Протокол № 177 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 177 гр. П., 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500015 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателя З.Д.Б." ЕАД , редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалният му представител адв.К. П., редовно упълномощен от първата инстанция.

За третото лице помагач и ответник по обратния иск „ Д.З.“ АД, редовно призован, представител не се явява.

За ответника „Ф.Л.“ ЕООД, редовно призован, се явява законният представител управителят Ф.М. и с процесуалните представители адв.И. Л. и адв.С., редовно упълномощени.

Съдът докладва постъпила молба от „Д.З.“ АД от юриск.М. М.. В нея е застъпено становище, че не се възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на процесуалния представител на „Д.З.“ АД. Оспорва се въззивната жалба, като се възразява по подаденото писмено доказателство от страна на жалбоподателя. Моли се даде се остави въззивната жалба без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на разноски. Взето е становище при хипотеза, ако въззивният съд разгледа обратния иск на превозвача „Ф.Л.“ЕООД против „Д.З.“ АД.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Адв.С.: - Да се даде ход на делото.

1

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1256/17.10.2025г., постановено по гр.д.№****/2024г. по описа на РС- П. е отхвърлен регресния иск чл.410, ал.1, т.2, вр. чл.419 КЗ, вр. чл.17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, предявен от ищеца „З.Б.В.И.“ АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.„П.“ №5 против ответника „Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.“ №2, за заплащане на сумата от 12732,14лв., като част от цялото вземане в размер на 127321,42лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Карго“, съгласно полица №********* и застрахователен сертификат №*********/22.03.2024г., както и на сумата от 930лв.- разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 21.11.2024г. до плащането.

Осъден е „З.Б.В.И.“ АД да заплати на ответника „Ф.Л.“ ЕООД, съдебни разноски в размер на 4110,49лв.

Осъден е „З.Б.В.И.“ АД да заплати на ответника по обратния иск „Д.З.“ АД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„К.А.Д.“ №68, съдебни разноски в размер на 350лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД чрез процесуалния му представител адв.К. А. П. от САК.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази насока се сочи, че решението противоречи на закона- чл.419, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Твърди се, че застрахователният договор по застраховка на товари /“Карго”/ влиза в сила с предаването на товара за превоз. В настоящия случай товарът е приет за превоз на 21.03.2024г. и застрахователния договор е влязъл в сила на същата дата, като липсата е установена на 26.03.2024г., т.е. от момента на натоварване на стоката до момента на установяване на липсата на стоката, същата е била със застрахователно покритие по застраховка „Карго“.

Ето защо се приема, ищецът е доказал безспорно, че в срока на застрахователното покритие по застраховката е настъпил покрит застрахователен риск, като надлежно е изпълнил задължението си за 2 заплащане на застрахователно обезщетение.

Цитира се разпоредбата на чл.419, ал.3 от КЗ относно влизане в сила на застрахователния договор, т.е. началото на периода на застрахователното покритие по смисъла на чл.345, т.4, предл.4 от КЗ по отношение на застраховката за застраховка на товари, с императивна, в случаите, когато няма друга договорка между страните. В случая не е уговорен друг период на застрахователното покритие, респективно товарът е застрахован от натоварването му в склада на изпращача до разтоварването му в склада на посрещана по смисъла на чл.419/3/ от КЗ.

Твърди се, че PC в противоречие с процесуалните правила и материалния закон е приел, че т.нар. Застрахователен сертификат №********* от 22.03.2024г. съдържа всички договорки на застрахователния договор по смисъла на чл. 345 от КЗ, което е невярно. Счита се, че същия е допуснал грубо процесуално нарушение приравнявайки правната стойност на застрахователен сертификат и застрахователна полица.

Визира се, че неправилен е извода на съда, че е налице несъответствие между началото на изпълнението па транспортната услуга от страна на ответника и началния момент на действие на застраховката на товара, като за една част от превоза в неговото начало стоката не била застрахована. Приема се, че този извод противоречи както на закона- чл.419, ал.3 от КЗ, така и на застрахователния договор- в т.ч. клауза “Пълно покритие” (А) 1.1.87 и уговорката ..от склад до склад”.

Сочи се, че неправилен е извода на съда, че в настоящия случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника- превозвач за частичната липса на товара.

Твърди се, че в конкретния случай следва да се ангажира пълната, а не само ограничената отговорност на превозвача, поради безпричинното разпломбиране на товарното отделение по време на превоза по нареждане на ответника, липсата на обяснение относно липсващия товар, липсата на документ от полицията за регистрирана кражба и на разследване.

