Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1130 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 681/2024
Вид
Протокол № 1130
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1130 гр. Варна, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500681 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:31 часа се явиха:

Въззивникът К. М. Б., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. Н. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата Д. Н. Ч., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, явява се лично, представлява се от адв.С. Б., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ – В., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.

Вещите лица доц. д-р С. В. В. и А. М. Ц., редовно призовани, явяват се.

АДВ.Г.: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че в срока по чл.199 от ГПК е постъпило заключение с вх.

№16781/ 28.06.2027г. по назначената от въззивния съд комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза на вещите лица А. Ц. и С. В..

АДВ.Г.: Да се изслуша заключението на вещите лица.

АДВ.Б.: Да се изслуша.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението на вещите лица след снемане на тяхната самоличност:

С. В. В., 46г., българин, бълг.гражданин, висше образование, женен, неосъждан.

Без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение.

А. М. Ц., 46г., българин, бълг.гражданин, висше образование неженен, неосъждан. Без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам писменото заключение.

АДВ.Г.: Самата експертиза и на майката, и на бащата сте направили психологично обследване, има различни скали, депресии, има описание. Тези описания свързани ли са, отнасят ли се конкретно към хората, на които сте направили психологично обследване или това е по принцип?

В.Л.Ц.: Това са определи личностни характеристики, които имат своите вариации, дали са ниски, средни или високи стойности, но в случая не говорим за стойности, които да дават основания за нещо. Това са психично здрави личности.

Това, че в една скала има вариации във високите стойности не означава, че съответното лице има някакъв проблем. Тази съответна характеристика има своята стойност. По принцип давам по един или по два въпроса на родителите въпреки, че основно работата е с детето, доколкото да придобия някаква информация по отношение на самите личности на родителите. Всичко според мен е в нормата, както и 2 казах по – горе, касае се за психично здрави лица.

АДВ.Г.: В т.4, стр.22 пишете „Не се установяват категорични данни за целенасочено отчуждаване на детето от страна на бащата, но пасивното му съгласие спрямо предприетата линия на поведение от страна на детето към майката допринася за отчуждението.“, а по - напред в заключението записвате нещо, което си противоречи с това, че бащата казал на детето, че трябва да общува с майка си.

В.Л. В.: Считам, че не противоречи, напротив точно обратното. Няма противоречие между двете неща и точно за това сме написали, че нямаме данни за нарочно отчуждаване, т. е., за преки, активни действия в посока отчуждаване.

АДВ.Г.: А как стигнахте до извода, че бащата има пасивно съгласие спрямо конфликтните отношения?

В.Л. В.: Същевременно детето освен вербалната комуникация от родителите, когато му казват „отиди, виж се с другия родител“ или „направи това и това“, то възприема и всичките невербални сигнали в поведението. Повече или по - малко в момента детето, всички сме наясно, че от декември месец не живее във В. и категорично отказва да вижда майка си, включително я е блокирало на телефона, но това нещо по един или друг начин се контролира от бащата. Сега ние говорихме, че ако получи ниска оценка в училище телефонът се отнема за някакъв период от време.

В днешно време така се наказват децата. В случая се наказва от бащата, защото детето е при бащата, сигурен съм че и от майката. Аз самия се налага да го правя в къщи, защото няма как другояче да си наказваме децата. Ето виждате пример как примерно той не е толерантен и с основание към неуспехите в училище. Следващият момент обаче детето е блокирало майка си на телефона, т.е. блокирало е връзката, а той е пасивен, всъщност се толерира това поведение по един или друг начин. Аз не казвам, че той нарочно го прави, но детето го възприема като одобряващо поведение. Това е така нареченото „пасивно съгласие“, което сме посочили в нашето заключение.

АДВ.Г.: Защо говорим за конфликт между родителите, когато от справката на детето се вижда, че има конфликт между детето и майката?

В.Л.В.:. Делото не е между детето и майката или между детето и бащата.

Категорично става въпрос за конфликт между двамата родители и детето се явява по средата на този конфликт, конфликтът е продължителен. Така, че децата, които са поставени в тази ситуация, в смисъл на ситуация на родителски конфликт, като настоящата, особено когато този конфликт е продължителен като настоящия, много 3 често така или иначе се налага децата да изпадат в конфликт на лоялност и вземат повече или по – малко страната на единия родител. Това е неизбежно. Когато този конфликт е продължителен и очевиден за детето, за него е много трудно то да не влезе в конфликт с поне единия родител за да съхрани отношенията с другия; така, че конфликтът е между родителите, а другото е следствие от конфликта. Този конфликт на лоялност е породен в общия случай от стремежа на детето за сигурност.

