Определение № 828 от 27.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828 гр. Габрово, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500516 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на И. В. А. ,подадена чрез адв.

Иванова срещу определение №222/22.05.2025г. по гр.д.№50/2025 г на РС-Дряново, с което е оставена без уважение молбата на ищцата по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че декларираният изплатен доход от „Т.Б.“ООД в размер на 327 008лв. не отговаря на реално получения от жалбоподателката. Дори да се установи, че има изплатени необлагаеми доходи за 2024г., това не означава, че ги е спестила и разполага с тях.

Твърди се, че към момента разполагаемите доходи на жалбоподателката са в размер, който е посочила в декларацията за семейно и имотно състояние.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение.

Въззивният съд , като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата И. В. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството ,образувано по подадена искова молба по чл.26,ал.1 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ЕООД. Съдът е приел, че ищцата разполага с достатъчно финансови средства, с които може без затруднения да заплати дължимата държавна такса, позовавайки се на установените данни за реализирани доходи от трудово правоотношение в размер на около 1250лв. месечно и получени печалби от Т.Б. на стойност 327 008лв. за 2024г.

Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано.

1

От заявените в исковата молба твърдения и приложени към нея доказателства се установява, че ищцата има качеството на потребител по оспореното от нея правоотношение с предявения иск за прогласяване на нищожността на сключен с ответника Ф.Б. ЕООД договор за потребителски кредит №1390881/09.10.2024г. Съгласно установената съдебна практика по такива спорове националното право и съдилищата следва да предоставят на потребителите адекватни правни средства за защита на техните права срещу неравноправни клаузи, като относно възможността клаузите по потребителски договор да бъдат обявени за неравноправни не следва да се създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да получи ефективна защита на правото – в този смисъл е решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, което разглежда въпросът за разпределението на тежестта за разноски по потребителски спорове, както и Определение №1911/08.07.2024г. по ч.т.д. №870/2024г. Іт.о. на ВКС, Определение №814/18.10.2023г. по т.д.№1627/2023г. ІІт.о. на ВКС.

Възможността за освобождаване на физически лица от внасяне на такси и разноски за производството е регламентирана в чл.83 ГПК. В случая преценката дали ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса следва да се извърши съгласно чл.83, ал.2 ГПК. Съгласно декларираните данни ищцата получава трудово възнаграждение от 1500лв., притежава автомобил Форд, не притежава недвижими имоти, влогове, издържа едно малолетно дете , има задължения към банки и бързи кредити около 100 000лв. От представена по делото справка от НАП /л.51л.53/, в т.3 „изплатени парични и предметни печалби по смисъла на ЗДДФЛ, по регистрираната игрална сметка“, за 2024г. е посочен като годишен размер на изплатени печалби на ищцата от „Т.Б.“ сума в размер на 327 008, 77 лв. Същата превишава значително декларираните от жалбоподателката задължения по кредити на обща стойност 100 000 лв.

При така установените данни за имущественото състояние на ищцата се установява, че предвид получените доходи, същата разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството по гр.д. №50/2025г. по описа на РС - Дряново държавна такса.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че декларираната като изплатен доход от Т.Б. сума от 327008лв. не е била реално получена , а е формирана от всички временни печалби на сайта на дружеството. Тези „временни печалби“ съставляват стойността на получените от нея суми от това дружество, които същото е декларирало пред НАП на осн. чл.47 е от Закона за хазарта и формират крайния сбор на изплатените й суми. Как лицето е разходвало същите е без значение при формиране на крайния размер на получените от нея суми. С оглед изложеното, молбата на ищцата по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на дължимата за производството държавна такса, се явява неоснователна , до който извод е достигнал и първоинстанционинят съд.

На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, предвид на което въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №222 от 22.05.2025г. по гр.д.№50/2025г. на РС-Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 828 гр. Габрово, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500516 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на И. В. А. ,подадена чрез адв.

Иванова срещу определение №222/22.05.2025г. по гр.д.№50/2025 г на РС-Дряново, с което е оставена без уважение молбата на ищцата по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че декларираният изплатен доход от „Т.Б.“ООД в размер на 327 008лв. не отговаря на реално получения от жалбоподателката. Дори да се установи, че има изплатени необлагаеми доходи за 2024г., това не означава, че ги е спестила и разполага с тях.

Твърди се, че към момента разполагаемите доходи на жалбоподателката са в размер, който е посочила в декларацията за семейно и имотно състояние.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение.

Въззивният съд , като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата И. В. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството ,образувано по подадена искова молба по чл.26,ал.1 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ЕООД. Съдът е приел, че ищцата разполага с достатъчно финансови средства, с които може без затруднения да заплати дължимата държавна такса, позовавайки се на установените данни за реализирани доходи от трудово правоотношение в размер на около 1250лв. месечно и получени печалби от Т.Б. на стойност 327 008лв. за 2024г.

Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано.

1

От заявените в исковата молба твърдения и приложени към нея доказателства се установява, че ищцата има качеството на потребител по оспореното от нея правоотношение с предявения иск за прогласяване на нищожността на сключен с ответника Ф.Б. ЕООД договор за потребителски кредит №1390881/09.10.2024г. Съгласно установената съдебна практика по такива спорове националното право и съдилищата следва да предоставят на потребителите адекватни правни средства за защита на техните права срещу неравноправни клаузи, като относно възможността клаузите по потребителски договор да бъдат обявени за неравноправни не следва да се създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да получи ефективна защита на правото – в този смисъл е решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, което разглежда въпросът за разпределението на тежестта за разноски по потребителски спорове, както и Определение №1911/08.07.2024г. по ч.т.д. №870/2024г. Іт.о. на ВКС, Определение №814/18.10.2023г. по т.д.№1627/2023г. ІІт.о. на ВКС.

Възможността за освобождаване на физически лица от внасяне на такси и разноски за производството е регламентирана в чл.83 ГПК. В случая преценката дали ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса следва да се извърши съгласно чл.83, ал.2 ГПК. Съгласно декларираните данни ищцата получава трудово възнаграждение от 1500лв., притежава автомобил Форд, не притежава недвижими имоти, влогове, издържа едно малолетно дете , има задължения към банки и бързи кредити около 100 000лв. От представена по делото справка от НАП /л.51л.53/, в т.3 „изплатени парични и предметни печалби по смисъла на ЗДДФЛ, по регистрираната игрална сметка“, за 2024г. е посочен като годишен размер на изплатени печалби на ищцата от „Т.Б.“ сума в размер на 327 008, 77 лв. Същата превишава значително декларираните от жалбоподателката задължения по кредити на обща стойност 100 000 лв.

При така установените данни за имущественото състояние на ищцата се установява, че предвид получените доходи, същата разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството по гр.д. №50/2025г. по описа на РС - Дряново държавна такса.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че декларираната като изплатен доход от Т.Б. сума от 327008лв. не е била реално получена , а е формирана от всички временни печалби на сайта на дружеството. Тези „временни печалби“ съставляват стойността на получените от нея суми от това дружество, които същото е декларирало пред НАП на осн. чл.47 е от Закона за хазарта и формират крайния сбор на изплатените й суми. Как лицето е разходвало същите е без значение при формиране на крайния размер на получените от нея суми. С оглед изложеното, молбата на ищцата по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на дължимата за производството държавна такса, се явява неоснователна , до който извод е достигнал и първоинстанционинят съд.

На основание изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, предвид на което въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №222 от 22.05.2025г. по гр.д.№50/2025г. на РС-Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: