Решение № 896 от 19.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Плевен, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430105712 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на упр. гр.*** срещу П. В. В.

ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1338,93 лв. от които: главница в размер на 871,20 лв.; договорна лихва в размер на 107,76 лв. за период от 28.02.2017 г. до 31.08.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 359,97 лв. за период от 28.02.2017 г. до 23.02.2021 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 4287/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е възразил, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В исковата молба ищецът твърди, че на 02.02.2017г. между „***“ЕАД и ответника бил сключен Договор за 1 потребителски кредит №818181 по електронен път по силата на ЗПФУР.

Излага, че при сключване на този договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи, че договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК, З ЕДЕУУ, ЗПФУР. Твърди, че по силата на сключения между страните договор, ответникът е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 7 бр. вноски по 163,16 лева в срок до 31.08.2017г., съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Излага се че по договора бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%. Сочи се, че страните се договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането, направени от кредитора. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. „***“АД прехвърлил своите вземания към ответника по процесния договор в полза на ищеца, като ответникът била уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 06.04.2021г. Излага, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи и, че към датата на исковата молба задължението все още не било погасено.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва истинността на процесния договор, ведно с приложените Общи условия за предоставяне на кредити и Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Излага, че в случай, че ищецът заяви, че желае да се ползва от тях и представи оригиналите им, оспорва автентичността на документите, относно положените подписи на ответника на всеки от тях.

Оспорва, че за ответника като кредитополучател е възникнало задължението за потребителски кредит по процесния договор, тъй като липсва информация дали сумата е получена от него. В случай, че сумата е получена, то оспорва твърдението, че е налице неизпълнение от страна на ответника по договора в претендирания размер. Сочи, че към исковата молба не са представени доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че ответникът е изпаднал в 2 забава и не е заплатил суми в претендирания от ищеца размер. Твърди, че липсват доказателства за размера на незаплатената част и на какво основание е дължима тя. Излага, че не са представени доказателства, че процесната сума е цедерина на ищеца. Сочи, че по делото не са представени доказателства въз основа на какво основание е прекратен сключения договор. Твърди, че съгласно раздел X чл.6 от ОУ „***” АД следва да уведоми кредитополучателя при забава на плащанията и/или настъпване на предсрочна изискуемост по някой от изброените начини в общите условия. Излага, че съгласночл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, освен стойността на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, договорът за потребителски кредити трябва да съдържа и допусканията използвани при изчисляванията му. Сочи, че в случай, че това не е направено, то следва да се приеме, че договорът е недействителен (чл. 22 от ЗПК). Твърди, че в настоящия случай не е спазено изискването да се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването му в договора.

Излага, че в годишния процент на разходите следва да се посочат всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да тълкува кои суми точно ще дължи и на какво основание. Оспорва размера на ГПР посочен в договора, като счита, че същият в действителност е по-висок, тъй като към него не са включени разходите за сключения от ответника Договор за предоставяне на поръчителство от 02.02.2017г. с „***” ЕООД, с който се задължава за вноска от 98.96 лева на месец до края на срока на Договор за потребителски кредит №818181 от 02.02.2017г. Сочи, че този разход, с който кредитополучателят е пряко обвързан за отпускането и получаването на кредита, е разход, който е пряко свързан с договора за кредит и като такъв следва да бъде включен в ГПР, като в случая това не било направено и по този начин се заобикаля изискването за максимален размер на ГПР, определен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, което води и до недействителност на договора на основание чл.19, ал.5 и чл.

21 от ЗПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната договорна възнаградителна лихва за периода от 28.02.2017г. до 31.08.2017г., както и частично за претендираната законна лихва за периода от 28.02.2017г. до 23.02.2021г. Твърди, че съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишната давност вземанията за лихви се погасяват, като в конкретния случай ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК на 08.08.2022г. в РС3 Плевен. Сочи, че претендираната възнаградителна лихва е изцяло неоснователна, като погасена по давност, а претендираната законова лихва, начислена за периода от 28.02.2017г. до 08.08.2019г. също се явявала погасена по давност.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че ищецът не е доказал по несъмнен начин наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, вкл. и предоставянето на процесните суми. Излага, че не е доказал и изискуемостта на процесните суми.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, за което развива подробни съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 4287/2022 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2409/10.08.2022 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата 871,20 лв., представляваща главница, сумата от 107,76 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 28.02.2017 г. до 31.08.2017 г., 359,97 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 28.02.2017 г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно е, че в заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приложен по делото е и договор за потребителски кредит №818181/02.02.2017г, в който се сочи, че е сключен между ответника и „***“АД, за сумата от 1000лв, за срок от 7 месеца, при ГПР 50% и фиксиран ГЛП от 41,24%; общ размер на всички плащания- 1142,12лв, при месечна вноска от 163,16лв и падеж на последната вноска- 31.08.2017г., съобразно 4 представеният погасителен план.

Представени са и Общите условия към договора, подписани, на всяка страница от страните по договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от ЗПК.

По делото се установява също факта на сключване на договор за поръчителство между „***“АД, като кредитор и „***“ ЕООД- като поръчител, за обезпечаване задължението по процесния договор за кредит.

Видно е и, че между ответника като потребител и „***“ ЕООД като поръчител е сключен договор за поръчителство касателно процесния договор.

Установява се по делото и факта на сключване на договор за цесия от 02.03.2021г. между „***“АД, и „***“ЕООД- от една страна, като цеденти и ищеца ***“ ЕООД, като видно от Приложение №1 към него, е прехвърлено и вземането против ответника по договор за кредит.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора суми, както и че задължението по договора за плащане на главница, лихва и неустойка изискуемо.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

5

Ищецът се позовава на сключен между страните Договор за кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис/ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни услуги, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Т. е. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. От тук следва, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни услуги/.