АДВ.Г.: Казвате в т.4, че се установява отчуждение между майката и детето.

Установихте ли на какво се дължи това отчуждение, като проведохте разпит на самото дете? На какво се дължи това отчуждение? Казвате, че има отчуждение, а отдолу – има отговорност на двамата родители.

В.Л.В.: Отчуждението е категорично, налично и то не е между майката и детето, а на детето от майката, за да сме по – акуратни. На какво конкретно се дължи в случая най- вероятно, както при повечето случаи причините са комплексни и винаги е много трудно с едно срезово изследване да Ви кажа в динамика последните доста години как са протекли. За това нещата, които ние сме забелязали, сме ги и описали.

Примерно, пак казвам, ето това пасивно съгласие с поведението на детето от една страна. Сега детето, то самото декларира лошо отношение от страна на майката, което може да е било така или то да ги е възприело така, но при едно отчуждено дете се появява и феномена то да оправдава отношението си с негативното поведение на родителя, с някои негови постъпки, които понякога децата са склонни да преекспонират. В никакъв случай не казвам, че то ги преекспонира, но няма как да кажем категорично, детето казва, че е така, значи това е 100 % истина и се е случило.

Напротив, то се опитва да прави рационализация на собственото си отношение, като го оправдава естествено с поведението и отношението на съответния родител.

Предполагам, че това не е нещо, което се е случило едномоментно и изведнъж, а с натрупване в годините. Тук имаме една динамика на отношения между поне три лица, която със сигурност е трупана с години. Сега, в кой момент, какво точно се е случило не знаем, но в момента, в който ние го виждаме, отчуждението е факт. Може да имаме достатъчно информация, но в такива случаи при нас тя винаги е субективна за съжаление.

АДВ.Г.: Може ли това отчуждение да е заострено от това, че майката наведе твърдения, че примерно ограничава детето да посещава училище в П., не му дава учебниците, не му дава дрехите, това нещо което е споделило детето?

В.Л.В.: Може.

4

АДВ.Г.: Нямаме повече въпроси към вещото лице.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Нямам въпроси към вещото лице

АДВ. Б.: Вие употребявате думата „прилепналост на детето“. Детето е изградило привързаност до степен на 4прилепване“. Какво точно имате предвид под този термин „прилепване“?

В.Л.Ц.: Това е едно своебразно сливане на детето с обекта на идентификация, който в случая е бащината фигура. Разбира се няма нищо лошо в това едно дете да се идентифицира, както с бащината, така и с майчината фигура, но тук е до степен „прилепналост“, че детето започва да изпитва известно безпокойство, когато родителя не е около него. За дете на тази възраст не е обичайно поведение, защото то е достатъчно голямо за да се чувства добре самостоятелно и без присъствието на родител. Обикновено това се среща при децата в по – ниска възраст, които имат нужда от родителската фигура до себе си, като не говорим, че това е нещо лошо или грешно, но е отчетено при детето като поведение.

АДВ.Б.: Означава ли „прилепване“, че детето изразява чувствата и мислите на отглеждащия го родител?

В.Л.Ц.: Малко се връщам на това, което каза доц.В.. Оцеляването на детето чисто психологически зависи от това, да започне да възприема малко или в повече поведението на родителя, си с който съжителства. Всъщност тези рационализации, за които говорихме на детето, да оправдае собственото поведение, това е в подкрепа на въпроса, който ми е зададен.

АДВ.Б.: Вие сте бил вещо лице и сте изследвал няколкократно по други дела, както детето, така и родителите.

В.Л.Ц.: Две психологически експертизи съм изготвял.

АДВ.Б.: Т.е. тази е третата експертиза. Кажете ми има ли промяна в поведението на детето М. и ако има, в каква посока?

АДВ.Г.: Моля да отклоните въпроса, това са експертизи по други дела.

СЪДЪТ допуска въпроса към вещото лице Ц..

5

В.Л.Ц.: По памет мисля, че първият път, когато правих експертиза детето все още беше на детска градина, може би шестгодишна възраст, ако не се лъжа. Тогава не съм отчел конфликт на лоялност или отчуждение от детето спрямо някой от двамата родители. Мисля, че следващата експертиза, която писах детето беше или в 3-ти или в 4-ти клас, защото имам спомен, че по време на Ковид е било при баща си в П., мисля че или 20-та или 21-ва година, не мога да си спомня с точност.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: За целия период.