Решение № 861 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Административно наказателно дело № 20231110205219 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 5219 по описа за 202 3 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно 1 процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б. М. Г. срещу Заповед за задържане рег. № 228зз-218 от 16.03.2023 г., издадена от И. Н. К., на длъжност полицай при 04 РУ – СДВР.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът сочи, че няма основания за отмяна на атакуваната заповед и моли същата да бъде потвърдена като законосъобразна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Със заповед № 228зз-218 от 16.03.2023 на И. Н. К., полицай при 04 РУ – СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в 01.15 ч. Б. М. Г. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 04 РУ на СДВР.

Посочено е, че задържането му е във връзка с притежание на наркотични вещества. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към заповедта. Жалбоподателят бил освободен на същия ден – 16.03.2023 г., в 17.00 ч.

От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от материалите по досъдебно производство (ДП) № ЗМК 448/2023 г. по описа на 04 РУСДВР, пр.пр. № 11670/2023 г. по описа на СРП, се установява, че същото е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 16.03.2023 г. около 01:15 часа в гр. София, пред НДК, на площад България № 1, жалбоподателят без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – амфетамин – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. При извършената проверка жалбоподателят е заявил, че наркотичните вещества са негови и е предал същите доброволно със съответния протокол, след което е бил задържан, а с разпит на свидетели е образувано бързо производство по глава 24 от НПК.

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл.

149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, 2 съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от И. Н. К., полицейски служител при 04 РУ – СДВР – компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга 3 правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от СРС, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

В случая в оспорената заповед като фактическото основание за задържането е посочено притежание на наркотични вещества, а като правно основание - разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление. По настоящото дело е изискан и приложен препис от досъдебно производство, образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, в което се съдържа и докладна записка, в която са развити фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта, като са описани събраните до този момент доказателства спрямо него, касаещи държане на високорискови наркотични вещества, поради което административният акт е надлежно мотивиран, спазени са административнопроизводствените правила по издаването му и не са налице предпоставки за отмяната му на процесуално основание.

Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на Т.а. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление, като предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на 4 задържаното лице към извършването на престъпление

За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за извършено престъпление. Необходимо е само да се констатира наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство. Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането.

Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й.

Установяването на данните е в тежест на административния орган.

Посоченото в процесната заповед фактическото основание е притежание на наркотични вещества. Съдът приема, че в настоящия случай се установи наличието на изискуемите по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР данни в тази насока, във връзка с които е и било образувано бързо досъдебно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК при условията на чл.

356 от НПК. Видно от приетите по делото доказателства – протокол за доброволно предаване и свидетелски показания, издалият заповедта орган е констатирал към момента на издаването й, че жалбоподателят Б. М. Г. упражнява без надлежно разрешително фактическа власт върху наркотични вещества, което и осъществява от обективна страна състав на престъпление с посочената правна квалификация. С оглед на това според настоящата 5 инстанция е приложен правилно материалният закон.