Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2334 от 09.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44473/2025
Вид
Решение № 2334
Подписан
09.02.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2334 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110144473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.

Образувано е по искова молба и уточняваща такава от 16.09.2025 г., подадени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Б. М., Г. И. М. и Н. И. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по ½ ид. част за ответника Р. Б. М. и по ¼ ид. част за ответниците Г. Ивайова М. и Н. И. М., както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Р. Б. М. да заплати на ищеца сумата от 1110,58 лева, представляваща 1/2 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (26.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 15,44 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 112, вх. Б, ет.3, ап. 30, аб. № 222493 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (26.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 125,30 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г., а също така и сумата 3,22 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2023 г. до 28.07.2025 г.;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Г. И. М. да заплати на ищеца сумата от 555,28 лева, представляваща 1/4 част от стойността представляваща цена на доставена от 1 дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (26.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 7,72 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 112, вх. Б, ет.3, ап. 30, аб. № 222493 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (26.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, сумата от 62,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г., а също така и сумата 1,61 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2023 г. до 28.07.2025 г.

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. И. М. да заплати на ищеца сумата от 555,28 лева, представляваща 1/4 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (26.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, както и сума от 7,72 лева, представляваща 1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 112, вх. Б, ет.3, ап. 30, аб. № 222493 за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (26.08.2025 г.) до окончателното плащане на вземането, сумата от 62,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия и текла в периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г., а също така и сумата 1,61 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 16.07.2023 г. до 28.07.2025 г.

Ищецът твърди, че ответниците И. Б. М. и Р. Б. М. били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като съсобственици на жилище в сграда етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Поради настъпила смърт на И. Бойко М., ищецът насочва исковата си претенция към Р. Б. М. и наследниците на И.

Б. М., а именно Н. И. М. и Г. И. М.. В тази връзка сочи, че наследниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като сочи също, че са имали задължение в 30-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата. Ищецът сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., като в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 222493 през процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за периода от м.05.2023 г. до м.04.2024 г., ведно с обезщетения за забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Р. Б. М. излага доводи, че исковете са недопустими и основателни по основание и размер. Посочва, че е съсобственик на процесния имот, но никога не е живял там и не е ползвал топлинна енергия. Счита, че исковата претенция и дължимите суми трябва да са в тежест на наследниците на брат му И. Б. М.. Твърди, че брат му е ползвал топлинна енергия в процесния период, тъй като живял в жилището. С декларация от 09.06.2022 г. било декларирано, че партидата на Топлофикация ще се пази и ползват от брат му И. Б. М.. Той нямал сключен договор за доставка на топлинна енергия с доставчика-ищец. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендирания размер и стойност, както и претендираните лихви, тъй като всички фактури били издадени на имот на брат му, а и нямал достъп до имота.

Възразява относно искането за назначаване на експертизи. Прави искане за 2 присъждане на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Ответниците Н. И. М. и Г. И. М., действащи със съгласието на тяхната майка Ирина Венциславова Крумова, излагат доводи, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Сочи се, че същите са наследници по закон на баща им И. Б. М., но не могли да наследят задълженията на наследодателя, докато не приемат наследството по опис, което към настоящия момент не било сторено. Посочват се също, че не са имали достъп до процесния имот, както и че към настоящия момент също нямат достъп, тъй като имотът се ползват от Р. Б. М.. Тъй като никога не са живели в имота, не били ползватели на имота, то не били ползвали топлинна енергия за собствени нужди. С отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се и, че предявените искове са неустановени по основание и размер, недоказани и поради това изцяло неоснователни, тъй като нямало яснота относно вида и количеството топлинна енергия, чиято цена ищецът претендира, както и относно начина, по който ищецът е отчел топлинната енергия и на база на това е изчислил претендираната цена, съответно цената на услугата за дялово разпределение. Навежда се и твърдение, че процесният имот няма качество на топлоснабден от ищеца имот. Молят съдът да остави без уважение предявените искове. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

3

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложен по делото нотариален акт от 28.11.1984 г. се установява, че за собственик на процесния имот е признат Рангел Тодоров Денчев на основание Закона за териториалното и селищно устройство.