор *** по КККР и жилищната сграда, при квоти от по 1/2 ид. ч., както и че за 1/2 ид. ч. от пазарната цена за месечен наем за такова жилище е в размер на 300 лева.

Заявява, че е платила претендираната от ищеца сума от 400 лева по указания в исковата молба начин - чрез пощенски запис до ищец И. Х. на посочения адрес. Въпреки това счита, че исковата претенция е неоснователна и оспорва иска. Изтъква, че не е имало как да бъдат предадени на ищеца ключове за втория етаж при положение, че страните не си говорят, като ключовете били предадени чрез съдебен изпълнител. От своя страна ответник Е. Д. твърди, че има право на обезщетение, тъй като е лишена от правото да ползва първия етаж от същата жилищна сграда, построена в дворно място, цялото от *** кв.м - УПИ *** от кв. ** по плана на кв. „Х.Б.“ - юг с пл. №***, находящи се в гр. П., ул. „Ц.” № ..., която сграда съгласно КККР е сграда с идентификатор *****. Поддържа, че първият етаж се ползва изцяло и изключително само от 2 ищец И. Х. Х., както и изцяло от него се ползва гараж за два автомобила в дворното място и алеята от входната врата на двора до гаража, която се използва за паркиране на автомобили, като е сменил ключовете за входната гаражна врата на самия гараж и е поставил нов катинар на входната гаражна врата от двора. Ответната страна твърди, че не й е предоставен достъп нито до първия етаж, нито до гаража, нито до алеята пред гаража, която се ползва за паркиране на автомобили. Заявява, че с отговора на исковата молба отправя покана до ищеца да й плати обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване на собствената й 1/2 ид. ч. от процесния имот. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на решение от 10.02.1977 г., постановено по гр. д. № 9272/1976 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х.И.Х. е придобил собствеността върху дворно място, цялото с площ от *** кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящо се в гр.

П., ул. „Ц.“ № ..., представляващо парцел *** от кв. ... по плана на „Х.Б.“ – юг с пл. № ***.

Видно от представеното удостоверение за наследници Х.И.Х. е починал на 05.09.2004 г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си М.С.Х., починала на 01.06.2013 г. и децата си – страните по делото Е. Х. Д. и И. Х. Х..

С решение № 339/25.01.2023 г., постановено по гр. д. № 17906/2021 г. по описа на РС – Пловдив, при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, е признато за установено по отношение на ответницата Е. Д., че ищецът И. Х. притежава правото на собственост на основание делба и наследяване на ½ ид. част от процесната жилищна сграда с идентификатор *****, като ответницата е осъдена да предаде на ищеца владението върху тази част. Със същото решение ответницата Д. е осъдена да премахне за построената от нея стена, преграждаща вътрешното стълбище между двата етажа в сградата, да премахне поставената на втория етаж алармена система, да възстанови предишното състояние на санитарния възел, тоалетната чиния, тоалетното казанче, душа, фаянса и теракота и да преустанови всички неоснователни 3 действия, пречещи на ищеца Х. да използва втория етаж на сградата, като му предостави ключ за външната входна врата на втория жилищен етаж на сградата. Въз основа на така постановеното решение е издаден изпълнителен лист № 416 от 24.02.2023 г.

С покана, връчена чрез ЧСИ на 23.03.2023 г. на В.В.В., в качеството на пълномощник на ответницата Е. Д., последната е приканена от ищеца И. Х. да изпълни горепосоченото съдебно решение, както и да заплати сумата в размер на 300 лева месечно като обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид. част от процесния имот.

От протокол за доброволно предаване по изпълнително дело № 101/2023 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ, се установява, че на 03.05.2023 г. в кантората на ЧСИ В.В., като пълномощник на ответницата Е.

Д., е заявила, че последната доброволно е изпълнила всички действия, които е била поканена да извърши, като предала 2 бр. ключове, съответно за външната входна врата на втория жилищен етаж и за външната входна врата на сградата.