Приема се, че неправилен и в противоречие със съдебната практика е изводът на PC, че само при умисъл следва да се ангажира отговорността на превозвача по чл.29 от Конвенцията CMR, като е проявена груба небрежност, която следва да бъде обследвана.

Сочи се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този смисъл се счита, че е нарушен принципа на служебното начало, залегнал в чл.7 от ТПК.

Визира се, че в настоящия случай в доклада по делото, съдът не е указал на ищеца че не сочи доказателства във връзка с направеното от ответника оспорване за липса на застрахователно покритие, поради настъпване на застрахователното събитие преди сключването на застрахователния договор.

3

Впоследствие, в обжалваното решение, съдът е приел че е налице именно такова несъответствие между началото на изпълнението на транспортната услуга от страна на ответника и началния момент на действие на застраховката на товара, като за една част от превоза в неговото начало стоката не била застрахована, което обуславяло неоснователността на предявения иск.

Счита се, че докладът на първоинстанционния съд е непълен и неточен.

Това е и основание да се визира, че в случая въззивния съд следва да събере доказателства, доколкото е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, и доколкото тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Твърди се, че обжалваното решение е необосновано. В този аспект се визира, че съжденията на първоинстанционния съд обусловили формирането на неговите правни изводи за неоснователност и недоказаност на иска са необосновани и нарушават изискването за обоснованост на съдебните решения. Неправилни са изводите на съда за неоснователност и недоказаност на иска. Налице е несъответствие между установените от доказателствата факти и приетото от съда и направените заключения в съдебното решение.

Съдът неправилно е интерпретирал определени факти от значение за делото, както и неправилно е тълкувал закона. Същият не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства и не е направил изводите си въз основа на тези доказателства. Налице е несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата по делото.

Искането е да се отмени обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск, като се осъди ответника да заплати исковата сума.

Евентуално, ако се приеме, че не са налице условията на чл.29 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за пълна отговорност на ответника и отговорността на последния е ограничена по чл.23, т.3 от Конвенцията се иска да се осъди същия да заплати сумата по предявения частичен иск, доколкото размера на ограничената отговорност на ответника, съобразно заключението на приетата по делото съдебноикономическа експертиза по чл.23, т.3 от Конвенцията е до 44776,31лв. към 26.03.20204г.

Постъпил е писмен отговор от страна на „Д.З.“ АД, в качеството на трети лице помагач. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като се приема, че тя е неоснователна, неправилна, необоснована и незаконосъобразна.

Твърди се, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, съобразено с действителната фактическа обстановка и доказателствата по делото.

4

Сочи се, че товарът е натоварен преди да влезе в сила застрахователното покритие, като това е видно от събраните по делото доказателства. Няма доказателства, че щетата е настъпила в периода на покритие по полицата.

Визира се, че неправилни са съжденията относно сертификат и договор за застраховка, като се приема, че това оплакване е неоснователно.

Твърди се, че дори и да се допусне, че е била ангажирана отговорността на превозвача /но искът е неоснователен/, то тя е ограничена от разпоредбата на чл.23, т.3 от ЧМР- Конвенция.

Счита се, че не кореспондират с правото и нормите на ЧМР- конвенция доводите на жалбоподателя, досежно приложението на чл.29 от ЧМРконвенция.

Твърди се, че не са налице процесуални нарушения осъществени от съда при разглеждане на делото в първата инстанция.

Искането е да се потвърди обжалваното решение.

Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

В отговорът е са развити съображения при хипотеза, че въззивния съд разгледа обратния иск на превозвача „Ф.Л.“ ЕООД против „Д.З.“ АД, в качеството му на ответник по този обратен иск.

Подаден е в срок писмен отговор от „Ф.Л.“ ЕООД, чрез процесуалните му представители. В него се застъпва становище, че подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна.

Счита се, че неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Сочи се, че застрахователното покритие за процесния товар възниква с индивидуализацията на същия чрез издаване на застрахователен сертификат, а не със сключването на абонаментния договор.

Цитира се разпоредбата на чл.343 и сл. от КЗ относно застрахователният договор, като се коментира какво представлява застрахователния сертификат, като без елементите в последния не може да се приеме, че е възникнало застрахователно покритие.

Сочи се, че в рамките на сключен абонаментен договор застрахователният сертификат изпълнява ролята на индивидуален застрахователен договор, сключен при условията на рамковия договор. Именно чрез него общите условия се прилагат към конкретен товар, при което възникват задължението на застрахователя и корелативното право на застрахования.