Видно от представената с отговора на исковата молба разписка за паричен превод, на 05.09.2023 г. ответницата Е. Д. е предала чрез „Български пощи“ ЕАД на ищецът И. Х. сумата в размер на 400 лева във връзка с гр. д. № 10995/2023 г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната на съдебнотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че за периода 23.03.2023 г. - 03.05.2023 г. наемът за ½ ид. част от втория етаж на процесната жилищна сграда с идентификатор ***** е в размер на 225 лева. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение, което е прието без оспорване от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, обективни и обосновано.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетелката Е. Д. Х., съпруга на ищеца И. Х., се установява, че от 1978 г. живеят в имота, като от 1982 г. пребивават на приземния етаж. На втория етаж живеели сина и дъщеря им заедно с родителите на ищеца. Ответницата Е. Д. и дъщеря й В.В. използвали пристройка в дворното място, като се самонастанили на втория етаж на жилищната сграда през месец март 2023 г.

4

Свидетелката разказва, че през 2021 г. ответницата направила стена по средата на вътрешното стълбище между приземния и втория етаж. По този начин бил ограничен достъпът на свидетелката и съпруга й до единствения санитарен възел в сградата, до който се достигало и по външно стълбище, но те не разполагали с ключ за външната врата. Споделя, че ответницата монтирала алармена система, с което също възпрепятствала достъпа им, но впоследствие била премахната, като им били предадени чрез ЧСИ ключове за външната врата и за втория етаж. Свидетелят Л.И.Д. потвърждава твърденията на свидетелката Х. относно местоживеенето на страните. Също разказва за монтираната и съответно премахната алармена система, както и за предадените от ЧСИ ключове.

От показанията на свидетелката М.И.З., дъщеря на ищеца И. Х. и племенница на ответницата Е. Д., се установява, че взаимоотношенията в семейството са изключително влошени. Според свидетелката това се дължало на дългогодишни прояви на агресия, психически и физически тормоз от страна на ищеца спрямо останалите членове на семейството, включително към неговите родители, в резултат на системна злоупотреба с алкохол.

Споделя, че поради тази причина още като дете била взета от баба си и дядо си на втория етаж в къщата, където израснала, а впоследствие отгледала и своите деца с помощта на леля си – ответницата Е. Д.. Последната се страхувала от агресивното поведение на ищеца, поради което през 2021 г. изградили въпросната стена между приземния и втория етаж в сграда, която била премахната през месец януари 2023 г. Тази стена ограничавала достъпа до санитарния възел и втория етаж на сградата единствено посредством вътрешното стълбище, но не и по външното такова, до което ищецът имал свободен достъп. Свидетелката разказва, че външната входната врата на втория етаж не се заключвала, защото е нямало ключ за нея, а единствено райбер от вътрешната страна, поради което се наложило да сменят патроните, за да могат да предат ключове на ЧСИ. По отношение на алармената система, свидетелката споделя, че е била монтирана само към втория етаж с цел предпазване от евентуална кражба, като не е възпрепятствала достъпа на ищеца до санитарното помещение, защото в действителност не се използвала.

От своя страна ищецът Х. държал заключени вратите към приземния етаж и гаража в имота, като имало случай, при който монтирал метална врата, с която ограничил достъпа на ответницата Д. до ползвания от нея втори етаж.

5

Изложеното от свидетелката М.З. се потвърждава и от показанията на нейния съпруг – свидетелят М.А.З. Същият разяснява разположението на единствения санитарен възел в процесната жилищна сграда, достъпа до който се осъществява от външното и вътрешното стълбище. Разказва за случая, при който ищецът, възползвайки се от отсъствието на ответницата, монтирал врата на втория етаж, която заключил с катинар и верига, като по този начин изцяло ограничил достъпа й до етажа. По тази причина в периода от 2021 г. до 2023 г. била изградена стената, която преграждала топлата връзка по вътрешното стълбище до санитарния възел, но ищецът е можел да използва външното стълбище. Входната врата не се е заключвала, като свидетелят бил принуден да монтира нов патрон, за да може да се предадат на ищеца ключове. Свидетелят З. също заявява, че монтираната алармена система не е пречела на ищеца да ползва санитарното помещение. Така събраните гласни доказателства ще бъдат обсъдени и преценени в изложението по същество на правния спор.